Транг Ан и Там Кок – докосване до красотата на природата

В Нин Бин или по-точно, в граничещото с него по-малко градче - Там Кок, пристигнахме късно вечерта.

Ninh Binh

Малък град в делтата на Червената река/Red River/, на около 90 км. от Ханой, столица на провинция Ninh Bình. В непосредствена близост до него е природния резерват Tràng An.

Tam Coc

Говорят за него, като за село, но според нас e по-скоро малък град, образувал се около пристана за лодки на природния резерват Tam Coc. В централната си част представлява, струпване на множество малки хотелчета, ресторанти и магазини, около и по протежение на основния път.

Както винаги, на следващия ден, станахме рано сутринта. Идеята ни беше, да наемем велосипеди, с които следващите три дни, да се придвижваме в района на националните паркове. Така и направихме. Карането на велосипеди там, беше страхотно и ненатоварващо изживяване. Пътищата бяха равни, трафикът слаб, а пейзажът зашеметяващ. Отдалечавайки се от основните пътища, навлизахме между просечени с канали оризови полета, по краищата на които, се издигаха вертикално нагоре, обрасли с дива растителност карстови хълмове. Действително, сравнението със залива Ха Лонг, бе повече от удачно. Красотата около нас, бе примесена с усещането за самобитния селски живот в тази част на Виетнам. Комбинация, създаваща една неповторима атмосфера.

Първата ни цел за деня, беше намиращия се на около седем километра от хотела ни, природен резерват Tràng An.

Tràng An

Природен резерват във Виетнам, включен в списъка за природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Известен е като Ha long Bay на сушата. Вертикално издигащи се варовикови хълмове, целите обрасли с тропическа джунгла. В подножието им, виещи се реки, отвеждащи до скрити от гъста растителност храмове и пагоди. До някои от тях, може да се стигне само с лодка, по-реката. Всички реки тук, са свързани по-между си, в един точещ се с километри воден път. На места водата е пробила карстовите хълмове, образувайки естествени пещери, през които се минава с лодка. В момента, на нашето посещение в Tràng An имаше три маршрута с лодка. Ние избрахме този с най-многото пещери, общо девет. Маршрутът включваше и три храма. Качихме се на лодката си и потеглихме.

Пейзажите наоколо бяха подобни на залива Ха Лонг – неспирна върволица от варовикови скали. Разликата тук беше, че вместо да бъдат разположени в Южнокитайско море, тези грандиозни, скални цветя, бяха разхвърляни по земята и опасани с речни канали. Изведнъж забелязох, че реката се губи в основата на вертикалната скала пред нас. Вгледах се и видях, като че ли до самата вода процеп. В първия момент ми се видя невъзможно да минем от там, но лодкарят ни не смяташе да се отклонява, и гребеше право към уголемяващия се с приближаването ни проход.

Ето, че навлязохме в самата пещера, на места, толкова ниска, че се налагаше да се привеждаме, за да не се ударим в скалата над главите ни. Притиснати така, отгоре от скалата, а отдолу от реката, се придвижвахме лъкатушейки напред, около километър. Обгръщаха ни тъмнина и приятна прохлада.

В един момент, някъде пред нас просветна. Наближавахме изхода. За първи път бях в такава, водна пещера, но не и за последен😊 Предстояха още няколко.

Точно на изхода от пещерата, ни посрещна едно самотно разцъфнало дърво, незнайно как израснало в средата на реката.

Последва още една пещера, по-къса, но не по-малко впечатляваща.

И още една.

И още една... Минахме през общо девет пещери, навеждахме главите си, взирайки се в тъмнината. Влизахме в прохладните им недра и излизахме от тях, отново към светлината и топлината. Беше уникално преживяване.

Не мога да не спомена и скътаните по-бреговете на реката храмове, които изведнъж изникваха на пътя ни.

Акостирахме на ниските им пристани, представляващи спускащи се към водата стъпала, които продължаваха надолу към дъното. И се разхождахме по обраслите с растителност алеи. Изкачвахме се по стълби нагоре в планината, и надниквахме в светите места на храмовете.

Специално ще спомена шараните, за които някои по-осведомени от нас туристи, бяха приготвили закуска, под формата на царевични зърна. Виждала съм отглеждани шарани в изкуствени басейни, които идват и взимат храната от ръцете ти. Но тук, това не беше изкуствен басейн, а свободно течаща река. Въпреки това, примамени от вуксната закуска, шараните скачаха един върху друг и буквално излизаха на брега, за да достигнат до желаните зърна.

Разходката ни продължи повече от три часа, но те „отлетяха“ неусетно, в съзерцаване на красотата на природата, съчетана със сътвореното от човешка ръка. Симбиозата между планината, реката, горите, небето и храмовете беше впечатляваща. 

Накрая, слезнахме на пристана, от който тръгнахме, яхнахме железните си коне и се насочихме към следващата ни цел – Hoa Lu Ancient Capital.

Hoa Lu Ancient Capital

Древната столица на Виетнам от X и XI век, преди да бъде преместена в Танг Лонг, днешен Ханой. Намира се само на 4 км. от мястото, където тръгват лодките за обиколка на Trang An.

