Банкок – колоритната столица на Тайланд

Дворци, храмове, молове, зоологически градини и какво ли още не...

След Сукотай, се отправихме към столицата на Тайланд – Банкок. Разстоянието е около 430 км. Изминахме ги с автобус за почти 7 ч. Пътувахме през деня. Рейсът беше полупразен и ние, по изпитаната вече схема, се настанихме на първите седалки, на втория етаж😊 Местата ни бяха удобни и панорамни. Не мога да кажа, че сме скучали. Пред очите ни се редуваха обширни, обработваеми площи, и малки и големи населени места. Навсякъде виждахме билбордове с лика на монарха на кралство Тайланд. Той е изобразен и на тайландските банкноти. Явно, много държи да се възприема от народа, като баща и благодетел на нацията. При навлизането ни в столицата, веднага се усетиха мащабите на огромния мегаполис. Изведнъж се оказахме на широк, няколко платна, надлез. Движихме се между върховете на високи сгради, а там някъде долу, кипеше градският живот. Ту слизахме, ту отново се изкачвахме нависоко. Накрая стигнахме до автогарата и края на нашето автобусно пътуване. Настанихме се в много приятен хотел, близо до метро и брега на река Чао Прая.

Чао Прая се точи, като гънеща се змия през града, разделяйки го на две части, свързани по-между си с множество мостове. Има няколко корабни линии, с които може да се придвижвате нагоре и надолу по реката. Евтин и бърз начин, за стигане от точка до точка. Другият удобен транспорт, е метрото. Забравете такситата. Те не могат да преминат през повсеместните задръствания, които често се получават тук, в час пик, а и не само.

Взехме си по един душ и освежени, се гмурнахме в огромния град.

Bangkok

В превод „село на река“. Но това, е само названието, използвано от опростяващия, по свой вкус всичко бял човек. Градът има и официално, церемониално, тайландско име, което за съжаление не мога произнеса. Състои се от 168 букви и са необходими 15 сек. за да бъде прочетено. Споменават се „столица“, „крал“, „съкровища, красящи океана“ и други помпозни фрази в този дух. Мда, идвайки тук, преди няколкостотин години и аз бих го съкратила до това което виждам, а именно „село на река“😊 Сега обаче, селото се е превърнало в 9 000 000 град и столица на Тайланд, някогашен Сиам. А всичко започва 15 век, от един малък търговски пункт на кралство Аютая. Как само, животът променя бъдещето, в неочаквани посоки. Велики някога градове, изпадат в забвение, а малки, неизвесни никому селца, се превръщат в огромни мегаполиси. Градът е известен с дворците и будиските си храмове, някои от които смятахме да посетим в следващите дни. А и с кварталите си с червени фенери и Go-go барове. Сещайки се за тях, хванах здраво момчето си под ръка. Няма нищо лошо в това, да държим здраво щастието в ръцете си😊 Банкок е голям и шумен град, в който има забавления за всеки вкус. Тук типично азиатската архитектура, съжителства с огромни небостъргачи и километрични молове.

Обикаляхме и зяпахме изпънали шии назад и нагоре, за да видим върховете на издигащите се около нас сгради.

На следващия ден, рано сутринта, се отправихме към първата забележителност в списъка ни – кралския дворец на династията Чакри, управляваща Тайланд от края на 18-ти век, та до сега. Двоерцът се намира на источния бряг на Чао Прая, а хотелът ни беше на западния ѝ бряг. Стигнахме до близкия речен пристан, откъдето хванахме корабче към двореца.

Транспортните корабчета по реката, представляват бързо движещи се плоскодънни баржи, с монтирани по двата борда хоризонтално, редове от седалки. Отгоре са покрити с брезентови или ламаринени тенти, които предпазват от слънцето. Пътуването с корабче по Чао Прая, е приятно изживяване, което в следващите дни, се превърна в нашия предпочитан начин за придвижване. По бреговете на реката, се редуват красиви храмове и различни сгради, някои съвременни, а други с типично тайландска архитектура.

Пред портите на двореца, пристигнахме твърде рано. Наложи се, да изчакаме часа на отваряне. После, се оказа, че сме уцелели някакъв национален празник. Заточиха се дълги колони от официално облечени, строго в черно, местни посетители. След тях, под сторой, се движиха клас след клас ученици. А клетите туристи като нас, бяха отбити настрани, докато влезе цялата тази процесия. Накрая дойде и нашият ред, да влезем в забележителност №1 на Банкок, която всеки уважаващ себе си турист, посещава при идването си тук. Честно казано, след толкова много чакане, ентусиазмът ми, се беше поохладил.  

