Тетевенски балкан, екопътека „Опасният зъб“ и връх „Петрахиля“

Стръмно изкачване над Тетевен и неочаквана среща с планинските обитатели.

Вторият ни ден в Тетевен започна с камбанен звън, идващ от намиращата се срещу терасата на стаята ни, църква "Св. Всех Святих".

Преценявайки, че църквата е отворено за богослужение, отидохме да я разгледаме. Тя е паметник на културата. Построена е в 1 834 г. и за разлика от останалите църкви от турско време, не е вкопана в земята. Твърди се, че е посещавана от апостола на свободата – Васил Левски, при идванията му в Тетевен.

Леко встрани от църквата, от другата страна на улицата е Хаджиивановата къща, построена 1 848 г. В нея Левски се е срещал с тетевенския революционен комитет.

След като разгледахме църквата, си направихме снимки с извисяващия се над града връх Петрахлиля, който предстоеше да изкачим този ден.

Закусихме набързо и се отправихме към първата ни цел за деня - екопътеката „Опасният зъб“, в края на която ни очакваха едноименните скала и заслон. Маршрутът не е особенно дълъг, но с денивелация от 494 м. Тръгнахме отново от центъра на града, пресичайки река Вит.

За наше нещастие, напук на прогнозата, времето се влоши. Стана мъгливо и заръмя. Преминахме покрай хотел „Здравец“. От асвалтовия път над него, продължихме нагоре по стръмна поляна към мемориал, изграден в памет на трагедия, случила се с град Тетевен в далечната 1 801 г. 

17-ти век Тетевен е процъфтяващ търговски и занаятчийски център известен в цялата Турска империя под името „Алтън Тетевен“ /Златния Тетевен/. Но на първи март 1 801 г. идва краят на това благоденствие. Градът е нападнат, разграбен и опожарен от кръджалии /разбойнически банди върлуващи 17-ти и 18-ти век в пределите на Турската империя/. Загиват повече от 5 000 души.

Продължавайки нагоре, стигнахме до началото на екопътеката. Маркировката към заслон „Опасният зъб“ е зелена, а към връх „Петрахиля“ червена. Движат се заедно до отклонението към връх „Петрахиля“. В изкачването, към нас се присъедини неочакван четириног приятел. Времето се менеше рязко. Дъждът, ту спираше, ту отново започваше.

Навлязохме в букова гора. Въпреки денивелацията, се вървеше леко.

Изкачвайки се нагоре, пътеката ставаше все по-атрактивна.

Подминахме отклонението за връх „Петрахиля“ /вляво/ и продължихме по зелената маркировка към „Опасният зъб“. Теренът стана каменист, а пътеката се движеше по ръба на стръмни сипеи и отвесни скали.

На места, се откриваха красиви гледки към долината на река Вит и разпрострелия се по двата брага на реката Тетевен.

Изведнъж изскочихме на открито. Точно пред нас бе скалата „Опасният зъб“. Тя се издига на края на скалния масив и действително, формата ѝ наподобява зъб. Изключително атрактивна и красива е.

Към скалата води тясна пътека, на ръба на пропаста. От външна страна е оградена от предпазна, метална проволка. Хващайки се за нея, започнахме да се катерим нагоре, към върха на скалата.

Горе, пътеката прорязва скалата, на места превръщайки се в тесен, каменен улей.

Преминахме през скалата и продължихме към намиращия се зад нея заслон. Той е кацнал на малка площадка, на ръба на отвесна скала. Достигайки до нея, пред нас се разкри красива, панорамна гледка към издигащите се от другата страна на реката планини и сгушения в ниското Тетевен.

Седнахме да се насладим на гледките, след което потеглихме обратно, към отклонението за връх „Петрахиля“.

Отново навлязохме в буковата гора. До разклонението към върха, всичко беше добре. От там обаче, следваше изкачване нагоре, през гората, по стръмен скат. Следвахме вече червената маркировка.

Знаете как, когато човек вижда пред себе си финала, събира сили и продължава напред. Така и ние, виждайки пред нас върха на билото, което щурмувахме, се мобилизирахме, очаквайки края на изкачването. Още малко и... Гледката, която се разкри пред нас, ни показа, че същинското изкачване, тепърва предстои. Обичам планината, но мразя такива подвеждащи моменти😊

Макар, че връх „Петрахиля“ е висок само 1 179 м., денивелацията до него, от град Тетевен, е 763 м. След „Опасният зъб“, изкачването към върха, се оказа тудна и изморителна задача. Видно бе, по обраслата пътека и падналите дървета, че избраният от нас път, не е от най-използваните за покоряване на върха. 

Последва още изкачване по стръмни склонове, по които в последствие трябваше и да се спуснем. Както каза другарчето ми „Пътят нагоре е труден, а слизането опасно“.

След доста зор, най-накрая стигнахме до емблематичния Тетевенски връх, в подножието на който се намира градът. От тук отново, пред нас се разкриха  панорамни гледки към долината на река Вит.

Когато чух името на този връх, първата ми асоциация бе с „патрахил“ - тясна и дълга, пищно украсена богослужебна престилка, която свещенците носят при служба. Оказа се, че греша. Името на върха произлиза от комбинацията на гръцките думи "петрос" – камък и "хелиос" – слънце или Слънчев камък.

На слизане от върха, имахме интересна случка. Вървейки надолу чухме, че нещо се движи в шубраците. Спряхме и започнахме да се ослушваме. Движението в храстите, също спря. Явно, някой там, се ослушваше като нас. Тишината се проточи. В очакване на раздвижване, другарчето ми извади телефона и включи на видео. Нервите на „неизвестният“, скрит в шубраците, не издържаха. Тишината рязко премина в силен тропот и трясък от чупещи се клони, под стремглаво „летящо“ през храстите тяло. И, о боже, шумът се приближаваше право към нас... Уплаших се, не на шега. В следващия момент, пред нас изскочи, засилила се надолу по склона, дива коза. „Летеше“ точно срещу нас. Имах чуството, че ще ни прегази. Козата, явно беше уплашена не по-малко от мен. Видя ни в последния момент и на няколко метра от нас, кривна встрани, след което продължи бясното си спускане надолу. След нея „летеше“ втора планинска коза. Двете препускаха, като луди надолу. Успяхме да заснемем всичко това в едно кратко клипче. Не очаквахме такъв развой на нещата. Беше изненадващо и рязко покачващо адреналина изживяване. Тази непредвидена среща, винаги ще ни напомня за връх Петрахиля. Снимката по-долу, илюстрира изненадващата среща. Не е много качествена, тъй като е свален от клипа кадър.

Надолу продължихме без други неочаквани срещи.

Спряхме за почивка и обяд в местността „Кръста“. Явно името ѝ идва от поставения там кръст.

Спускайки се, срещнахме стадо домашни кози. Те не бяха така впечатлини от срещата с нас, както дивите си посестрими.

Прибрахме се късно в хотела. На следващия ден ни предстояха екопътеките „Нагоре към слънцето“ и „връх Острич“.

Следва продължение...