Гложенски манастир, панорамна площадка „Куката“ и пещера „Съева дупка“

Малко история и много природа, както над, така и под земята.

Сутринта на последния ни ден в Тетевен, събрахме багажа и напуснахме хотела. Денят беше прекрасен и решихме да го уплътним, посещавайки още няколко интересни места по път към София. Първо, се отправихме към Гложенския манасрир „Свети Георги Победоносец“.

Манастирът се намира на 28 км. от Тетевен и 100 км. от София. За да стигнем до него, минахме през селата Гложене и Малък Извор. След отбивката за село Малък Извор, пътят стана еднолентов. Участъкът /6 км./, от селото до манастира, се движи нагоре през гора. В по-голямата си част, от едната му страна е урва, а от другата, спускащ се към пътя скат.  Разминаването на две коли е трудно, а на някои места опасно.

Гложенският манастир е стара българска обител с многовековна история. Спорно е, кой и кога точно го е построил. Предполага се, че е издигнат 13-ти век от руския княз Георгий Глож. Прогонен от Киевска Рус от татарите той, с разрешението на цар Иван Асен II, се заселва по тези места. 

Манастирът е издигнат на скалист планински хълм на 870 м.н.в. Погледнат от страни, прилича по-скоро на крепост. Но именно тази негова особенност, го е спасила от опожаряване и разграбване през няколкото столетия турско робство. Особенно силно ни впечатли дългият каменен тунел, в който изведнъж се оказахме прекрачвайки през входната дървена порта. Изпитах усещането, че действително влизам в здраво укрепен бастион, а не в обител на кротки божи хора.

Преминавайки входния тунел, попаднахме в малък двор, в центъра на който се издига църквата на манастира.

В кръг, около църквата, са разположени жилищните помещения на монасите. Пропуснах, да спомена, че това е действащ мъжки манастир. Сочен е като важен център на българщината по време на османското владичество. 17-ти век, в него се е помещавало килийно училище.

Тук, често е пребивавал и апостолът на свободата – Васил Левски. Негов сподвижник е бил самият игумен на манастира.

Надникнахме и в достъпните за външни лица помещения на манастира, превърнати в музей. В едно от тях стоеше портета на видния български възрожденец, писател, учител, а накрая и Търновски митрополит с монашеското име Климент, а по рождение – Васил Друмев. Той е заточен тук 1 893 г. заради православните си и проруски убеждения.

След Гложенския манастир, се върнахме назад към с. Гложене, откъдето продължихме към с. Глогово. Общо 33 км. От едната страна на селото, високо над него, се издигат отвесни скали. Някъде там, на тях, бе и нашата цел – панорамна площадка „Куката“.

Пътеката към „Куката“ започва от центъра на селото, където пред кметството е поставена информационна табела. От нея узнахме, че площадката, се намира на  850 м.н.в. До нея водят три пътя: - обиколен, черен път /8 км./, по който могат да се движат високо проходими автомобили; - обиколен пешеходен маршрут, маркиран в синьо /около 2 ч./; - 2 екстремни маршрута /червена и жълта маркировка/, които до голяма степен се припокриват /около час/; Денивелацията от центъра на селото до площадката е 450 м. Преминахме по моста над селската рекичка и поехме нагоре към скалите.

Излизайки от селото, продължихме нагоре по склона, между градини с разпръснати дървета сини сливи. Стигнахме до разклонение. Синята маркировка /по-леката пътека/ продължаваше наляво, а червената нагоре по склона. Разбира се, ние избрахме екстремната пътека😊

Навлязохме в нискорасла горичка. Наклонът ставаше все по-стръмен. От време на време, през шубраците се мяркаха скалите над нас.

Стигайки до подножието на скалния масив, разбрахме, че истинското стръмно изкачване, тепърва предстои. А слънцето напичаше здраво.

Наклонът рязко се увеличи. Катерихме се, вече право нагоре, по самата скала, на места на четири крака.

Имаше подхлъзвания и търкалящи се надолу по склона камъни. От скала, близо до нас, излетя голяма кафява птица. Не го очаквахме и не можахме да я разгледаме. Явно вдиганият от нас шум, я беше подплашил.

Изкатерихме се до върха на скалите и излязохме на равна поляна. Точно пред нас, видяхме жалон с две указателни табели. Той бе поставен на идващия от селото черен път.

Продължавайки надясно по-пътя, след стотина метра стигнахме крайната си цел – панорамната площадка.

Тя е много добре уредена и поддържана. Има покрита беседка с огнище и пейки с маси. Всички те гледат към разкриващата се от тук гледка. Но най-интересно е металното мостче, излизащо на няколко метра напред от отвесната скала, над пропастта. Признавам, стъпих на него с известно безпокойство и трепет в сърцето😊

Гледките от мостчето бяха страхотни. Може би подсилени и от факта, че се намирах високо над пропастта, стъпила на скърцаща под нозете ми метална платформа. Под мен, като на длан се простираше котловината и проточилото се по дължината ѝ село. От другата му страна, продължаваха гънките на Стара планина.

Първоначалното притеснение отшумя и дойде време за фотосесия. Добре, че „операторът“ ми, е разбрано момче, свикнало на прищевките ми😊

Преценявайки, че слизането по екстремната пътека е по опасно от изкачването, решихме да се спуснем по лекия маршрут.  

Оказа се, че и той има доста атрактивни и стръмни участъци.

Пред нас се откриха прекрасни гледки към скалния масив, които не пропуснахме да запаметим на кадър.

Спускайки се надолу, след скалния участък, отново навлязохме в опасващата скалите горичка.

В селото направихме кратка почивка. Хапнахме по един сладолед и изминахме още 20 км. до следващата ни цел – пещерата „Съева дупка“. Наричана е „Подземната перла“ на България. Прочела бях много възхвали за тази пещера. Това, може би вдигна летвата на очакванията ми, прекалено високо... Пещерата не е голяма, само 400 м. Намира се на 4 км. от с. Брестница. Кръстена е на своите откриватели - братята овчари Съю и Сейо. Била е тайното им скривалище, приютяващо при нужда тях и стадото им.

Пещерата се състои от пет зали. Първата от тях е Купена, получила името си от високия 3,5 м. каскадно оформен сталагмит, наподобяващ купа сено.

Втората зала е Срутището. Тя е най-голямата. Името ѝ, буквално пресъздава състоянието ѝ. Силно земетресение събаря сталактитите от тавана ѝ. Изпочупени, те лежат по пода на залата. Третата зала е Хармана. Тя е почти кръгла. В нея веднага се набива в очи сталактон висок 4,5 м., с обиколка от 13 м. Залата е известна с акустиката си. В нея, периодично се изнасят концерти. Тук се намират единствените в България наклонени сталактити /хеликтити/, образували се вследствие постоянното тук въздушно течение, отклоняващо посоката на капките вода.

Следващата зала е Белият замък. Там се наложи, да включим въображението си. Водачът екскурзовод насочваше вниманието ни към различни структури. В тях, след подробните му обяснения и малко фантазия, успяхме да видим фигурите, за които разказваше😊 Последната зала е начечна Космос. В нея се намира образувание, наподобяващо ракета, от което е дошло името ѝ. И пак бе необходимо, да включим въоражението си, за да оживеят фигурите около нас. Но, няма страшно, гидът с охота ще ви помогне за това😊

Разглеждането на Съевата дупка отнема от 15 мин. до половин час, заедно с беседата и снимките.

С това завърши нашето пътуване в Тетевенския балкан. Ще се радвам, ако ви е било интересно и надявам се до четене.