Астана, най-младата столица в света

Безкрайни булеварди, внушителни футуристични сгради, мостове и огромни паркове в центъра на най-бързо разрастващата се столица в Централна Азия.

В Астана кацнахме късно вечерта. Международното летище Нур Султан е на около 18 км. от центъра на града. Автобуси има през няколко минути, но не се приемат пари в брой. Visa и MasterCard, също не вършат работа. Ако нямате карта от Kaspi Bank, ви остава да изпратите SMS на посочения в автобуса номер и по-този начин, да платите пътуването си.

Астана

Най-младата столица в света, рекордьор по количеството имена, които е сменила в сравнително кратката си история, за да се стигне до настоящото ѝ име, което в превод от казахски е… „Столица“. Разположена е на древен търговски път, свързващ Централна Азия със Сибир. 1824 г. възниква като военен пост, превърнал се няколко години по-късно в крепост. От 1862 г. е град, а столица, едва от 1997 г. Сега Астана е вторият по-големина град в Казахстан, разрастнал се, за по малко от три десетилетия, от 300 000 до 1 500 000 жители.

На следващия ден, в ранни зори бяхме вече навън с чаша кафе в ръка.

Спрягана за най-голямата строителна площадка в Централна Азия, Астана се е разпростряла на огромна територия, на която непрекъснато нещо се строи или реконструира. Сградите са внушителни, a булевардите безкрайни. Едно чудесно предизвикателство, за обхождането на което, имахме само ден на разположение.

Първата забележителност по маршрута ни, бе впечатляващ архитектурен шедьовър - емблематичен мост, изпълнен във формата на каспийска есетра.  

Atyrau Bridge /Атырау Көпірі/

Копирайки движенията на лениво плаваща, огромна есетра, плавно извивайки се, мостът се прехвърля над река Ишим, създавайки една 313,5 м. дълга и 10,5 м. широката пешеходна алея, свързваща двата бряга на реката. От него се откриват прекрасни панорамни гледки.

Централната част на моста, е покрита с купол, съставен от 2450 самостоятелни панела с форма на венчелистчета, наподобяващи отдалече, люспите на риба. Структурата на купола, е изградена така, че да защитава от вятър и дъжд, пропускайки светлината. Това създава красива плетеница от светлосенки, като в същото време, провокира усещането, че сме попаднали в търбуха на огромна риба.

Преминавайки от другата страна на реката, попаднахме в централния парк на града. Там, вниманието ми привлече, една интересна къщурка, в която всичко бе обърнато с главата надолу.

Оглеждайки се за място, което да ни даде поглед към околността, се насочихме към хълм, от който високо нагоре, се издигаше пилон с казахстанското знаме на върха.

От хълма, успяхме да видим горната част, на купола, на нашата следваща цел – Държавният цирк на Казахстан.

Сградата на цирка наподобява летяща чиния, която имах желанието да посетя. За жалост, този път, късметът не беше с нас -  беше делничен ден и нямаше представления.

Остана ми единствено, да се полюбувам на своеобразното цирково представление, във фонтана пред цирка, където застинали в различни пози, бяха увековечени част от цирковите персонажи, възбуждащи фантазията на всяко дете, и не само.

От цирка, се запътихме към центъра на града, попадайки по пътя сред склуптурите  на група пясъчни гущери.

Khan Shatyr /Хан Шатыр/

Приближавайки центъра, първото, което привлече погледите ни, бе футуристичен мол, изграден от стъкло и бетон, издигащ се на цели 150 м. над земята. Изграден е във формата на огромна номадска шатра.

На разполагащите с повече време от нас, ще обърна внимание, че освен множеството ресторанти и магазини, в Хан Шатир има и голям аквапарк на петия етаж, с три басейна и пясък, донесен чак от Малдивите. А мен, като аборигените от новия свят, ме подхлъзнаха, с малко, сладко изкушение…

От площадката пред Хан Шатир, се открива чудесна, панорамна гледка към центъра на града. Право пред нас, от другата страна на пътя, зад зелен парк, се издигаше сграда, в средата на която, бе оформена огромна арка, даваща началото на емблематичния за града, централен булевард Нуржол.

Nurzhol Boulevard /Нұржол бульвар/

Сърцето на града, около което са съсредоточени най-важните административни и бизнес сгради в страната. От двете страни на широкия на места до 100 м. булевард се извисяват десетки небостъргачи, символ на просперитета на съвременен Казахстан.

