Тетевенски балкан, екопътеки „Свeтата могила Кръста“, „Под пръските на водопада“, водопад „Скока“

Приключение в Централна Стара планина.

От София, тръгнахме рано сутринта. Предстояха ни 111 км. до скътания в гънките на Стара планина град Тетевен. В следващите дни той, щеше да бъде наша изходна точка за опознаване на заобикалящите го планини. Районът е наситен с красиви върхове и екопътеки, водопади и пещери. Първата спирка по пътя ни, беше екопътека „Свeтата могила Кръста“. При търсене в Google, началната и точка излиза под името „Отправна точка за кръста Голям Извор“. Намира се на 95 км. от София, на пътя между село Голям Извор и Тетевенския квартал Полатен. На 2 км. след село Дълга ливада, в посока Тетевен вляво, се изкачва черен път. Вижда се табела/стрелка с надпис „Свeтата могила Кръста“, а зад нея метален навес във формата на чадър. От тук, до отдалечения от Тетевен квартал Полатен са 5 км., а до самия Тетевен 10 км.

Взехме си само водата, сандвичите, предпазващите от слънцето шапки, и поехме в посоката, която ни указваше стрелката. Пътят се изкачваше нагоре, но не бе натоварващ. Маркиран е в синьо.

Повечето време, се движихме на открито, но времето беше приятно и похода вървеше леко. Неусетно стигнахме до хълма „Света могила“. Разбрахме го, само от точката на картата. На място няма указателна табела, но се откриват панорамни гледки към околността.

Малко след „Света могила“, навлязохме в широколистна гора. Пътят се превърна в пътека. На места по трасето, подминавахме пейки за почивка. Постепенно терена стана скалист.

Най-атрактивна, беше последната част от маршрута. Движехме се по нацепени с паяжина от пукнатини и ниши скали, обрасли с храсти. Трябваше на всяка крачка, да внимаваме къде стъпваме. Но това, само направи маршрута, истински интересен.

Ето я и крайната ни цел - метален кръст, поставен на ръба на отвесна скала. Монтиран е тук 2011 г. от хора с „широки“ сърца. Наведох се и прочетох посланието им към всички, стигнали до тук – „Бъдете добри! Света Богородица ще ви закриля, а Бог ще ви даде здраве, сила, воля, разум, надежда и любов!“. И сякаш ми стана по-леко на душата...

Поех дълбоко въздух и отправих поглед към безкрая пред мен. Почуствах се като птица, готова да полети. Спря ме металната проволка, играеща ролята на перила на ръба на скалата. Е и липсата на крила, разбира се😊

Под нас, в ниското, лениво се извиваше руслото на река Вит, криволичейки между издигащите се планински хребити. Около нея, се бяха скупчили сградите на Тетевенския квартал Полатен. А пред нас, на фона на небето, следваха връх, след връх, след връх... Помислих си „Дааа, четири дни няма да ни бъдат достатъчни“.

Малко под кръста, от едната му страна, има голяма беседка с навес и огнище. Над него, започват страхотни скали, които като магнит, ме притеглиха към себе си. От тях се разкриват, не по-малко красиви гледки. Там решихме да хапнем. Извадихме сандвичите и се заехме с тяхното „унищожаване“😊

Върнахме се по същия път и продължихме към Тетевен. В града, се настанахме, в предварително резервирано хотелче. Веднага се сблъскахме, с нещо неочаквано и неприятно – режим на водата. Не можахме дори и ръцете си да измием. Подходихме филосовски по въпроса – „Какво пък, програмата ни за деня, все още не е изпълнена. Така че, ще се къпем вечерта.“😊 И, потеглихме към следващата екопътека – „Под пръските на водопада“. Растоянието от центъра на града до началото ѝ, е около 3 км. Може да се стигне, както пеша, така и с кола. Самата екопътека, не е дълга, само 600 м., но е изключително красива. Пресякохме река Вит по моста, излизащ на общинския пазар /вляво/ и продължихме напред. На третата пресечка, завихме вдясно по улица „Козница“. Продължавайки по нея нагоре, излязохме от Тетевен. Движехме се по тесен асвалтов път покрай река Козница. 600 м. преди началото на екопътеката вдясно, има мостче през реката, водещо до чешма с изворна вода /извор „Клиндьово“/. Наляхме си студена водичка и продължихме.

В момента, в който пътят пресече реката, правейки рязък завой надясно, вляво видяхме информационните табели за началото на екопътеката. Тръгнахме в посоката, която ни указа стрелка с надпис „Водопада“. Пътеката е много добре поддържана и няма как да се обърка човек. Върви се покрай коритото на река Козница, срещу течението ѝ. Денивелация почти нямаше и се вървеше леко.