Grand Palace

Строежът му е започнат 1 782 г. от крал Рама I, родоначалникът на династията Чакри. Представлява комплекс от сгради, разширяван от всеки следващ владетел на Тайланд. До 1 925 г., той е бил официалната резиденция на кралското семейство и мястото, от което се е управлявала страната. Дворецът се намира на изкуствено създаден остров /чрез изкопаването на канал, отделящ го от брега/. Комплексът е с правоъгълна форма, на площ от 22 хектара. Отделен е от останалия свят от високи бели стени. На територията му се спазва задължителен дрескод. Не може да влезете, ако сте с къси панталонки, фланелки без ръкави и клинове. Това, се счита за неуважително.

Интересен факт е, че за да го съгради, неговият архитект – крал Рама I, е наредил, да се разградят дворците и крепостните стени на Аютая – старата столица на Тайланд, изравнявайки ги със земята. Материалите са пренесени с шлепове по река Чао Прая.

Тронната зала на двореца се оказа в сграда, с по скоро европейски стил. Тук, стоеше на пост войник от кралската гвардия, с удивително висок ръст за тайландец.

Всъщност, дворцовият комплекс се състои от четири главни двора – външен, среден, вътрешен и двора, в който е храмът на изумрудения Буда. Влизайки през главната порта, храмът се пада отляво. Огражда го стена със седем порти. Дванадест, пет метрови статуи на якши, пазят шест от портите. Якшите са герои от индийския епос Рамаяна, достигнал до Тайланд под името Рамакиен. Пазителите на портите, се отличават един от друг по цвета си.  Въоръжени са с огромни боздугани, а лицата им са изкривени в гротескни усмивки.

Wat Phra Kaew

Или храмът на изумрудения Буда, който според мен, е най-притегтелната и интересна част от двореца. Той също, е комплекс от сгради, най-голямата от които - The Phra Ubosot, е дом на изумрудения Буда. 66 сантиметрова статуетка на Буда, седнал в поза лотос. Изработена е от зелен полускъпоценен камък, за който се предполага, че е нефрит. Облечена е в златно одеяние. Създадена е в Индия, а в Тайланд, е донесена от Лаос, след победоносен поход на Рама I. Сега, е една от големите светини на Тайланд. The Phra Ubosot, е специално построена, за да я приюти още в далечната 1 785 г. Това е една изключително, богато украсена сграда в тайландски стил. Цялата е покрита с декорации от златни листа и цветно стъкло.

The Phra Ubosot е правоъгълна едноетажна сграда издигната на тераса над земята и оградена с масивни колони. Сто и дванадесет 50-60 сантиметрови фигурки на гаруда /същество от будиската митология/, опасват цялата сграда. Всеки гаруда, стиска в лапите си две змии нага.

В централната част на комплекса е Prasat Phra Thep Bidon. Строежът ѝ е започнат от Рама IV, за да стане нов дом на изумрудения Буда. За беда, кралят умира 1 882 г., три години преди завършването на сградата. Светинята на Тайланд, така и не е преместена в нея. Сградата е превърната в пантеон на тайландските крале от Рама VI.

Две осмоъгълни, покрити със златна боя chedi /будистка ступа – свещенна постройка с конусовидна форма/ са симетрично разположени от двете страни на стъпалата, водещи към Prasat Phra Thep Bidon. Построени са от Рама I, като светилища на родителите му. Основите на всяка една chedi, се поддържат от фигурите на герои от епоса Рамакиен.

Пред стъпалата към Prasat Phra Thep Bidon, е разположена редица от 8 кули, наричани Phra Atsda Maha Chedi. Бледосините, които се виждат по-долу, са посветени на Chakravarti – идиализиран в будизма образ на универсалния владетел.

Отсрани, в задния край на Prasat Phra Thep Bidon е разположена Phra Sawet Kudakhan Wihan Yot. Построена е от Рама III. В нея се съхраняват свещенни за Тайланд изображения на Буда.  

Близо до Phra Sawet Kudakhan Wihan Yot, зад Prasat Phra Thep Bidon, са разположени Phra Mondop и Phra Si Rattana Chedi.

