Борободур и Прамбанан, остров Ява

Последна сутрин в Убуд, Бали. Събудих се рано, навън все още беше здрач, а аз вече бях с чаша кафе на терасата, в очакване на изгрева. С напредването на времето, по някакъв неизвестен за мене часовник, се пробуждаше и природата наоколо. Отначало, изчезнаха прелитащите прилепи, след това, някак неуверено, а после все по силно, се включиха цикадите със своето непрестанно жужене, примесено с чуроликането на птички. С напредването на утрото се включваха все нови и нови, непознати за мен птичи гласове, разпознах само гугукането, вероятно на някой далечен пернат родственик на нашите гугутки. В един момент, сякаш по команда, едновременно замлъкнаха цикадите. Ноща отстъпи пред деня. Отправихме се на закуска, след което направихме последен обход на територията на хотела ни. Сбогувах се с Убуд. Време беше да съберем багажа и да полетим към следващата цел на пътуването ни - остров Ява, по-точно, град Джокякарта или както го наричат местните, Джокджа.

ДЖОКЯКАРТА

С население около половин милион души, градът е столица на регион Джокякарта, бившият султанат Матарам и важен център на яванската култура. Известен е като образователен център на Индонезия, където са съсредоточени много училища и университети.

Полетът от Бали до Джокякарта отнема около час и половина, но тъй като времето тук е с 1 час назад от Бали, по часовник, кацнахме половин час след излитането😊 Летището е на около 40 км. от града. Най-удачният начин за предвижване, поне според нас, е с Grab /местният аналог на Uber/. Оставихме си багажа в хотела и веднага излезнахме на разходка по главната и емблематична улица Malioboro.

Malioboro Yogyakarta

Разположена е в сърцето на града. Някога е била церемониалната алея, по която султанът минавал на път за двореца си. Сега това е нещо като булевард, от двете страни на който, има широки пешеходни алеи, с пейки почти на всяка крачка, магазини, улична храна и файтони предлагащи разходка. Местните много се гордеят с нея и по всякакъв повод я споменават. С напредването на деня, булевардът се изпълни с хора, но учудващо за нас, почти не видяхме туристи.

Както си вървяхме, неусетно към нас се присламчи и ни заговори местен мъж, който впоследствие се оказа, че предлага индивидуални турове до близките забележителности. Проявявайки любезност и задавайки въпросчета, от рода на - как сте, от къде сте и т.н., отговорите на които, явно не го интересуваха, успя да създаде контакт и възможност за бъдещи взаимоотношения. Стратегията му работеше, и в крайна сметка, този човек беше нает от нас, да ни закара на следващия ден до храмовете Борободур и Прамбанан. Предложи ни и бонус – посещение на някакъв будистки храм /който беше по пътя/😊 Ние се съгласихме. Спазарихме се за цената, въпреки че, спазаряване е силно казано. Той каза цена, ние приехме, като се уговорихме единствено, че няма да има допълнителни плащания. Той закима утвърдително и каза, че само билетите /tickets/ са за наша сметка. Устройваше ни, няма да ни плаща входните билети за Борободур и Прамбанан я. На другия ден ни взе в уговореният час от хотела и се отправихме към Борободур. Какво беше учудването ни, когато слизайки на паркинга на комплекса, нашият „гид“ размаха пред носа на другарчето фиша за платената паркинг такса и с по-детски „невинен поглед“ заяви „ticket“. Дааа, така е в тези ширини и не само...  😊

БОРОБОДУР

Това е най-големият будистки храм в света, построен между 750 и 850 г., част от световното културно наследство на Юнеско. Наподобява огромна ступа, с множество стълбища и коридори, чиито стени са покрити с фрески и 504 статуи на Буда, някои от които повредени. Изграден е от 6 квадратни и 3 кръгли платформи, разположени една върху друга. Висок е 35 м., а всяка от страните му е с дължина от 120 м. 14 век с настъпването на исляма на остров Ява, храмът е изоставен и впоследствие забравен. Открит е отново за света през 1815г когато Ява е под английска власт.

Храмът бе наистина впечатляващ. Периодът на пребиваването ни в Индонезия все още не беше туристически, което си бе супер. Опашки на касите за билети нямаше. По обектите се радвахме на тишина и спокойствие.

След Борободур се насочихме към нашият бонус - будисткият храм, но той се оказа затворен за външни лица, защото се провеждаше религиозна церемония. Полюбувахме се на статуите и красивите лотоси в предверието му и продължихме за Прамбанан.

ПРАМБАНАН

Това е най-големият хиндуистки храм в Индонезия, разположен на южния склон на вулкана Мерапи, част от световното културно и историческо наследство на Юнеско. Състои се от осем главни храма и 250 по-малки, които заобикалят главните. Разделен е на три основни зони - външна, средна и централна. По-голямата част от храмовете са разрушени. Вътрешната зона е отделена и повдигната на квадратна платформа, заобиколена от каменни стени и врати. В центъра се издигат трите основни хиндуистки храма посветени на Тримурти, израз на Бог, като Създател (Брахма), Пазител(Вишну), Трансформаторът(Шива). Те са обърнати на изток. Към всеки има по един придружаващ храм, който е обърнат на запад. Има и странични, малки храмове. Най-впечатляващ е високият 47 м. храм на Шива, наречен Лара Джонгранг “стройната девица”. Легендите разказват за принцеса на име Джонгранг, чийто баща искал да я омъжи против волята ѝ. За да се спаси, тя поставила на жениха си /принц Бондоуосо/ непосилна задача - да построи храм с хиляда статуи за една нощ. Преди разсъмване, Джонгранг разбрала, че Бондоуосо ще изпълни поставената задача, затова прибягнала към хитрост - заповядала да събудят петлите и да ги накарат да кукуригат по-рано, известявайки, че утрото е дошло. Когато петлите закукуригали, принцът бил направил 999 статуи. Бондоуосо разбрал, че е измамен и превърнал Джонгранг в статуя, която и до днес стои в храма на Шива. Красива и драматична история.

Първоначално постройките ми наподобиха на Анкор в Камбоджа. Беше внушително, но за мен, Анкор няма равен, или поне аз не съм видяла.

Самият комплекс, представлява голям парк, в който освен храмовете може да се полюбувате на огромни дървета и малка зоологическа градина, в която може да докоснеш животните и да ги храниш.

Освен основният храмов комплекс тук, на около километър разстояние, има още два запазени храма които посетихме.

Денят мина неусетно. Върнахме се в Джокякарта и се спуснахме по Malioboro, в търсене на място където да вечеряме. Беше неделя и попаднахме на някакъв инпровизиран парад, странен, но все пак интересен.

Позяпахме малко, и когато гладът надделя, водени от миризмите, попаднахме на една изключително тясна и претъпкана уличка, в която сергия след серигия, направо на улицита се пържеше, вареше и предлагаше всичко, което по местните стандарти, би трябвало да привлече вниманието на изгладнелия минувач. Сигурна съм, познато ви е чуството, когато искате от това, това и ако може повече от онова, а накрая, се чудете какво да правите с всичката тази храна😊

Времето ни в Джокякарта изтече, следваше няколко часово пътуване с влак към Маланг.

Следва продължение...