Скалните рисунки до село Царевец и уникалната църква „Свети Никола“

Еднодневна разходка в района на Мездра.

Дойде краят на седмицата и ние пътувахме към Царевец. Не, не този Царевец, за който всеки, веднага се сеща, а едно малко село, на 108 км. от София. Целта ни бяха намиращите се в землището му множество пещери, известни със скритите в тях скални рисунки. Беше късна есен. Прогнозата вещаеше слънчево време, но за наше разочарование, талази от гъста мъгла скриваха пътя.

Село Царевец

Намира се на 8 км. от гр. Мездра, в област Враца. Минавайки по главния път през селото, в центъра му, ще видите построената през 1884 г. църква „Свети Димитър“.

Скрит зад църквата „Свети Димитър“, в двора ѝ, е един малък, но уникален за България храм, обявен за паметник на културата с национално значение – църквата „Свети Никола“, която имахме късмета да посетим по-рано, тази година, през лятото.

Църквата „Свети Никола“

Стара църква, изградена преди падането на България под османско иго. Кога, трудно е да се каже. Предположенията варират в широк времеви диапазон – от XII, та чак до края на XIV век. Едно е сигурно, откритите край църквата гробове на заможни за онова време хора, са от периода на XII – XIII век.  Легендата гласи, че основателите на селото – група влашки овчари, търсещи изгубени овце, навлизат дълбоко в покриващите тогава околноста, гъсти гори. Бродейки из дивия лес, те попадат на поляна, в центъра на която, обвита в растителност и забвение, стояла древната, дори за онези времена църква „Свети Никола“. Поразени от красотата на стенописите в църквата и завладени от тайнството на святото място, овчарите възприемат това като знак свише и решават, да се заселят край нея. Така възниква Влашко село, днес Царевец. Като по чудо оцеляла през петте века османско робство, „Свети Никола“ е една от малкото изцяло запазени църкви от славното време на велика някога България. Днес храмът е празен и затворен. В него, не се отслужват литургии, а всичко ценно е отдавна разграбено или разпратено по различни музеи. Останали са само стенописите и атмосферата, която те обгръща пристъпвайки прага му. Едно усещане, за отдавна отминали времена. Времена на възход и падение, през които малката и скромна църква е успяла да премине, носейки в себе си искрицата, разпалваща пламъка в душата на всеки, който не се срами, да се нарече българин. Храмът е уникален с единствения, добре запазен не само в България, а и на Балканите, изцяло зидан иконостас. Подобен има в църквата в Добърско, но той е от смесен тип – комбиниран с икони от дърво. В „Свети Никола“, иконите са рисувани направо върху зидарията на иконостаса. Това обстоятелство, категорично отнася църквата към времената преди османското иго. Доказан факт е, че дървените иконостаси, се появяват в православните църкви, едва след падането на България под османска власт. В средата на иконостаса е изобразена Богородица с младенеца на ръце. От едната ѝ страна е образът на архангел Михаил с меч в едната и свера в другата ръка. От другата страна на Богородица, е образът на Исус Христос, като Вседържател, с вдигната ръка за благослов и разтворено евангилие в другата ръка. Над тях, са подредени апостолите.

Минавайки през дверите на иконостаса, се влиза в най-свещената част на храма, където е неговият олтар - светия престол. Тук, най-горе, е изобразено Възкресението Христово. Под него, са образите на Богородица и младенеца. А под тях, са сцени от Причестяването на апостолите и Поклонението пред жертвата на Христос. Спорно е датирането на степонисете в църквата. Предполага се, че са рисувани от различни майстори, а може би и в различен времеви период. Надписите на стенописите на иконостаса, сочещи 1715 година, са поставени по-късно, след изографисването му. Това, сочи вероятния краен период, но не и началния... А, да не забравя, ако пожелаете, да посетите този древен храм, за да усетите и видите всичко това, за което ви разказах, първо трябва, да се свържете с кмета на селото, който държи ключа на храма.   

Но, да продължим към скалните рисунки. На около 2 км. след селото, в посока гр. Мездра, след остър завой, вляво, има асвалтирана отбивка, която след десетина метра преминава в черен път. Там оставихме автомобила и продължихме пеша. На място, имаше табела указваща маршрута на екопътека „Скалните рисунки“.