Постепенно двата бряга на реката, се издигнаха нагоре. Времето и водата, бяха прорязали снагата на планината. Движехме се в букова гора. Дърветата напук на здравия разум, бяха пропълзяли по камъка надолу, опитвайки се да стигнат до живителната влага. На места, под тях, се бяха образували мрежи от впили се в скалата оголени корени.

 

Короните на буките, ни предпазваха от слънцето, задържайки влагата в ниското и създавайки усещане за прохлада. Всичко наоколо, бе покрито с килим от зеленина. По склоновете се спускаха гирлянди от пълзящи растения. Скалите, големите и малките камъни, разпръснати в реката, бяха превзети от стелещия се наоколо ярко зелен мъх.

Сякаш попаднахме в началото на пътя към изгубеното, приказно царство на духа на планината. Навлизахме все по дълбоко във владенията му. Ето я и поредната обвита в зеленина скала, зад която очаквах да изскочи малък сърдит гном. Дали ще ни пропусне да минем или ще иска парола - отговор на гатанка/глъвоблъсканица. Ееех, животът тече между пръстите ни. Блъска ни наляво и надясно. Изправя ни на ръба на пропастта, а после ни дава глътка въздух, за да продължим да го живеем. Но колкото и години да минават, колкото и опит да трупам, не мога да се откъсна от детското, скрито дълбоко в душата ми. Именно места, като това, и моменти като този, отключват фантазията ми и аз се превръщам отново, в едно малко момиченце, с широко отворени любопитни очи. Живота е красив, просто трябва да го погледнем под правилния ъгъл.

Продължихме по пътеката. Изключително красива е. Описвам я такава, каквато я видях и почуствах аз.

Прехвърляхме се ту от едната, ту от другата страна на реката, преминавайки по малки дървени мосчета.

Сърцето ми пееше, а краката ме носеха напред, към следващия завой и следващата скала, зад която очаквах още нещо интересно и красиво.

Реката беше изумителна. Коритото ѝ отрупано с камъни, между които румолеше кристално чиста планинска вода. Редуваха се водни скокове с красиви вирчета.

Погледнах напред и замрях. Пред мен, природата бе създала нещо изключително красиво. Не знам как да го нарека. Водопад, не. Трудно е да се опише. Просто елате, вижте го и ще ме разберете. Минавайки под малко мостче реката, с приглушен ромон, се спускаше между покритите с мъх камъни надолу, към мен. Това, което особенно ме впечатли, бе цветът на водата ѝ. Сякаш, между камъните се стичаше поток от течно сребро. Посегнах и гребнах с ръка. В нея, среброто се превърна във вода. Не можеш, да отнесеш съкровищата на планината, без разрешението на нейния пазител.

Неусетно стигнахме до края на пътеката. Тя отново пресече реката, за да излезе на малка скалиста площадка с беседка в единия край. Хубаво място за отдих, с маса, пейка и камина.

Беседката гледа към последния, завършващ картината щтрих – водопад „Скока“. Пред нас, по отвесна скала, се спускаше реката, образувайки под себе си малко езерце.

Вдясно от „Скока“, е неговият по-голям брат – „Пръскалото“. За жалост, когато ги посетихме, „Пръскалото“ беше сух. Той е по-срамежлив от брат си и показва прелистите си само в определени сезони.

Назад се върнахме по същата пътека, което ни даде възможност, да видим прелестите ѝ под друг ъгъл. Това е едно изключително живописно кътче от нашата родина, което ме зарадва с красотата си.

Обратно в Тетевен, заредени с нов прилив на енергия, се отправихме към тетевенския манастир „Св. Пророк Илия“. Отворен е до 17:00 ч., а беше едва 16:30. Манстирът е малък, даже бих казала много малък. Намира се в периферията на града, на 700-800 м. от центъра. Основан е 13 век. В него за съжаление, снимането е забранено.

След манастира, се отправихме към градската църква „Св. Всих Святих“. Тя обаче, се оказа затворена.

От едната страна на църквата надолу, се спускат стълби, които извеждат на главната улица на Тетевен.

Тетевен

Планински град, с население от около 8 000 души, скътан в обятията на Стара планина. Разпрострял се е по протежение на долината на река Вит. От двете му страни, се издигат високи планински скатове с красиви върхове.

След разходката по центъра, се върнахме обратно в хотела. Водата беше дошла. Дойде време за дългоочаквания душ и почивка. На следващия ден ни предстоеше изкачване до заслон „Опасният зъб“ и от там нагоре към гордоста на Тетевен - връх „Петрахиля“.

Следва продължение...