Сукотай – мястото, където времето е сякаш спряло

Идилично спокойствие, къщичка с бамбуков покрив, езера с лотоси, песнопения на монаси, накичени с гирлянди прасета, див мед и обиколка с колело на историческия парк Сукхотай.

Дойде денят, в който се сбогувахме с Чианг Май и потеглихме с автобус към Sukhothai Thani. Град, намиращ се в централен Тайланд, на 322 км. от Чианг Май. Бяхме се настанили на предните седалки, на втория етаж на автобуса. Пред нас се разкриваше широк панорамен обзор към пътя, и всичко намиращо се в радиуса на видимия напред хоризонт. Чуствахме се добре и се наслаждавахме на прелитащите край нас гледки от ежедневието на Тайланд. Пътят ни отне близо 6 часа, които обаче минаха неусетно. Пристигайки се настанихме в едно много спокойно и идилично място. Малък зелен оазис, представляващ няколко езерца, обградени отвсякъде от буйна растителност. По периферията на езерцата, навлизайки в тях, на колове, се издигаха кокетни дървени къщички с бамбукови покриви. Една от тях беше нашият дом в следващите три дни. Понякога имахме и неканени гости – някое малко гущерче, полазило по стените на стаята ни.

А пред къщичката ни, се простираше красиво езеро с лотоси и фонтан в средата. Тук, узнах и нещо ново за лотосите. С настъпването на горещата част от деня, цветовете им се затварят, за да се предпазят от изгарящите слънчеви лъчи. Привечер, те отново разтварят красивите си цветове. Така че, представете си приказната гледка, която ме посрещаше сутрин, когато излизах на терасата...

Следваше кафе, закуска и разходка до близките пазарни улици, които сутрин бяха най-оживени. Тогава се засичахме и с монасите от съседния будистки манастир, на чиито монотонни песнопения се наслаждавахме всяка вечер преди заспиване. Те обикаляха сергиите и магазините събирайки волни пожертвования, заедно със своите верни помощници – натруфени с гирлянди прасета.

Уличните пазари в Тайланд, бяха мое любимо място за разходки😊 От тях винаги си тръгвах с някакъв плод. Понякога абсолютно непознат за мен. Очакването, да опиташ нещо ново на вкус, създаваше в мен едно приятно предусещане.

За първи път в живота си, в Сукотай, опитах и див мед. Продаваше се навсякъде по уличните сергии. Купувахме си клонка, около която пчелите бяха изградили восъчна пита с мед. По нея, понякога се случваше да открием полепнали умрели пчели. Отстранявахме ги и какво да ви кажа ... Вкусотия. На обед, хапвахме по пътя си, но за вечеря, отделяхме достатъчно време. В това, изгубено в централен Тайланд градче, открихме нещо рядко срещано в Азия – малко климатизирано заведение, с изрядна чистота и интериор, създаващ усещането, че си попаднал някъде в западна Европа. Виж, кухнята си беше тайландска.

Всичко което описах, къщичката ни с бамбуков покрив, езерцето с лотоси, песнопенията на монасите, пазара, накичените с гирлянди прасета, меда, създаде в следващите дни, в мен, усещането за безвремие. Една спокойна, иделична атмосфера, която не ми се искаше да напусна. Но стига за това, да разкажа какво ни доведе там. На 12 км. от Сукотай Тани, е Сукотай, древната столица на някогашното едноименно кралство Сукотай.

Sukhothai

В превод „Зората на щастието“. Основан е като търговски аванпост на Кхмерската империя. Впоследствие, след продължителна освободителна война, водена от местните тайски племена, градът става, в продължение на 140 години, столица на първото независимо тайско кралство /1 238 г./. Както в Ангкор, така и тук, са се запазили само каменните постройки. Сега, на територията на древния град, е създаден исторически парк с над 193 реставрирани каменни структури, разпръснати на площ от 70 кв. км. Паркът е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Сутрин хващахме първата маршрутка до историческия парк. Там си наемахме велосипеди и започвахме изследването на руините. Когато времето ставаше прекалено горещо, се връщахме обратно за почивка, в нашата малка, скътана къщичка.

Разбира се, обиколката на парка започнахме от паметника на крал Ram Khamhaeng, най-емблематичният крал на Суктотай и Wat Mahathat – главният храм на града и кралството.

Следваха храмове, останки от дворци и още храмове. Ступа след ступа и множество статуи на Буда.

Паркът бе уреден и поддържан, а руините добре реставрирани. Не липсваха и езера с любимите ми лотоси.

Всъщност, историческият парк се дели на пет отделени една от друга зони. Най-интересна и красива е централната зона, където някога са живели кралят и семейството му.

Най-ранните постройки в Сукотай, датират още от времето на кхмерите. В тях ясно могат да се забележат прилики с Ангкор, но в по-умален мащаб.

Ето го и поредният останал от кхмерите храм от края на 12-ти век - Wat Si Sawai. Светилище с три добре запазени кули, символизиращи индуистката троица „тримурти“ – Брахма, Вишну и Шива.

Дните се движеха един след друг, а ние въртяхме неуморно педалите на раздрънканите си велосипеди към поредния храм и поредната статуя на Буда. Потта се стичаше по челата ни, но както се казва „луд умора няма“.

Красиво беше, но след видяното в Ангкор и преживените емоции там, бяхме вдигнали летвата прекалено високо и може би, не можахме да оценим по достойнство първата тайска столица.

Постепенно започнахме, да се отдалечаваме все повече от централната част на парка.

Попаднахме на тесен асвалтов път, движещ се сред зелени обработваеми площи. Пред нас в далечината, се виждаха хълмовете на планинска верига. Какво пък, казахме си, давай напред, да видим до къде ще ни отведе пътят.

Е, стигайки до хълмовете, се оказахме точно пред пътека, водеща право нагоре към поредния будистки храм, с огромна изправена статуя, в краката на която седеше друга, по-малка...

Приседнах до малката статуя, в краката на голямата и се вгледах надолу по хълма. Даа, добро място за медитация, ако не те е напекло обаче прекалено много слънцето😊

Дните ни в Сукотай изтекоха, като пясък през пръстите. Време беше, да продължим напред към днешната столица на Тайланд – Банкок.

Следва продължение...