Въпреки напредването на деня, около нас се стелеше мъгла, а клоните на ниските шубраки, бяха покрити с бяла, искряща слана. Движехме се смело по черния път, без да поглеждаме картата. Така, при една нива, вместо да кривнем вляво, продължихме направо покрай нея и не след дълго стигнахме до „задънена улица“. Картата сочеше, че целта ни е някъде вляво от нас, но от нея ни отделяше дълбок овраг. Не ни се връщаше назад и през висока, обледенена трева и бодливи храсти, успяхме да изскочим на отсрещния склон на оврага.

Измъквайки се най-накрая от храстите, попаднахме на табела съобщаваща ни, че екопътеката свършва, „ХА“. Според същата табела, вариантите ни, бяха два. Да щурмуваме склона пред нас, към панорамна площадка „Ястребово око“ и заслон „Скалните рисунки“ или отново да потънем в шубраците, в търсене на пещерите с мистичните рисунки. Решихме първо, да се изкачим на скалите, да се огледаме, ориентираме и изберем възможно най-удобния път към целта.

Следвайки тясна и трудноразличима пътека нагоре по склона, изскочихме на заслон „Скалните рисунки“.

Оказахме се на обширна тераса, завършваща с отвесен откос. Под нас бе скалният масив „Средния камък“, а наляво се падаше следващият такъв масив – „Говедарника“. Напред, долу в ниското, зад тесен дървесен пояс, лъкатушеше коритото на река Искър.

Преценявайки терена, тръгнахме наляво, търсейки подходящо място за спускане в основата на скалите. Тук е моментът да спомена, че най – удачното време, да тръгнете по стъпките ни, са ранна пролет или късна есен. Тогава растителноста не е толкова буйна, а и не рискувате да настъпите някоя задрямала на припек пепелянка. Предварително, ни бяха информирали, че през лятото, скалите в района, „бъкат“ от змии.

Вече долу, отново попаднахме в трънаци. Ако идвате тук, носете си старите дрехи😊 От опит ви казвам, няма да останат здрави. Ориентирахме се по усет, движейки се по периферията на скалния отвес, в който изобилстваха малки и големи цепнатини и недълбоки ниши. Напредвахме бавно, изследвайки всяка една от тях, в търсене на заветните скални рисунки, но откривахме само съвременни и от близкото минало драсканици и инициали.

Най-накрая, я открихме – пещерата с рисунките. Наложи се, да се катерим, за да стигнем до входа ѝ. Оказа се сравнително плитка, не особенно широка, вертикална ниша.

Първото което забелязах, влизайки в пещерата, бяха драсканиците на нашите съвременници – разочароваща, срамна история, която опорочава атмосферата на това изключително, специално място.

Не след дълго, по стените на малката пещера, една след друга, започнах да различавам странни рисунки на хора, животни и птици, слънчеви символи, решетки и струпвания от точки. За последните се предполага, че са една от първите бройни системи на земята, с помоща на която са се отчитали числото години, хора, животни. Абе, всичко което е имало смисъл, да бъде преброено. Бреей, явно счетоводители е имало и тогава😊

От предварително събраната информация знаехме, че в района са открити стотици скални рисунки, за чийто произход, датировка и значение, по скоро се гадае. Едно е сигурно, че са древни. Каква е възраста им обаче, няколкостотин или няколко хиляди години, е трудно да се определи. Общото мнение е, че са полагани в различни времеви периоди, от езически до християнски времена. За последното свидетелстват намерените на място няколко десетки надписа на старобългарски. Информацията в някои от тях, дава възможност, за приблизителната им датировка, а други просто говорят, че някой е бил там. За жалост ние открихме само един от тези надписи, но така и не разкодирахме неговото послание.

Една от най-ясните композиции в пещерата, изобразяваше струпване на сърни и елени. Възможна ловна сцена или част от ритуал, сочещ, че сме пристъпили прага на древно, езическо светилище. В средата на образите, стоеше грубо издълбан кръст. Вероятно, това е направено през средновековието, когато в района е имало скален манастир. Своебразна демонстрация на сила и заличаване значението на свято за старите вярвания място.

Изследвайки стените, попаднахме на още една изключително интересна фигура на елен, с красиво разклонени, подобно на дървесни клони рога. Малко по-ниско пред него, се различаваше фигурата на човек или демон. Сцената определено говори за ритуалното значение на фреската.