Основните забележителности в комплекса са храмовете в чест на две императорски династии - династията Дин и династията Ле, а зад тях разбира се, отново се извисяват спиращи дъха карстови планини. Към последните води пътека от 300 стъпала, които изкачихме, до скътаното на върха светилище.

Когато слезнахме, решихме да направим обход на района излизайки през една от страничните порти на комплекса. Веднага попаднахме в малка уличка, на която през десетина метра се вееха червени знамена, нещо типично за Виетнам.

На връщане към хотела, видяхме край пътя сергия с плодове. Купихме си и веднага щом се прибрахме, ги хапнахме на терасата. Както винаги, най-много ми хареса мангото, беше сладко и сочно.

На следващата сутрин, с наетите от нас велосипеди, се отправихме към планината на лъжещия дракон. Пристигайки на място, поехме по изкачващите се нагоре в планината 500 стъпала, които трябваше да ни изведат до виещия се по билото ѝ каменен дракон.

 

Топлото време не ни помагаше при катеренето на сякаш безкрайните стъпала, но след една почивка и немалкото пролята пот, се изкачихме на върха, при дракона, пълзящ по скалния масив и заобиколен от красиви гледки.

На отсрещния хълм се виждаше малка пагода, до която също решихме да отидем.

Поехме по-обратния път надолу и после отново нагоре. Беше изморителна и мокра задача😊

Бяхме отново възнаградени с прекрасни пейзажи. Починахме си за кратко, полюбувахме се на околността и поехме надолу.

Вече долу, се разходихме по инпровизираните дървени мосчета в няколко езерца, пълни с дребни рибки и красиви лотоси.

 Накрая, все пак продължихме по-маршрута си към Thai Vi Temple - древен храм от 13 в. Той не ни впечатли особено, но пейзажите наоколо си заслужаваха разходката.

От тук, се отправихме към Hang Thiеn Huong – храм изграден в скална пещера. Значително по-малък, но създаващ мистична атмосфера.

Хапнахме набързо в първото попаднало на пътя ни местно ресторанче, и се отправихме към следващата точка в маршрута ни - Bich Dong Pagoda.

Bich Dong Pagoda

Три малки пагоди, построени преди около 6 века, на три нива, една над друга. За да се стигне до първата, се минава по-мост над езеро, водещ към висока порта.

За да се достигнат следващите две пагоди, последователно се изкачват стъпала нагоре в планината.

След като разгледахме пагодите, се отправихме към Thung Nham Bird Park.

Thung Nham Bird Park

Парк оформен около наводнена гора, в която основната атракция са множеството гнездящи птици. Тук също има варовикови планини и пещери, но в това отношение не може да се сравнява с Транг Ан. По периферията си, паркът е опасан с туристически пътеки. По една от тях тръгнахме и ние.

Пътеката ни отведе до входа на Tien Ca cave /пещерата на русалката/. Изключително интересна пещера, с нисък свод, от който се спускат висящи сталактити. Има добре оформена каменна пътека, движеща се по руслото на подземна река. На места таванът на пещерата, бе толкова нисък, че за да преминем, трябваше едва ли не да застанем на четири крака. За нас беше интересно преживяване😊

След пещерата на русалка, но този път вече с лодка, посетихме и Buddha Cave /пещерата на Буда/.

Накрая направихме разходката с лодка, из наводнената гора. По дърветата наоколо имаше множество птици, някои от тях оприличих на щъркели, но доста по различни от познатите ни такива.

На връщане си купихме плодове и се прибрахме в хотела.

За последният си ден тук, бяхме оставили разходката с лодка в Tam Cоc – Bich Dong.

Tam Cоc – Bich Dong

Национален парк, подобен на Tràng An, в който река Нго Донг, си е проправила път през варовиковите скали, издълбавайки в тях три пещери, от където идва и името на парка - Tam Coc „три пещери“. Маршрутът тук е само един. Минава и през трите пещери.

Спряхме и на пристана на малък храм, който не пропуснахме да разгледаме.

Движехме се бавно по реката, от двете страни на която се простираха оризови полета, в които до кръста във вода, се трудиха местни жители, в сянката на издигащите се към небето карстови скали. На места между скалите, виждахме и скътани къщурки. Една спокойна и идилична картина, за нас атракция, а за местните, поредният трудов делник.

За пръв път, тук видях, как лодкарите гребат с краката си. Звучи трудно, но е факт, а и сякаш им се отдаваше с лекота😊

Раходката ни продължи около два часа. Времето в места като това, минава неусетно. Видяното остава зад гърба ни, но картините и емоциите се запаметяват в съзнанието ни завинаги. И сега когато гледам снимките, отново ме обзема трепет и благоговение пред величието на природата.

След разходката ни с лодка, се пуснахме по централната улица на Tam Cоc, обядвахме и се насочихме към хотела. Време беше за събиране на багаж. Предстоеше ни няколко часово нощтно пътуване до известният с уникалните си пещери Phong Nha Ke Bang National Park.

Следва продължение...