Убуд, малката перла на остров Бали, Индонезия

Някак неусетно, в обсъждане и не леки спорове накъде да се отправим и какво да посетим, изтече почти година от предходното ни голямо пътуване. Консенсус, не без „бой“😊, е постигнат, билетите са купени, маршрутът е начертан и ето ни отново в Софийското метро, на път към летището и нови приключения. За мен това са изпълнени с предизвикателства пътешествия, към нови места, откриване и докосване до непознатото, така далечно до вчера, а днес на една ръка разстояние. След всичките ни пътувания, се вълнувам, както първия път, и надявам се, както всеки следващ. Програмата ни, както винаги е амбициозна – 35 дневно пътуване от Индонезия, през Южна Корея до Виетнам. Дано да ви бъде интересно, и да ни придружите до самия край на пътуването ни. И така, полет до Атина, от там за Сингапур и най-накрая, късно вечерта на следващия ден, кацнахме в Бали, Индонезия.

ВАКСИНИ, ВИЗИ, ЛЕТИЩНИ ТАКСИ, МИТНИЦА

На Бали, ваксини не се изискват, но задължително си носете или купете на място репилент за комари.

Визи и летищни такси: За Индонезия ви е необходима виза. Ние заложихме на виза при пристигане /Visa on Arrival (VoA) – не се изисква снимка/, изисквания: 1) паспорт валиден най-малко 6 м-ца от датата на пристигане; 2) билет за напускане – никой не ни го поиска; 3) плаща се такса 500 000IDR /35USD/ - може както в рупии, така и в долари; Цялата процедура минава бързо, без каквито и да е условности, интересува ги единствено да си платиш таксата.

Имахме информация, че от февруари 2024 г. чужденците, посещаващи Бали, трябва да платят международна туристическа такса от 150 000 IDR /10 USD/, която не важи за пътници, посещаващи други региони в Индонезия. Бяхме я платили предварително и имахме QR код, който да представим. Е, никой не ни го поиска, така че, не повтаряйте нашата грешка😊

Митница: Декларира се вноса на пари, чиято равностойност възлиза на 100 000 000 инд.р. /около 6 000 €/ или повече. Задължително се декларира вносът и износът на повече от 5 000 000 инд. р. /около 300 €/.

ТРАНСПОРТ

Крайната ни цел, беше хотел в Убуд, намиращ се на около 37 км. от летището. Предварителната ни информация беше, че на Бали няма таксита с броячи, а цената на транспорта, се договаря с шофьора на конкретното такси. За да избегнем неприятни изненади си бяхме ангажирали транспорт през https://www.jayride.com/ , може да го направите и през Klook. Цените на трансферите им, са поне 2 пъти по-малки от това, което ще ви поискат на летището.

И така, преминахме на ход митницата, без никой да ни обърне внимание и изскочихме от сградата на летището. Само няколко крачки и ни блъсна вълна от горещ въздух, а пред нас, точеща се десетки метри напред, върволица от шофьори на таксита, едни предлагащи бърз и „евтин“ транспорт, а други незаинтересовано държащи пред себе си хвърчащи хартиени листа, с набързо и понякога неразбираемо надраскани на тях имена. Нашият щофьор, се оказа почти в края на редицата, отне ни около 5 минути да го открием. Пътят до хотела бе около час, колата беше комфортна, а шофьорът любезен и готов, всеки един момент да бъде в услуга, включително, да спре, за да си купим вода от местен супермаркет.

Настанихме се в хотела, представляващ комплекс от двуетажни бунгала, разпръснати сред буйна растителност, малко езерце с лотоси, оризови насаждения около него и разбира се басейн.

Стаята беше просторна, но най-хубавата част, бе терасата. Там прекарвах времето си рано сутрин, с чаша кафе в ръка, любувайки се на пробуждащата се природа и звуците идващи отвсякъде. А една от нощите, излезнахме на терасата и се насладихме на проливният, но краткотраен дъжд.