Забелязахме образите и на други животни, разпознаването на които остявям на вашата фантазия😊

Последва фигура на човек със странно одеяние. Може би шаман или воин. Тялото му сякаш беше покрито с остри бодли. В ръка държеше нещо, също толкова бодливо, завършващо в края със звезда. Аз го оприличих на оръжие – метална топка с дълги остри шипове, накрая на верига. Явно, авторът на фигурата, се е стремял, да засили ефекта от видяното. Над фреската и встрани от нея, бе показания по-горе надпис, който може би дава необходимото разяснение, оставащо все още загадка за нас.

Наблизо видяхме и странна плетеница, с неизвестно за нас значение.

На самия ръб на скалата, смътно различихме фигурата на човек, държащ лък с опъната тетива. Той се целеше към входа на пещерата, в нещо, вероятно заличено от времето или просто предупреждаваше натрапниците, като нас, да не пристъпват в неговата обител. Назад, малко по-ниско от него, стоеше птица с дълъг врат и остър клюн. Може би щъркел или чапла.

Навсякъде в пещерата, присъстваха соларни знаци и кръгове с шестоъгълна геометрия, недвусмислено отнасящи момента на полагането им към предхристиянското време.

След като щателно изследвахме малката, но изключително интересна пещара, решихме да продърлжим нататък, по скалния отвес, в търсене на още загадъчни рисунки. Под въздействието на еуфорията от откритията си, станахме още по прецизни, вглеждайки се и надниквайки във всяка една пукнатина в скалите. Мъглата се беше разсеяла, а проникващите през шубраките слънчеви лъчи, галеха лицата ни. Чувствах се, като персонаж от филмите за Индиана Джонс и Лара Крофт, търсач и откривател на завещаните от предците ни тайни, които аха аха и ще се разкрият пред мен.

В един момент, стигнахме до голяма и висока кухина в скалите. Предусещайки нови находки, сърцето ми заби по-силно. За мое съжаление, колкото и да се вглеждахме в скалните стени, не открихме нещо, наподобяващо видяните преди това послания от миналото.

Продължавайки нататък, попаднахме на още една пещера. Тук, късметът ни се усмихна отново, под формата на фреска, в която разпознахме фигурата на обърнат с главата надолу конник. Предполага се, че по този начин, се е подчертавало неговото поражение и смърт.

Забелязахме интересна провиралка, нагоре в скалата. Аз преминах лесно, но момчето ми, успя да се провре, с цената на раздран панталон😊 Това не развали настроението му. Явно и в него се беше запалил духът на откривателя. Попаднахме на своеобразна тераса, на горен пещерен етаж.

Продължавайки напред, пред нас се откриваха нови и нови пукнатини, ниши и малки пещери. Интересни и привличащи, те за жалост не ни предложиха още древни рисунки.

Открихме оставена незнайно от кого стълба, която ни помогна да се качим на още една скална тераса. Тук, отново имаше интересни ниши и своеобразни комини, през които проникваше светлина, но не и търсеното от нас.

Времето ни изтече неусетно. Денят преваляше и ние поехме назад през шубраките и нагоре към върха на скалите, с ясното съзнание, че оставяме зад гърба си много неоткрити от нас рисунки и стенописи. Но какво пък, ще има и следващ път, когато ще сме по-подготвени. Намиращите се в района скални рисунки, са официално обявени за паметник на културата. Това обаче, по никакъв начин не ги предпазва от посегателствата на съвременниците ни. Жалко е, че никой не се опитва да защити историческото богатство, което притежаваме.

Вече горе, при заслона, хвърлихме прощален поглед към околността и се отправихме към автомобила.

По пътя назад, срещнахме още една табела, даваща по-ясна представа за разположението на скалните рисунки в района.

Така приключи нашата съботна разходка до загадъчните рисунки при с. Царевец. Страната ни е изключително богата на интересни исторически и природни забележителности. Посетите ли една от тях, само на ръка разстояние е следващата. Затова, просто ще кажа, че ако разпределите правилно времето си, в рамките на един ден, бихте могли, да посетите и намиращите се близо до Царевец, Струпешки манастир "Св. Пророк Илия" и тракийското светилище Пещта при с. Ослен Криводол. Но за тях, ще разкажа друг път.  Надявам се да ви е било интересно и до четене.