Пътуване в сърцето на полуостров Юкатан

Мерида

В Мерида кацнахме късно през ноща. Бяхме я избрали като отправна точка за лъчове до две забелележителности, които нямахме търпение да видим – Чичен Ица и Ушмал. От летището до града има варианти за придвижване и с градски транспорт, но предвид късния час, предпочетохме такси.

Мерида e столицата на щата Юкатан. Град, който въпреки своите 1 000 000 жители, е запазил колониалния си стил.

Намира се на 35 км. от брега на Мексиканския залив. Основан е преди 4 века на мястото на старо селище на маите, от испанския конкистадор Франсиско де Монтехо. Известен е още като „белият град“, поради множеството бели сгради.

Обявен е за най-безопасния град за живеене в Мексико. Главният площад на града Plaza Grande е място, където са съсредоточени много исторически сгради. Тук са:

Catedral de Mérida

Катедралата на Мерида San Ildefonso /1598 г./ е най-голямата на територията на целия Юкатан.

Palacio Gobierno

Дворецът на Губернатора е светлозелена сграда с вътрешен двор, вторият етаж на която представлява своеобразна галерия, с огромни картини.

Palacio Municipal  

Старото кметство e розова сграда, намираща се от другата страна на Plaza Grande, срещу катедралата на Мерида.

Paseo de Montejo

В откраднатите през следващите дни дневни часове, между ходенията ни до Ушмал и Чичен Ица, успяхме да се разходим и по Paseo de Montejo - широк булевард, по който в продължение на километър се редуват добре запазени, красиви, колониални къщи на богати, местни жители, построени 19-ти и началото на 20-ти век.

Ушмал

Рано сутринта на следващия ден, се качихме на автобус за да изминем близо 80 км. до Ушмал – изграден през 5-ти век град на маите. Името му означава „изграден три пъти“. Проучванията на място доказват, че действително така се е случило. Според мен е също толкова интересен, колкото Чичен Ица, но с много по-малък наплив от туристи.

Предполага се, че по времето на разцвета си /9-10 век/, населението на Ушмал е достигало до 25 000 души. От 11 век градът постепенно започва да запада, и е напълно изоставен още преди пристигането на испанците в новия свят. Комплексът е отворен за посещения всеки ден от 08:00 до 17:00 ч. Основна забележителност тук е пирамидата на вълшебника със страни 69 м. на 49 м. и височина от 35 м. Уникална е със своите заоблени ъгли.

Детайлно внимание заслужава и структурата наречена Къщата на губернатора, която има красива релефна фасада, с най-различни изображения. Издигната е 9 век като резиденция на тогавашния владетел на града - Чан Чак Какнал Ахау, или за кратко наричан - Господарят Чак.

Тук е и така наречената "Голяма пирамида".

От върха й се откриваха чудесни гледки.

Видяхме и характерното за всеки град на маите игрище, за прословутата игра на топка, имаща по-скоро религиозно значение. Близо до него се намираха четири продълговати дворци, образуващи квадратна структура. 

Дойдете ли тук, няма как да не срещнете и игуаните, припичащи се върху древните руини. Макар да са считани за деликатес от мексиканците, тези типични представители на местната фауна, живеят необезпокоявани в пределите на архиологическата зона.

Чичен Ица

На следващит ден, изминахме повече от 120 км., за да посетим визитната картичка на полуостров Юкатан, а и на цяло Мексико - Чичен Ица или „Кладенецът на племето Ица“. Градът е основан от маите през VIII век. X век е превзет от толтеките, като по-късно става тяхна столица. XII век е превзет от обединените войски на градовете държави Маяпан, Ушмал и Ицмал. По време на испанските завоевания в средата на XVI век, от града са останали само руини. Това е най-известният и най-добре реставрираният град на маите. В него има възхитителни сгради, като:

