Втори ден в удивителния храмов комплекс Ангкор

Потапяне в историята на Кхмерската империя.

Вторият ни ден в Ангкор, започна с обиколката на по-отдалечените храмове в комплекса. Първи беше Preah Ko. Намира се на около 15 км. разстояние от основната група храмове на Ангкор.

Preah Ko

„Свещеният бик“ е храм посветен на Шива. Името му идва от трите каменни статуи на коленичели бикове, олицитворяващи белия бик Нанди, разположени пред централните кули на храма.

Храмът е построен 9-ти век от крал Индраварман I в чест на членовете на семейството му. Състои се от шест, обърнати на изток кули със светилища в тях. Кулите са изградени върху повдигната над земята каменна площадка, в два реда, по три. Предната централна кула /най-високата/ е посветена на основателя на Кхмерската империя – крал Джаяварман II, чичо на Индраварман I. Лявата кула е посветена на бащата на Индраварман I – Притхивиндрешвара, а дясната, на дядото на Индраварман I - Рудрешвара. Трите кули отзад, са посветени на съпругите на тези мъже. На всички кули от първия ред е изваян образа на бог Шива.

 Preah Ko е първият храм построен в Харихаралая, първата столица на най-голямата съществувала някога империя в Югоисточна Азия, тази на кхмерите. Тя е властвала в земите на днешните Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Лаос.

След 1,5 км. стигнахме до още един, издигнат в зората на Кхмерската империя храм - Bakong Temples.

Bakong Temples

Завършен само няколко години след Preah Ko, Bakong е първата кхмерска храмова планина. Сходството му с Боробудур в Ява, предполага тесни контакти и обмен на знания между кхмерските и яванските кралски династии. Края на 9-ти век, столицата на кхмерската империя е преместена от Харихаралая в района на Ангкор, където е основан нов град - Яшодхарапура.

Комплексът около Bakong, заема място с размери 900 м. на 700 м. във формата на правоъгълник с два рова. Вътрешният ров ограничава зона с размери 400 м. на 300 м. Между двата рова има останки от 22 по-малки храма.

В центъра на комплекса, е издигната стъпаловидна пирамида на пет нива. Основата ѝ е 65 м. на 67 м. Изкачващите се нагоре стълби, са охранявани от намиращите се на всяка площадка каменни лъвове. На върха на пирамидата се издига една, единствена кула. От някогашните барелефи, с които е била покрита пирамидата, са останали само фрагменти.

Сбогувахме се с първата столица на Кхмерската империя и се отправихме към още един от отдалечените храмове на Ангкор - Banteay Srei.

Banteay Srei

Храм, отдалечен на 25 км. от основната група храмове на Ангкор, разположени в древните кхмерски столици Яшодхарапура и Ангкор Том. Някога е бил в центъра на град, наричан Ишварапура. Построен е 10-ти век, но не от крал, а от двама високопоставени в кралския двор брахмани - Вишнукумара и Яджнавараха. Това, само по себе си е прецедент, нямащ аналог в кхмерската история. Надписът на намерена тук стела разказва, че Яджнавараха, внук на крал Харшаварман I,  е бил учен и филантроп, помагащ на болните и бедните хора. Явно е бил и човек с голямо въображение и изтънчен вкус, довели до създаването на храм, наричан днес „перлата на кхмерското изкуство“.

Banteay Srei силно се отличава от всичко останало, сътворено в Ангкор. Сравнен с другите кхмерски храмове, той е някак си миниатюрен в размерите, но това не го прави по-малко впечатляващ. Изграден е от розов, искрящ на слънцето пясъчник, който лесно се поддава на обработка. Храмът е почти изцяло покрит с красиви, уникални за Ангкор резби. Докато се разхождахме в него, имах чуството, че сякаш въздухът беше променил цвета си. Всичко около нас светеше в ярка, розово-червеникава светлина. Това създаваше неповторима и уникална атмосфера, или както другарчето ми, бършейки потта от челото си, прагматично я определи, „Влязохме във фурната.“😊

Оригиналното му име е „Tribhuvanamaheshvara“ - „Велик господар на тройния свят“. Така някога, са наричали бог Шива. Твърди се, че сегашното му название „Цитаделата на жените“, се дължи на многото барелефи на девати изваяни в стените му. Комплексът се състои от три правоъгълни заграждения, с централна пътека през тях, движеща се от изток на запад. В центъра на комплекса е светилището, състоящо се от входно помещение и три кули зад нея. До тях има още две сгради, за които се предполага, че са били библиотеки.

