Трънската екопътека, Ждрелото на река Ерма и Ябланишкото ждрело

Еднодневна разходка до два изключително красиви природни феномена близо до София.

Беше слънчева неделна утрин, a ние пътувахме към две изключително красиви места на няма и стотина километра от София - Ждрелото на река Ерма и Ябланишкото ждрело. Обединени са в един общ маршрут - Трънската екопътека, който за удобство решихме да разделим на две части. Първо, се отправихме към Ждрелото на река Ерма.

Ждрелото на река Ерма

Намира се непосредствено преди с. Ломница, община Трън. Там, река Ерма е разсякла скалите, образувайки пролом в тях. В най-тясната си част, той е широк от 5 до 10 м. От двете му страни се издигат отвесни, близо 120 метрови, назъбени скали. Имат си дори и имена – Църквището и Жилав камък. Между тях, сърдито клокочи реката, образувайки бързеи и водни падове. Тази най-атрактивна част на ждрелото е дълга около сто метра. Красиво място, което винаги е възбуждало фантазията на хората. А тя, е създала легенда за невъзможната любов на двама млади. Люта клетва, ги е превърнала в скални исполини, между които тече реката и ги разделя. Толкова близо и в същото време недостижимо далече, те се надвесват един към друг над реката и подхранват водите ѝ със сълзите си. На една от тези две скали /Църквището/ искахме да се качим и ние. Началната точка на маршрута ни, бе на около 3 км. след гр. Трън, малко преди село Ломница и между 75 км. и 86 км. от София /зависи от къде ще минете/. Ще ви ориентира указателна табела със стрелка „Ждрелото на река Ерма 200 м.“. Тя води към място за паркинг, около което са поставени беседки с маси, пейки и камини. Има и изграден детски кът. От тук започна пешеходния ни маршрут /кръгов/. Предстояха ни около 3 км., през ждрелото, към с. Богойна /червена маркировка/. След което обратно, по другия бряг на реката до скалата Църквището /зелена маркировка/. И накрая, още малко, до паркинга – началната точка на маршрута ни /жълта маркировка/. Общо, приблизително 6 км., при около 200 м. денивелация. Оставихме МПС-то на паркинга, метнахме раниците на гръб и поехме към ждрелото. Реката ни се падаше отдясно. Пресякохме я по дървено мостче. Пред нас, право нагоре, се издигаха двете скали от легендата - Църквището и Жилав камък.

Пътят ни отведе до скалата Жилав камък. В нея, е прокопан тунел, дълъг цели 180 м. Спомен за неосъществен проект за теснолинейка между Трън и някога българския Цариброд, днешен сръбски Димитровград.

Малко след изхода на тунела, вляво от пътя, надолу към реката, се спуска стръмна пътека. Слизайки по нея, стигнахме до мостче, което ни преведе на отсрешния бряг. От там, нагоре по зъберите на скалата, към върха на Църквището, върви стръмна пътека. Не сме я изкачвали, но отзивите, които сме прочели за нея са, че е трудна и опасна. Спряхме на мостчето, за да се полюбуваме на сътвореното от реката и времето чудо. Природен феномен, който ме завладя. Над нас, се издигаха отвесните каменни стени на скалите. Надвиснали над реката, те сякаш действително се стремяха една към друга. В подножието им, бушуваше Ерма, прескачайки разпръснатите в руслото ѝ канари. Бях истински възхитена от видяното. Снимките по-долу, не предават красотата му. Просто елате тук и вижте сами. 

От мосчето, се върнахме обратно на пътя след тунела и продължихме към с. Богойна. Движехме се успоредно на реката, почти през цялото време през гора. Маршрутът бе лек и приятен. Преминахме през още един тунел, значително по-къс от първия. Малко преди селото, стигнахме до стар трафопост. При него завихме наляво. Пътеката направо /с червена маркировка/ води към с. Банкя. Това е продължението на Трънската екопътека към Ябланишкото ждрело.

Село Богойна

Малко /10-12 къщи/ село на брега на река Ерма, близо до границата ни със Сърбия. Тихо и спокойно място, обградено от гористи хълмове и красиви скални скатове.

От селото, завихме отново наляво, към реката. Пресякохме я по метален мост. От другата ѝ страна имаше частен рибарник. Движехме се вече по зелена маркировка.