Храмът Кукулкан

Наричан е още замъкът El Castillo и се намира в центъра на комплекса. Посветен е на пернатата змия Кукулкан, аналог на бога Кецалкоатъл при ацтеките. Представлява пирамида на девет нива, с височина от 24 м. Четирите страни на пирамидата са точно ориентирани по посоките на света. От всяка страна има изкачващи се нагоре, към върха на пирамидата стъпала, общият брой на които е 365. Всяка тераса на пирамидата представлява един месец от календара на маите, а всяко стъпало е един ден от годината. Казват, че при пролетното /21 март/ и есенното /23 септември/ равноденствие, по севрната стена на пирамидата се появява тъмна сянка, която се свързва с главата и опашката на пернатия змей Кукулкан /изсечени в основата и на върха на пирамидата/, което създава представата, че по стълбището се спуска огромна перната змия. На върха на пирамидата има храм, в който на намиращия се там каменен олтар са извършвани жертвоприношения на хора. Твърди се, че под самата пирамида се намира свещен кладенец – сенот.

Кръглата обсерватория El Caracol

На испански – охлюв, представлява древна обсерватория на маите, които имали изключителни познания за движението на небесните тела и техните цикли. Самата постройка е уникална с форма си.

Голямото игрище за топка Huego de Pelot

Площадка с дължина от 135 м. от двете страни на която се издигат високи каменни стени, на които на 6 м. над земята са каменните обръчи, през които е трябвало да се прокара топката. Дори не мога да си представя как е ставало това.

В двата си края, стадионът е ограничен от храмове. Мястото има страхотна акустика, която всеки присъстващ изпробва😊 Направихме го и ние. Легендата гласи, че победителите или победените /не е ясно точно кой/ в играта с топка, са принасяни в жертва. Главите им са били поставяни върху стената Tzompantli, цялата издълбана с образи на черепи.

Кладенецът на смърта

Близо до центъра на комплекса се намира свещен за маите сенот с дълбочина от 20 м., наричан Кладенецът на смърта, в който, според маите, е живял богът на дъжда - Юм Чаак. В него освен златни предмети и бижута са открити и човешки скелети.

Тук видяхме още Двореца на монахините, квадратния храм на орлите и тигрите, храма на воините,  храма на Ягуара и много други паметници на цивилизацията на маите.

И разбира се, разхождайки се, на всяка крачка срещахме съвременните обитатели на този древен град – игуаните😊

Един съвет – На Юкатан, а и в цяло Мексико, с напредването на деня слънцето става враг номер 1 на бялата, незащитена кожа. Затова, ако дойдете тук, задължително се екипирайте с шапка, с широка периферия, така че да скрива не само лицето, а и врата ви. Мажете се със слънцезащитен крем с висок фактор, и носете със себе си вода. В архиологическите комплекси предлагат всякакви сувенири, но вода – не.

Cenote Ik Kil

Юкатан е сухо място и почти всички реки са подземни, като на места са се образували огромни кладенци, с десетки метри дълбочина, наречени сеноте. Към един от тях се отправихме и ние. Нарича се Ик Кил и е на около 6 км. от Чичен Ица. Има достатъчно таксита, които да ви закарат до него. При сенотето има ресторант, в който храната беше вкусна. Самото сеноте е изключително атрактивно. Застанахме на ръба му и пред нас се разкри една райска гледка. По периферията на кладенеца има обилна зеленина, която се спуска десетки метри надолу почти до самата вода.

Има съблекални и спасителни жилетки за неумеещите да плуват /като мен/😊 Водата бе прохладна и освежителна след жаркото слънце навън. В нея дори плуват риби. Почуствахме се чудесно в този спасителен оазис😊 Но, забележете – дълбок 50 м. и свързан със стотици километри подземни реки.

Колкото и да не ни се искаше, дойде време да напуснем Ик Кил и да се отправим обратно към Мерида. На следващия ден потегляхме към Кампече, пъстрият град на брега на Мексиканския залив.

Следва продължение...