След „Цитаделата на жените“, се върнахме 23 км. назад към централната част на Ангкор и един изключително красив храм - Banteay Samre.

Banteay Samre

Хиндуиски храм построен в началото на 12-ти век с впечатляваща архитектура и добре запазени резби. Някога той също е бил в центъра на град, а пътят до храма, е бил специално повдигнат над земята. По тази, добре запазена и до днес алея, минахме и ние.

Комплексът около централното светилище, е изпълнен във формата на квадрат, с външни и вътрешни стени, и две обграждащи го галерии. В средата е светилището с една кула.

Храмът е изключително интересен. Откроява се с изящна архитектура и добре запазените си резби.

Беше истинско удоволствие да се разхождам в него и да надниквам в потайните му, скрити кътчета.

Тук си направихме кратка почивка, потапяйки се в атмосферата на храма.

Колкото и да не ни се тръгваше, беше време да продължим към следващия храм - Banteay Kdei.

Banteay Kdei

"Цитаделата на монасите" е будистки храм построен в средата нa 12-ти век. В него е изграден и манастир, обитаван от монаси до 1960 г. За жалост снимките ми от този храм, са изключително оскъдни.

Последен в маршрута си за този ден оставихме Ta Prohm или както го наричат някои – „храмът на Анджелина Джоли“. Тове е поради факта, че през 2001 г. тук е снимана част от филма Lara Croft - Tomb Raider, с участието на актрисата.

Ta Prohm

Построен е в края на 12-ти век от крал Джаяварман VII като будистки манастир и център за обучение, посветен на майка му. Истинското му име е „Раджавихара“ - „Кралски манастир“. Сегашното му име означава „прародител Брахма“. В стелата на храма е записано, че манастърът е бил дом на повече от 12 500 души, включително 18 първосвещеници и 615 танцьорки. Отделно от това, в селата около него, са живеели още 80 000 души, ангажирани с подръжката на храма и осигуряване на доставки и услуги за него. Внушително число говорещо за благоденствието на „светите хора“. Странно, кого са развличали тези 615 танцьорки в един будиски манастир или аз нещо бъркам...

За разлика от повечето храмове в Ангкор, Ta Prohm е изграден на нивото на земята. В центъра има светилище оградено с пет последователни каменни стени, образуващи формата на квадрат. Външната му стена е с размери 1 000 м. на 650 м.

След падането на Кхмерската империя през 15 век под ударите на Сиам /днешен Тайланд/, Ta Prohm е изоставен и изпада в забвение. В продължение на векове, джунглата постепенно го поглъща. Едва в 20-ти век, е открит отново за света.

За изминалите пет века, случайно донесените от вятъра семенца, попаднали в руините на храма, са се превърнали в огромни дървета. Техните корени едновременно проникват  в стените на храма, но го и укрепват, създавайки една неделима симбиоза между дърво и камък.

Всъщност, именно тези дървета, са това, което прави Ta Prohm толкова привлекателен и неповторим. Огромните им стволове и масивните им корени пълзящи по стените на храма създават една мистириозна атмосфера, която грабна и нас когато дойдохме тук.

Казват, че намерилите своя дом в руините на храма дървета, са основно два вида. По-големите били копринено-памукови, а по-малките смокини-удушвач. Каквито и да са, те са се превърнали в неделима част от този храм, и така ще останат завинаги в спомените ми.

Ta Prohm беше един чудесен завършек на втория ни ден в Ангкор, но в третия, последен ден, очаквах да видя това, което ни доведе тук – Ангкор Ват, най-големият религиозен паметник в света.

Следва продължение...