Ангкор Том, древната столица на Кхмерската империя

Разходка из един някога милионен град, от който днес, са останали само крепостни стени, каменни храмове и дворци.

Сърцето ми се свиваше при мисълта, че през следващите три дни ще имам възможността да видя и да се докосна до осмото чудо на света - Ангкор. Не знам дали ще мога да ви опиша величието, мащабите и красотата му, но ще положа усилия. Много бях чела за него, бях гледала снимки, но това, не е достатъчно. Реалното докосване, е това което ви дава истинското усещане, катализаторът, който отваря съзнанието за цялата красота и величие на едно много специално място. Това смятам, се отнася за всички забележителности по света. Предварително се извинявам, за качеството на снимките и тяхната оскъдност. Дължи се на факта, че по-голямата част от тях, бяха безвъзвратно изгубени още във втората половина на нашето пътешествие /в Тайланд/.

Angkor

Територия с площ повече от 200 кв.км., на която в продължение на седем века /IX-XV в./ са били изграждани столиците на Кхмерска империя. Някога цветущи милионни градове, сега от тях са останали само масивните каменни постройки /дворци и храмове/. Дори само тези останки от великите древни столици, поразяват със своите архитектура и размери. Открити са повече от 1 000 сгради. Те оформят огромен храмов комплекс, началото на който е на 7 км. от Сием Реап. Бяхме отделили 3 дни за разглеждането му, но ако питатате мен, това е недостатъчно. Има подготвени карти с маршрути, в които са включени основните храмове, т.н. Малък /20 км./ и Голям кръг /25 км./, всеки от които отнема по един ден. Първоначално и ние бяхме заложили на тази схема, която Джейн /водачът ни/ дообогати и разчупи. Последният ден оставихме за черешката на тортата – Ангкор Ват. Потапянето ни в Ангкор започна от Южната порта на Ангкор Том.

Angkor Thom

В превод „Великия Ангкор“, е столицата на Кхмерската империя от началото на 13 век. Археолозите твърдят, че в нея са живели близо милион души, превръщайки я в огромен по-тогавашните мерки мегаполис. Днес от него са останали само каменните постройки в централната част на града, защитена от масивни осем метрови стени и 100 м. широк воден ров. За да се влезе в тази цитадела, дом на краля и приближените му, се е минавало по пет грандиозни моста, завършващи с богато украсени порти. През една от тях – Южната, минахме и ние, подминавайки един бавно крачещ слон.

The South Gate of Angkor Thom /Tonle Om Gate/

Южната порта на Ангкор Том датира от 12-ти век. Тя е 20 м. висока, с изящно оформените каменни орнаменти. Към нея, води широк мост, от двете страни на който има каменни статуи на богове и демони, държащи в ръцете си тялото на „нага“ - митична седемглава змия. Отляво са усмихнатите дружелюбно богове, а отдясно са демоните с изкривени в зли гримаси лица. Сцената е алюзия на вечната борба между доброто и злото. Дори сега портата предизвиква възхита и респект, а какво ли е чуствал случайният пътник изправил се пред нея във времената на разцвет на Ангкор Том.

Минавайки през Южната порта на града и продължавайки направо, след километър и половина стигнахме до сърцето на Ангкор Том - храмът Байон.

Bayon Temple

Някога наричан „Джаягири“ - „Планината на Брахма“, храмът е построен в края на 12-ти век, на пресечната точка на главните алеи тръгващи от входните порти на Ангкор Том. Така всеки един човек, попаднал в столицата на кхмерската империя, неминуемо е стигъл до центъра на града и се е изправял пред този вдъхващ респект символ на власт и сила.

Храмът е отделен от външния свят от две последователни, стъпаловидно построени една над друга галерии. Те му придават формата на квадрат. В тах са запазени интерсни барелефи от живота на кхмерите и индуиската митология. След вътрешната галерия, се стига до тераса, повдигната на още едно ниво.

В центъра на терасата, се извисява 43 метрова кула/светилище, обградена от десетки по-ниски кули. На всяка една от тези кули са изваяни огромни, усмихнати каменни лица на бога Брахма. Те гледат в четирите посоки на света, готови да възпрат опасностите идващи към града. Предполага се, че лицата носят чертите на създателят на храма - крал Джаяварман VII. По този начин, монархът е увековечил лика си, отпечатвайки го върху камъка. Броят на лицата е повече от 200.

От Bayon Temple продължихме пеша към близкия /на 200 м./ Baphyon Temple. В Ангкор, на всяка крачка се сблъквахме с някакви руини и малки полупресъхнали езерца и канали. Цялата тази огромна територия, някога е била блатиста местност, която кхмерите са засипали и върху нея са изградили своята столица. Труд, сравним с издигането на пирамидите. Разбира се, не липсваха и продавачи, предлагащи кокосови орехи, които често утоляваха жаждата ни.