След рибарника, навлязохме в гора, където се наложи, да се покатерим малко. Изскачайки на открито, пред нас се разкри красива гледка. Там, в далечината, сред зеленото море на гората, се издигаха една срещу друга двете познати ни вече скали. От тях, към нас, скрита под короните на дървета, се движеше Ерма. Пътят ѝ, прорязван не едно хилядолетие, в скалната снага на планината, бе ясно различим. Ще вметна само, че ждрелото и районът около него, са обявени за природна забележителност.

След известно време на лъкатушене, пътеката ни, отново потъна в гората. Вървяхме леко и на сянка. Преди Църквището излязохме на поляна с беседка. Продължихме наляво през гората. Черният път и пътеката направо водят към паркинга преди ждрелото. Започнахме изкачването на скалата.

Последен напън нагоре по снагата на скалата и ето, че сме на панорамната площадка.

Пред нас се разкри 360 градусова, красива гледка. А, там някъде долу бе паркингът, от който започна маршрутът ни.

След като се насладихме на гледките и опустошихме хранителните си запаси, тръгнахме обратно. Движихме се по пътеката, по която бяхме дошли, надолу към поляната с беседката, а от там, наляво към паркинга. Времето беше прекрасно, а денят едва преполвил, така че, се отправихме към втората ни цел – Ябланишкото ждрело. На около 10 км. с кола, от ждрелото на река Ерма.

Ябланишкото ждрело

Още един пролом, с красиви водни падове, вирчета и скрити в скалите пещери. Този път, художникът е река Ябланица, приток на река Ерма. Това е втората част на Трънската екопътека. Участъкът на Ябланишкото ждрело е около 2 км. До него се стига от с. Банкя, община Трън. Не го бъркайте с гр. Банкя, до София. Намира се на 73 до 84 км. от София. Отбивката към селото е на 2-3 км. вдясно, преди Трън, на пътя Брезник – Трън. Селото е малко и разпръснато. Влизайки в него, вдясно зад реката, видяхме нашия ориентир – цех за бутилиране на вода. Завихме към него, минавайки от другата страна на реката. Паркирахме и продължихме пеша. От там до ждрелото са около 2 км. Движихме се по перпендикулярния на реката път, докато излезем от селото. Там някъде започна екопътеката. Ориентирахме се по табелите и картата. Навлязохме в гора. Стигайки до реката, я пресякохме по тясно дървено мостче. Движихме се срещу течението ѝ. Не след дълго, пътеката пое стръмно нагоре по склона. Катерихме се, на места, по периферията на застрашително надвиснали над нас, напукани скали. Някои от пукнатините в тях, наподобяваха малки пещери. В един момент пътека се разклони. Поехме по отбивката ѝ, изкачваща се нагоре. Тя ни отведе до пещерата Меча дупка. Представлява своеобразен заслон, дълбок около 15 м., с оформено на входа огнище.

След пещерата, се спуснахме обратно, към долната отбивка на пътеката. Тя ни отведе до следващото мосче над реката. Вече бяхме в самия каньон. Продължихме напред, ту изкачвайки се нагоре, ту слизайки надолу. Пътеката бе екстремна, а местноста дива. Изведе ни на малко езерце. В другият му край, под закачен, сякаш на магия за скалите мост, с шум се изсипваше нисък, но пълноводен водопад. Наречен е водопада на Зеления вир.

Качихме се на мостчето над водопада. Мястото предлага чудесен обзор. От едната ни страна бе езерцето, под нас сърдито бучеше водопада, а от другата страна, започваше най-тясната и висока част на ждрелото. Но, някак си, не можах да се отпусна и наслядя на това което виждах. Основно поради факта, че мостчето бе доста нестабилно. При нашето посещение в ждрелото, мостовете, дървените площадки и стъпала, бяха доста паянтови и поизгнили.

Продължихме нагоре по стълбите. Те се изкачваха и слизаха, виеха се над бошуващите води на реката, буквално залепени за скалите на пролома. В тази част на прехода, дървените конструкции бяха значително по-амортизирани и опасни. Продължаването по пътеката, бе на собствен страх и риск.

Стигнахме до табели, предупреждаващи за опасност от амортизирани дървени конструкции и забраняващи придвижване напред по маршрута. Решихме да не рискуваме и се върнахме назад.

Надявам се мостовете и конструкциите в това изключително красиво кътче на родината ни, скоро да бъдат подновени. А иначе, да видиш Зеления вир, водопада и мостчето над него, си заслужава идването до тук. Маршрутът е изключително атрактивен, с покачващи адреналина моменти, достойни за търсачите на силни усеащания. Ще се радвам, да ви е била интерсна неделната разходка с нас и до четене.