УБУД  

Убуд е трудно да се нарече град, по-скоро, това е район съставен от малки ферми, оризища и места за настаняване на туристи. Разпростира се във всички страни, но най-вече, около основните пътища. Само централната му част, може да се възприеме като градска. Тя е съсредоточена около двете основни улици Jalan Monkey Forest и Jalan Hanoman /успоредни една на друга/ и пресечните им точки с главната улица Jalan Raya Ubud /означава главен път/, която минава от изток на запад през т.н. център на Убуд. Там са и основните храмове в района.

ОБМЕН НА ВАЛУТА

Пристигнете ли на Бали, автоматически ставате милионери в местна валута, честито. То хубаво, ама нулите са прекалено много и несвикналият европеец, може лесно да бъде измамен. При обмен, пачките са големи, а местните ченчаджии прилагат номера с прегънатите на две банкноти. Търсете лицензирани обменни бюра, които имат собствени помещения или банки. Не се подлъгвайте с по-изгодният курс на някакво гише в магазин и други подобни, разликата обикновенно е малка, но върви ръка за ръка с неприятни изненади.

В Убуд останахме три пълни дни, първият от които, отделихме за пешеходни обиколки в района и посещаване на храмове. След закуска, решихме да спестим време съкращавайки маршрута си, по един сравнително тесен път, ограден от двете си страни с дървета и растения, минаващ по самата ограда на Monkey Forest Sanctuary. Тук, се сблъскахме с голям брой макаци, в очакване на поредния турист, когото безцеремонно да ограбят😊, нахвърляйки се и разкъсвайки торбичката му с плодове или храна. Това за малко да се случи и с нас по-късно същият ден, когато се въщахме към хотела с покупките си. Един макак се спусна към нас и почти докопа торбата ни, но ние се оказахме по-бързи и си спасихме плодовете😊

Изскочихме на Ubud Monkey Forest Road /основната търговска и ресторантьорска улица/.

Тук, на самата улица, видяхме лотос в сакция и дори го подържах в ръце.

Monkey Forest Road се движи нагоре към центъра на Убуд, където е кралския дворец Ubud Palace - резиденция на последният управляващ монарх на Убуд и все още собственост на кралското семейство. Във вътрешните му дворове се провеждат танцови представления и церемонии. Тук, през няколко стотин метра са Ubud Water Palace, който е бил дом на кралското семейство на Убуд, Pura Dalem Ubud и Pura Gunung Lebah.

Излизайки от централната част на Убуд, се сблъскахме с красотата на природата, примесена с неповторимата балийска архитектура, както и с интересни гледки, напомнящи за близкото минало.

След храмовете, се насочихме към Ubud Kajeng Rice Fields Walk – изключително атрактивна пътека в оризищата на Убуд, до която без проблем се стига пеша. Движейки се след стрелката на картата, си пробивахме път по тесни пътеки, покрай постройки в балийски стил, целите отрупани със зеленина, пресичахме малки потоци и по-големи реки.

В един момент, вървяхме по тясна пътека, провирайки се между оградите на добре изглеждащи вили и заобикалящата ги буйна растителност, а в следващия, изведнъж попаднахме в малки оризови полета, които постепенно ставаха все по-големи и по-големи.

Навсякъде ни заобикаляха оризища и вода, в която шляпаха ята атлетично изглеждащи патици. Бяха бели, дребни и издължени. На мен леко ми наподобяваха на умалени чапли😊Това е маршрут, който си заслужава да извървите, ако попаднете тук.