Phra Si Rattana Chedi – Кръгла ступа, с четири входа, в която се съхраняват мощи на Буда, донесени от Шри Ланка. Построена е от Рама IV 1 855 г.

Phra Mondop – богато украсена сграда, поддържана от двадесет правоъгълни колони. Това е библиотеката на комплекса, в която се съхраняват свещенни религиозни текстове. Построена е 1 788 г. от Рама I.

Какво да кажа за кралския дворец. Смятам, че си заслужава, да бъде посетен НО, изберете делничен ден, който не е някакъв национален празник😊 В противен случай, ви очаква дълго чакане и разходка сред навалица от хора.

Следващият в графика ни храмов комплекс, бе Wat Pho. В Google излиза като Wat Phra Chetuphon. Намира се непосредствено до кралския дворец.

Wat Pho

Древен будистки храмов комплекс, в който се съхранява най-голямата експозиция от статуи на Буда. Тук е и небезизвестната 46 метрова статуя на полегнал Буда. Храмът е и едно от първите училища по медицина в Тайланд. Сочен е като родното място на традиционния тайландски масаж. На входа му, ни посрещнаха две големи каменни статуи. Интересен факт, е че те са направени в Китай. В Тайланд, са пристигнали, като баласт на пътуващите от Китай търговски кораби.

На територията на храма, са разпръснати десетки, различни по-големина чеди. Някои от тях съдържат праха на починали крале и представители на техните семейства, а други, будистки реликви.

Между сградите и чедите, дворът на храма е оформен като красива градина с декоративни дръвчета, малки езерца и разпръснати всевъзможни скулптури.

Беше истинско удоволствие, да се разхождам между струпаната тук, изваяна в камъка, история. В по-голямата си част, непозна за мен, но въпреки това предизвикваща възторг с красотата си.

Особенно силно ме зарадваха езерцата с плаващите в тях разноцветни шарани, които не се плашеха от близоста на хората. Те се скупчваха на места, сякаш очакваха, да бъдат нахранени.

Вървях и надничах във всяка отворена по пътя ми врата, а там почти винаги, ме очакваше нещо ново и интересно.

Най-свещенната сграда в комлекса е Phra Ubosot – залата за ръкополагане. В нея, на издигнат пиедестал, е седнала позлатена статуя на Буда. В основата на пиедестала, се съхранява част от праха на създателя на сградата – Рама I. Така покланящите се пред Буда, отдават почит и на първия крал от династията Чакри.

Изключително интересна е и експозицията на статуи на Буда, разположени в обителта Phra Rabiang. Те са донесени тук от всички краища на страната и са от различни периоди от нейната история. По нареждане на Рама I, са били покрити с циментова замазка и златни листове, за да изглеждат еднотипно.

И накрая, но не на последно място, черешката на тортата – позлатената статуя на лежащ на една страна Буда - The Reclining Buddha. Пресъздава влизането на Буда в Нирвана и края на преражданията му. Статуята е висока 15 м. и дълга 46 м. Опитахме се, да си направим снимки с цялата статуя, но това се оказа доста трудно, поради две причини – мащабите на статуята и тълпите „фотографи“, с които трябваше да се конкурираме😊

Стъпалата на краката на Буда са високи 3 м. и дълги 4,5 м. с изобразени на тях енергийни точки.

След Wat Pho, се отправихме отново към реката. Трябваше да я прекосим, за да посетим още един емблематичен за Банкок храм - Wat Arun.

Wat Arun

„Храмът на зората“, кръстен на хиндуисткия бог Аруна. Богът на зората и на всичко добро и светло. Първото, което привлече погледа ми, бе извисяващата се вертикално нагоре централна пагода на храма. За жалост, по време на престоя ни в Банкок, тя беше в процес на реставрация.

Височината на централната пагода, е спорна. Твърденията варират от 70 до 80 и... метра. Около нея са изградени четири по-малки ступи. Всички те са инкрустирани с парченца цветен порцелан, а в основата си, стоят на ръцете, на опасващи ги от всички страни фигури.

Централната пагода символизира свещенната планина Меру /Кайлаш/. Тя, заедно с останалите ступи, е разположена на площадка повдигната над земята, до която водят стълбища. В основата на пагодата, са монтирани различни каменни фигури, между тях и на древни китайски войници. Те, както споменах по-рано, са пристигнали в Тайланд, като баласт на търговските кораби плаващи от Китай.