Baphyon Temple

Наричан още „Златната планина“, този храм символизира митичната планина „Меру“, позната ни като „Кайлаш“, домът на бог Шива. Построен е върху изкуствен хълм в средата на 11 век, много преди основаването на Ангкор Том.

От тук, след още 400 м. стигнахме до Phimeanakas.

Phimeanakas

Хиндуиски храм във формата на тристепенна пирамида. Построен е 10-ти век в центъра на столицата на крал Суряварман I. Бил е личният храм на краля, в който кралицата, нямала право да стъпва. Според легендата, в кулата на храма, живеел демон - митична змия „нага“. От нея зависило благоденствието на империята. Нощем, тя се превръщала в жена. За да я омилостиви, кралят бил длъжен, да прекарва първата част от ноща с нея. Едва след това, той отивал при кралицата. Каква грандиозна саможертва, за благоденствието на целия народ😊 Можела ли е, да възрази кралицата срещу това – не. Явно кхмерските крале, са били доста изобретателни в желанието си, да узаконят и легитимират редовните си изневери😊 

След Phimeanakas се отправихме към Терасата на слоновете /Terrace of the Elephants/ Повдигната над земята каменна платформа с дължина от 350 м. Била е прикрепена към дворец, от който са останали само руини. Името ѝ идва от изваяните по южното ѝ стълбище слонове. През дъждовния сезон, когато терасата е заобиколена от вода, се получава усещането, че слоновете са потопили хоботи във водата и утоляват жаждата си. Някога терасата е изпълнявала функцията на огромна трибуна, от която кралят и приближените му са наблюдавали церемониите, извършвани на площада пред тях.

Непосредствено до Терасата на слоновете, бе и Терасата на прокажения крал /Terrace of the Leper King/. Името ѝ идва от откритата тук скулптура на мъж от 8-ми век. Тялото му, на места е обезцветено и покрито с мъх, напомнящо по този начин на човек болен от проказа. 14-ти век, на статуята е изписано името Дхармараджа, другото име на Яма, индийския бог на смъртта. Това навежда учените на мисълта, че терасата е използвана за кремация на крале и членове на техните семейства. Тази терасата, е много по-малка от терасата на слоновете, но е по-висока. Издига се над земята цели 8 м., плътно украсени с барелефи. Загадъчното е, че непосредствено зад първата стена, е открита втора, образуваща тесен коридор между стените, чието предназначение не е изяснено.

Напуснахме Ангкор Том през портата на победата /Victory Gate/. Специално направената в крепостните стени пета порта, наричана още триумфална. През нея, са влизали в столицата кхмерските войски, след победоносна битка с враговете. Само на 500 м. вляво, след портата, спряхме за да разгледаме Thommanon Temple.

Thommanon Temple

Много стилен и красив храм, с изключително добре запазени резби. На повечето от тях, са изобразени пищно облечени женски фигури, изпълняващи с пръстите на ръцете си  „девата мудра“. 

Храмът е построен 12-ти век и е посветен на Шива и Вишну. Макар и малък, не знам как, може би заради композицията и мястото, комбинирано с архитектурата и резбите му, създаде в мен усещането за нещо изключително.

Точно срещу Thommanon Temple, от другата страна на пътя има още един подобен храм - Chau Say Tevoda. За съжаление той бе в много по-лошо състояние. След него се отправихме към Prasat Ta Keo.

Prasat Ta Keo

Храмова планина, чийто строеж започва 10-ти век от крал Джаяварман V. Поради кончината на краля и последвалите борби за власт, храмът остава недовършен до царуването на крал Суряварман I. Легендата твърди, че действителната причина за изоставянето на строежа, е бил удар от мълния, счетено за лоша поличба. Храмът представлява стъпаловидна пирамида, с пет кули на върха - символично изображение на планината Меру. Ограден е бил от ровове с размери 255 м. на 195 м. Първата тераса на храма е 122 м. на 106 м. Втората тераса е с 5,5 м. по-висока. След нея, следва трета повдигната тераса, а върхът е на 21,5 м. над земята. Към него водят четири непрекъснати, изключително стръмни стълби. По една от тях, се изкачих и аз, катерейки се нагоре, буквално на четири крака.

Статуята на коленичил Нанди /бика на Шива/, показва на кого е бил посветен храма. Той е масивен и внушителен, въпреки очебийната липса на фрески и декорации по стените му.

Така завърши първият ни ден в Ангкор, бяхме изморени, но доволни.

Следва продължение...