На връщане, не пропуснахме да си купим плодове, основно драконов плод (драгон) и манго. Взехме си да изпием и по-един охладен кокос. Ох, какво удоволствие е да опиташ тази живителна течност, особено когато около тебе „камък се пука от жега“😊

От драгона останах леко разочарована, не беше сладък, но мангото компенсира това разочарование😊

Вечерта отидохме на балийско танцово представление. Провеждаше се в местен храм. Изведнъж, пред нас изкочиха десетки мъже, само с по-една карирана препаска на кръста и под ритъма на барабани започнаха да пристъпват от крак на крак и да напяват „Чаката, чаката, чаааа, ху“... интересно. Имаше много музика, песни, танци. Последваха персонажи в ярки костюми и цветни маски, които разказваха някаква история. Накрая завърши с огнен танц върху жарава, малко напомняйки за нестинарството. Ама само малко😊

Рано сутринта, на следващия ден, се отправихме отново към Ubud Monkey Forest Road, където бяхме забелязали множество местни „гидове“, които предлагаха на съвсем приемливи цени целодневни обиколки на Бали. Договорихме се с един от тях за цената на предложения от нас маршрут и поехме на път. Първо посетихме прословутите оризови тераси.

После решихме да се освежим с чаша кафе Копи Лувак, прочутото кафе „произведено“ от бозайникът циветка. Животинчето се храни с кафеени зърна, които преминават през храносмилателният му тракт непокътнати. Малките производители, гледаха жално от клетките. В дивата природа се радват на разнообразна храна от насекоми, семена и плодове, но във фермите им се налага да спазват диета. Обичам да пия кафе, обаче не съм кой знае какъв познавач и не ми направи особено впечатление, тази преминала през много животински усилия напитка.

След кратката почивка и покупка на плодове от местен пазар, продължихме към Gunung Kawi Tampaksiring, където в скалите, са изсечени огромни каменни саркофази - кралските гробници на Бали.

После се насочихме към Kanto Lampo Waterfall. Страхотно е чувството, когато в тези части на Азия се приближиш непосредствено до водопад. Горещината изведнъж отстъпва, а отвсякъде те обгръща нещо като влажен, прохладен шлейф. За жалост, при пристигането ни вече се беше събрала солидна тълпа от желаещи да се потопят в студените води на водопада, и да направят снимки на скалите пред него.

Полюбувахме се, пощракахме с фотоапарата и поехме към следващият водопат в графика ни - Tibumana Waterfall.

Последна посетихме Goa Gajah – пещерата на слона, която едновременно е и храм.

Почти всичките обекти, които посетихме, бяха съпътствани с много стълби, а горещото време въобще не ни помагаше за тяхното слизане и най-вече, изкачване😊, така че се отдадохме на заслужена почивка в очакване на следващият ден.

През последният ни ден в Убуд, посетихме Sacred Monkey Forest Sanctuary. Освен 1260 диви макаци, тук има и 3 храма: индуисткия Pura Dalem Agung Padangtegal /Храмът на смъртта за поклонение на Бог Шива/, храм на Светената вода - Holy Water Temple и храм на кремация - Cremation Temple.

Въпросните маймуни, бяха много нагли и незнайно защо, от многото посетители избраха именно нас за обект на своите похождения – първо налазиха другарчето, след това няколко пъти направиха проверка на раничката ми и калъфа на фотоапарата.

Една даже се опита да се докопа до обиците ми, което малко ме стресира, и когато понечих да я махна, видях и усетих, за мое щастие леко, агресията ѝ. Имах доказателства за това, на ръката и крака ми😊 Отървах се, без сериозни поражения, които да наложат търсене на медицинска помощ. Само спиртът свърши работа. Но тази случка, потуши ентусиазмът ми за разходка сред местните обитатели и провесила нос, се отправихме към хотела.

Релаксирахме малко край басейна, а аз бях наградена, за повдигане на настроението и духа, с възстановяващ балийски масаж, който свърши чудесна работа. После отидохме да хапнем от прословутата балийска патица. Беше вкусно. А за десерт си подсладих живота, със сладолед от черен сусам😊

На следващи ден ни предстоеше полет към остров Ява. Следва продължение...