Комплексът е изключително красив, внушителен и впечатляващ. Заслужава си, да бъде посетен.

След Wat Arun, най-накрая захвърлихме дрехите с дълги крачоли и ръкави и се впуснахме да изучаваме China town. Един безкраен лабиринт от тесни улички и километрични сергии, в който буквално се загубваш.

Така, в един неспирен маратон из улиците на Банкок, ни настигна ноща. Беше време, да се отправим към хотела, за почивка. А, разбира се и за плануване на следващия ни ден в този огромен човешки мравуняк, който не си дава почивка, дори и през ноща.

На следващия ден се отправихме към най-старата зоологическа градина в Банкок - Dusit Zoo. Когато я посетихме, тя бе сочена, като най-посещаваната зоологическа градина в Тайланд.

Видяхме много, екзотични животни, от всички краища на света. С някои от тях, като коалата, ленивеца и капибарата, се срещахме за първи път.

Но най-впечатляващ за мен, беше жирафът. Бяхме се качили на платформа висока колкото едноетажна сграда. Жирафите стояха на растояние.

Изведнъж единият от жирафите тръгна право към нас. Първоначалното ми любопитство, се смени с недуомение, а след това, когато жирафът, се приближи непосредствено до нас, с безпокойство. Оказа се обаче, че той е привлечен не от нашите особи, а от завързания на площадката до нас сноп листа.

За първи път в живота си, бях толкова близо до жираф. Бях възхитена и емоциите напираха в мен. А симпатичният дългуч, без да ми обръща внимание, обираше с дългия си език листата от провесените клони. Главата му беше само на една ръка разстояние от мен.

Не ми се тръгваше от заграждението на жирафите, но накрая, все пак, другарчето ми успя да ме откъсне от тях.

В градината имахме още една интересна случка. Бяхме на мостче над канал към езеро. Под нас, във водата, от време на време преминаваха големи тъмни сенки. Отнякъде дотърча местен малчуган със самун хляб в ръце. Започна да къса големи парчета и да ги хвърля във водата. А тя буквално закипя от телата на премятащи се огромни сомове.

Но това, не бе всичко. От някъде, се появиха не по-малки варани, които буквално се катереха върху сомовете, за да достигнат до хвърлените парчета хляб. Това, по-никакъв начин не уплаши сомовете и започна една оспорвана борба за всяка следваща хапка.

По мое мнение, два дни в Банкок са напълно достатъчни, на третия вече се чудихме накъде да поемем. Искахме да се отдалечим от тълпите туристи. Допитахме се до нета и решихме да отскочим до Bang Sean. Малко градче на брега на океана, на стотина километра от Банкок. Известно е с 2,5 км. дългия си плаж. Рекламирано, като слабо посещавано от туристи, но любимо място на кралското семейство. Речено, сторено. Хванахме си микробусче от близката автогара и поехме към океана.

Вече на място, не останахме много впечатлени от плажа. Гледайки тясната ивица пясък, която на места дори изчезваше, силно се усъмних, в това, че член на кралското семейство, някога е стъпвал на този плаж😊

Насочихме се към близкия кей, навлизащ навътре в океана. По брега около него бяха закотвени малки рибарски лодки.

На брега, рибарите оправяха мрежите си, изложили за продан, оскъдния си, по моя преценка улов. Явно, океанът не е бил много щедър този ден.

Хапнахме в попадналото на пътя ни заведение, изпихме две бири на крак и поехме обратно към Банкок.

Вече в Банкок, се отправихме към centralwOrld. Огромен мол, сочен за деветия по големина търговски комплекс в света. Тук може да откриете всичко което търсите. Аз лично, за първи път, от целия си престой в Тайланд и Камбоджа видях истински, пресни и топли франзели хляб. Почти бях забравила за съществуването на хляба, но ето, че той сам ме намери😊

Разходката ни по улиците на този огромен град, продължи до късно вечерта.

Накрая, все пак, се отправихме към хотела. Трябваше да стегнем багажа си, за дългия път към дома. Така завърши нашето поредно пътешествие. Ще се радвам, ако ви е било интересно, да пътувате заедно с нас. Засега, се разделяме и надявам се, до четене.