Името на булеварда, в превод означава „Пътят на светлината“, символизиращо пътя, по който върви Казахстан в своето развитие. Но другото, по-популярно название на гордостта на Астана, е „Булеварда на водата и зеленината“. Свързано е с изобилието от цветни алеи със зеленина и фонтани, по дългата близо 2 км. пешеходна зона на булеварда.

Булевардът е проектиран, с особено внимание върху детайлите, от световно известния японския архитект Кишо Курокава. Разхождайки се по него, от време на време се обръщахме назад, за гледки към точно центрираните една спрямо друга гигантска арка и намиращата се зад нея Хан Шатир.

Достигайки другия край на булевард Нуржол, се изправихме пред символа на Астана – кулата Байтерек.

The tower Baiterek /Бәйтерек/

Името ѝ, в превод от казахски означава „тополово дърво“. Високата 105 м. кула, завършва на върха си с извиващи се навън метални лъчове, в обятията на които, стои златна сфера с диаметър от 22 м. Цялата тази композиция, символизира митичното тополово дърво на живота, в чиито клони, приказната птица на щастието Самрук, е снесла своето златно яйце. Алегория с възхода и просперитета на Казахската столица. 

Достигайки края на булеварда, подгонени от къркорещите си стомаси и направлявани от препоръките на местните, се отбихме за обяд в шайхана Каусар, намираща се в непосредствена близост /по местните мерки/ до кулата Байтерек.

Средноазиатската кухня, вече не беше новост за нас, но там, за първи път опитах „шуба“ – ферментирало камилско мляко. Да, беше ново усещане, но не бих казала точно по мой вкус.

След като хапнахме и отморихме за кратко, се насочихме към следващата ни цел – Двореца на мира и съгласието. За да достигнем до него, се наложи, да се прехвърлим още веднъж на другият бряг на река Ишим.

Palace of Peace and Reconciliation /Бейбітшілік пен Келісім Сарайы/

Висока 62 м. пет етажна пирамида от желязобетон и стъкло, с основа 62 на 62 м. Последните два етажа на пирамидата са изцяло облицовани с витражно стъкло. Изградена е в средата на Президентския парк, опиращ в брега на река Ишим.

Сградата е издигната, за да се превърне в дом на провеждания, на всеки три години конгрес на различните световни традиционни религии. Освен конферентната зала на конгреса, в Пирамидата на мира и съгласието, се помещават ресторанти, галерии и концертна зала с 1300 места.

Independence Square /Тәуелсіздік алаңы/

От другата страна на Президентския парк е главният площад на Астана – Площадът на независимостта. В средата на площада, високо в небето се извисява още една от емблемите на Астана – монументът Kazakh Eli с птицата Самрук на върха. Превежда се като „Страната на казахите“. Монументът символизира свободата, силата и просперитета на казахския народ.

Заставайки срещу площада, от ляво на него се вижда джамията „Хазрет Султан“, петъчната джамия на Астана, способна да побере 5000 поклонника.

Тук, предварителния ни списък, със забележителности, които да видим, се изчерпа и ние поехме обратно към хотела.

Рано сутринта на следващия ден, на път за летището, успяхме да мернем в движение:

Arch of Triumph /Mäñgilik El/

20 м. висока триумфална арка, открита 2011 г. за да се отбележи двадесетата годишнина от независимостта на Казахстан.

Astana city Grand Mosque

Най-голямата джамия в Казахстан, побираща близо 7000 поклонника, с четири 63 м. високи минарета. Интересен факт е, че тя е подарък от емира на Катар за новата казахска столица.

Като цяло Астана, е град с много по-модерна и европейска визия,  от останалата част на Централна Азия, която бяхме посетили до този момент. Хората бяха съвременно облечени, нямаше скитници, просяци и съмнително изглеждащи индивиди. Навсякъде по улиците чувахме руска реч, която местните предпочитаха да използват. По пътя ни към хотела, момчето ми се зареди с голям набор от предлаганите тук видове бира и „кази“ - конски суджук. За наше учудване, суджукът се оказа направен, не от кайма, а от цели парчета месо, предъвкването на които, бе непосилна за мен задача. Момчето ми обаче, като истински питбул захапал гума, не се отказа, докато не изяде целия суджук.

Толкова от Астана. На следващият ден ни очакваше Алмати – родното място на ябълката.

Следва продължение…