Седемте Рилски езера, красота в сърцето на Рила планина

Разходка под жаркото, лятно слънце, до най-живописната група езера в България.

Една съботна утрин, грабнахме раниците и потеглихме към Сапарева баня, а от там към хижа „Пионерска“. След Сапарева баня, пътят започна да се изкачва нагоре в планината, стана стръмен и с много завои. Стигайки до отбивката за хижа „Пионерска“ /вляво/, продължихме надясно, накъдето сочеше синята табела с надпис „Рилски езера“. Малко след 500 м. вдясно, бе лифта към Рилските езера. Разстоянието от София до тук е малко над 96 км. Работното време на лифта бе от 08:30 до 19:30 ч. без почивен ден, но с техническа профилактика всеки понеделник до обяд, и всеки последен понеделник на месеца – цял ден. Седемте Рилски езера са стъпаловидна конфигурация от езера, най-ниското от които е на 2 095 м., а най-високото на 2 535 м. надморска височина. Както подсказва името, намират се в Рила планина😊

С лифта стигнахме до хижа „Рилски езера“, откъдето започна нашият пешеходен преход.

Целият маршрут е около 8 км. и може да се нарече кръгов. Ние тръгнахме обратно на часовниковата стрелка, в посока езеро „Бъбрека“. За целта, от лифта продължихме към виждащата се пред нас хижа „Рилски езера“. Подминахме я, без да се отбиваме към нея и завихме надясно, по пътеката изкачваща се нагоре по планинския рид. Разстоянието от хижа „Рилски езера“ до „Бърека“ е приблизително 2,6 км. с денивелация от 230 м. Стръмното е в началото на този участък от маршрута. После става по леко, даже хоризонтално, а накрая дори се спускахме надолу към „Бъбрека“. Има туристическа маркировка, но пътят е толкова утъпкан и ясен, че няма как да се объркате. Както на Мусала, тук попадате в неспирна колона от хора, която ви води в правилната посока😊  

Движейки се напред, от лявата ни страна, видях езеро. Оказа се „Долното“, най-ниско разположеното от Седемте Рилски езера. Красиво езеро, което дава началото на река Джерман.

Веднага след него се появи и следващото – „Рибното“, най-плиткото от Рилските езера, едва с 1,10 м. дълбочина. На берега му, се намира хижа „Седемте езера“.

След второто, се появи и трето езеро – „Трилистника“. Името му идва от неправилната му форма. Дълбоко е 6,5 м.

Неусетно, носени от потока туристи стигнахме и до „Бъбрека“. Името му произлиза от неговата форма. То е трето по височина от Рилските езера, с дълбочина от 28 м.

Спряхме за кратка почивка, след което поехме нагоре към Езерния връх. Разстоянието до него е малко над километър, но въпреки това, е най-тежката част от прехода. Маркировката в тази отсечка е в зелено, жълто и червено. Пътеката стана камениста и стръмна. При изкачването пресякохме ручей идващ от „Окото“ и образуващ красиви водоскоци по скалите. 

След 650 м. стигнаме и до самото езеро - „Окото“, извесно още като „Сърцето“. То е второто по височина от Седемте Рилски езера и най-дълбокото от ледниковите езера на Балканския полуостров - 37,7 м. Тук, дори и в разгара на лятото, може да видите големи преспи сняг по склоновете над отсерешния бряг на езерото.

След още 450 м. нагоре, стигнахме и до „Сълзата“ – най-високо разположеното от Седемте Рилски езера, на 2 535 м. надморска височина, но и най-малкото.

Още 100 м. катерене и ето ни на Езерен връх. От него, пред нас се откриха най-пленяващите гледки от прехода ни. Те определено си заслужаваха качването до тук.

По обратния път се спуснахме отново до „Бърека“. Слизането, беше дори по-трудно от изкачването – пътеката представляваше сипей от камъни, а навалицата от хора още повече затрудняваше движението. От „Бъбрека“, тръгнахме по дясната пътека, надолу към езеро „Близнака“, най-голямото от Седемте Рилски езера. Лявата пътека, бе тази по-която дойдохме. От Езерния връх до „Близанака“ са около 1,7 км.

На около 350 м. след „Близнака“ е езеро „Трилистника“ , а след още 400 м. „Рибното“ езеро, където е и хижа „Седемте езера“ и чешмичка с водичка за прежаднелите.

От тук до хижа „Рила“ и станцията на лифта извървяхме още около 1,9 км. По пътя си се натъкнахме на малък керван, носещ провизии за хижата.

С това моя разказ за похода ни до Седемте Рилски езера завършва. А, да не забравя, по протежение на целия маршрут се движихме на открито, а слънцето напичаше яко. Така че, издвате ли тук, не забравяйте шапките и слънцезащитния крем. Засега, довиждане и до четене.