Изкачване на връх Ракитски камик и връх Руй

Планинска разходка по границата ни със Сърбия.

Предстоеше хубав, слънчев, съботен ден. Приготвихме раниците и се отправихме на еднодневен поход до непознатия ни връх Ракитски камик /1456 м./, наричан още Ветрински камък. Той е един от върховете по билото на Руй планина, на самата граница между България и Сърбия. Изходна точка на пешеходния ни маршрут бе малкото, но разпръснато с. Ломница, Пернишка област. Намира се само на 6 км. след град Трън и между 77 км. и 87 км. от София /зависи от къде ще минете/. Малко преди селото, около 3 км. след Трън, отдясно на пътя, е отбивката към ждрелото на река Ерма. Това е едно изключително природно образувание, което си заслужава да бъде видяно. Ще ви ориентира указателна табела със стрелка „Ждрелото на река Ерма 200 м.“. Но, за ждрелото, друг път, а сега продължаваме напред, към с. Ломница. В „центъра“ на селото /трудно е да се нарече така/, зарязахме МПС-то и продължихме пеша, напред по пътя. На първия разклон завихме вляво. Ориентирахме се по табелите за хижа Руй и връх Руй. Маркировката към тях е червена.

В началото, маршрутът ни се припокриваше с този до хижа Руй. Излязохме на коларски път, движещ се през гора, покрай руслото на реката. От време на време ни подминаваха натоварени с дърва камиони.

От с. Ломница до връх Ракитски камик са приблизително 7,5 км. при денивелация от 721 м. Пътят се изкачваше плавно и натоварването не бе голямо. На този етап от маршрута, бих казала, че това бе една приятна разходка в гората. Вървяхме покрай тихо ромолящата река, в шарената сянка на дърветата.

На няколко пъти, стигахме до идващи отстрани, прокарани от дървосекачи пътища. Движехме се все направо, по-основния път, следвайки червената маркировка и хвърляйки по едно око на картата. А, около нас, гората и реката ни предлагаха нови и нови картини от живота на планината.

След около 5 км. стигнахме, до сочения, като ориентир за отбивката към хижа Руй рибарник /ограден с мрежа малък басейн отляво на пътя/. Стотина метра след него вляво, е отклонението за хижа Руй. Има табела. От нея, до хижата и чешмичката с вода за прежаднелите, са 700/800 метра. Хижата представлява двуетажна, добре поддържана, тухлена сграда, разположена на обширна поляна. Капацитетът ѝ е между 30 и 40 места за спане. Има само 3 двойни стаи. За настаняване и осигуряване на храна, трябва предварително да се направи заявка, тъй като често /най-вече в делничните дни/ е затворена. От тук, преди няколко години щурмувахме връх Руй /1 706 м.н.в./. Разстоянието от хижата до него е около 1,5 км. при денивилация от 320 м. Това, е най-трудната част, в този маршрут. Върви се по пътека, която в последния етап, е много стръмна.

Руй е най-високия връх в Руй планина. Със своите почти 1 000 м. денивелация от началната точка на маршрута /с. Ломница/, е достойно предизвикателство за всеки любител на планината. Гол и стръмен, той се извисява на граница между България и Сърбия, давайки чудесен обзор във всички посоки. Ежегодно, се организира съвместно изкачване /от българска и сръбска страна/ на върха. В едно от тези изкачвания участвахме и ние. За справка снимките по-долу.

Но, да се върнем на отбивката за хижа Руй. Този път, не завихме наляво, към хижата, а продължихме по пътя направо. Маркировка вече нямаше, което според мен е и основната причина, връх Ракитски камик, да е малко посещаван. Другата причина, е липсата на утъпкана пътека в последния етап на изкачването му. Трябва ви карта, за да се ориентирате.

Та, ние продъллжихме по коларския път направо. Гората се разреди, а пътят ни отведе до открита поляна, където се разклони. Ние поехме по дясната му отбивка.

След поляната, навлязохме отново в гора. Там имахме неочаквана среща. Стадо коне бяха преградили пътя ни и не желаеха, да се отместят. Наложи се половинката, да вкара в действие щеките, което даде необходимия резултат😊

Скоро стигнахме до втора поляна. Там някаде, вляво от пътя, трябваше да е отклонението за върха. Не го открихме и на случаен принцип, тръгнахме нагоре през поляната. Идеята ни беше, да излезем на билото и да се ориентираме. Поляната свърши и катерейки баира нагоре, навлязохме в гората. Изподрахме се доста, но накрая изскочихме на билото. Изведнъж, точно пред мен, видях граничен камък с инициалите на България и Сърбия. Освен него, нямаше друго, което да подскаже, че сме на една крачка от пресичане на границата. „Я, още една крачка и ще го броим за пътуване в чужбина“,  неуспешно опита да се пошегува другарчето ми😊

Тук, ако се дезориентирате, може без да усетите, да навлезете навътре в Сърбия. Огледах се и направих крачка, после още една. Нямаше огради, бразди, предупредителни изстрели и виковове „Чекай, ке пуцам“😊 Шегата настрана, сега е моментът, да предупредя. Ако решите да изкачвате върховете Руй, Ракитски камик или който и да е друг връх, намиращ се в граничната зона, трябва предварително, да уведомите гранична полиция. Подробна информация за това как да го направите, може да намерите на сайта на община Трън. Тръгнахме надясно, ориентирайки се по граничните камъни. Някъде там, според картата ни, се падаше върхът.

Ето го, пред нас. Оказа се обаче, че за да стигнем до него, трябваше да се спуснем надолу в дълбока падина, а след това, да катерим отново нагоре. Така е, като се върви напосоки😊

Най-накрая, след не малко перипети из трънаците, изкачихме върха. Мога само да кажа, че си заслужаваше усилието. Пред нас се откриха прекрасни, панорамни гледки във всички посоки. Море от зелени планински вериги и синьо небе, прорязано от самолетни пътеки. А на самия връх, бяла, накъртена, гранична пирамида. Сякаш специално поставена тук, за снимка, с мен разбира се😊 Чакала ме е толкова дълго време и ето, аз дойдох...

Доволни, седнахме да си хапнем сандвичите, в компанията на заобикалящите ни планински масиви. Беше вкусно и красиво😊 Накъдето и да обърнех глава, се сблъсквах с природната магия. Седяхме дълго и съзерцавахме хоризонта.

Хубавото на този маршрут, освен гледките, е че основно се върви през гора, което го прави почти идеален за летните горещини. Казвам почти защото, както вече споменах, накрая няма маркировка, а и утъпкана пътека. Но пък, за някои, това придава допълнително очарование. И така, доволни от разходката и видяното, потеглихме обратно към София. За сега толкова и надявам се до четене.