Тайван – другият Китай

Сбогувахме се с Япония и потеглихме към следващата спирка от нашето пътешествие – Тайпе, столицата на Тайван. До тук се бяхме потили под палещото слънце във Филипините и релаксирали на приятните 20 градусови температури в Япония. Излизайки от летището на Тайпе очаквах, да ни лъхне отново онзи познат, незабравим, влажен, топъл и задушен въздух, с който винаги свързавам Азия, но Тайпе ни посрещна с температури по-скоро близки до тези в Япония. А през втория ден от престоя ни, времето си беше направо студено, че и дъждовно.

Метрото на Тайпе

Най-лесният и удобен начин за придвижване от летището и в самия град е метрото. Всяка спирка се съобщава и на английски. На излизане от метрото има информация на английски кой изход къде води и какво има там. Няма блъскане, няма предреждане. По ескалаторите хората дисциплинирано се нареждат плътно в дясно, като лявата страна е за бързащите. Цената на билета е определена в зависимост от разстоянието.

Централната гара на Тайпе  (Taipei Main Station) е огромна, е не като големите гари в Токио, но все пак😊. Състои се от автогара, жп-гара, три линии на метрото, гара за бързоскоростен влак, два подземни мола и много други по-малки магазинчета.

Със своите 2 600 000 жители, Тайпе може да се нарече мегаполис, но когато се разхождаш по улиците му нямаш такова усещане. Първите китайски заселници пристигат тук, едва през 18 в., затова няма много древни забележителности. В този град няма да видите тълпи от туристи. Основните забележителности са Мемориала на Чан Кайши, небостъргачът Taipei 101 и зоологическата градина. Лично мен, Тайпе ме привлече със своя уникален колорит - нито свръх модерен, нито древен, някаква неопределена смесица от бетонни сгради и будиски храмове.

И всичко това гарнирано с характерните за Азия пазари и разбира се, специфичните миризми, заливащи те отвсякъде. И сега, когато пиша за това, в съзнанието ми изплува един голям казан, поставен на самата улица, в който се варяха цели патици, а дългите им шии висяха през ръбовете на казана. Първоначално леко се шокирах, но това беше типична гледка. Оказа се, че тайванците ядат всички части от птиците, даже и гребените и гръкляните.

Улиците, хората и дори стоящите някак забравени телефонни кабини, предизвикваха в мен силен интерес. Не знам защо, просто във въздуха витаеше нещо, което ме караше да се чуствам щаслива.

Местната кухня, като цяколо, е много вкусна, но може би не за всички (половинката беше по умерен в оценката ѝ). Има много нощни пазари. Ние посетихме един от тях. Имах чувството, че по едно и също време, бяха огладнели всички хора в Тайпе😊. Трудно успявахме да се промъкнем между пазарните редове. Минавахме покрай запалени горелки и изсипана върху плотове, голямо количество, различна храна – пържени юфки, забучени на пръчки печени октоподи, всякакъв вид накълцана карантия. Опитах сладолед, завит в нещо като палачинка, както и яйца които по репцепта би трябвало да са киснати един месец в чай (бях чела за тях преди това😊). Вкусни бяха. Последва някакъв вид юфка, гарнирана с парченца месо и силен аромат на чесън. Изсипаха ми ястието в тенекиена чиния и аз въоръжена с чифт клечки, трябваше да се справя с него. Седнах на едно  дървено столче пред самата сергия, в центъра на неспиращия поток от хора. Почуствах се като подаващ се от бързея камък, но въпреки това, успях да се насладя и оценя вкуса на ястието. Завърших вечерята с шейк, направен от драконов плод (dragon), мноого вкусно. Незнайно защо обаче, шейкът вървеше с голямо парче хляб, на вкус наподобяващ козунак. Леко бях озадачена, но като ти дават взимаш😊.

Зоологическата градина на Тайпе (Taipei Zoo)

Първото нещо което направихме на следващия ден бе, да посетим прословутата Taipei Zoo (най – голямата в Азия). Идеята бе, да видим големите панди. Това бе и една от основните причини да дойдем тук. Вълнувах се и очаквах с нетърпение тази среща, но останах меко казано разочарована. Намерихме огромната къща на пандите, в която се помещаваха само две, големи е много силно казано, панди. Всичко останало беше, реклами, сувенири, плакати, играчки и други всевъзможни неща изобразяващи панди.

Иначе самата зоологическа градина е приятно за разходка място. Ако не беше дъждът, сигурно щяхме да ѝ отделим повече време. В нея, силно ме впечатлиха растящите буквално навсякъде - по пътеките, по дърветата и по камъните, различни цветя и най-вече орхидеи.

Имаше голямо разнообразие от животни, от всички континенти. Нооооооо, най-желаното, което искахме да видим – големи панди, беше в оскъдно количество😊.

Небостъргачът Тайпе 101

Разходихме се да видим и символът на града - небостъргачът Тайпе 101, получил името си от броя на етажите. Висок е 509,2 м. и от 2004 до 2010 г., официално е бил най-високата сграда в света (до построяването на Бурж Халифа, в Дубай). Дизайнът му, го прави да прилича на бамбуково стъбло, символизирайки неговата гъвкавост и издържливост. Всяка вечер, кулата е осветена в  7-те цвята от дъгата и се вижда от почти всяка точка на града. Част от нея е луксозен шопинг център.

Мемориалът на Чан Кайши (Chiang Kai-shek Memorial Hall)

Посетихме и мемориала на генералисимус Чан Кайши (министър председател на Тайван до смърта си 1975 г.). Намира се на огромен площад, в който има парк, тук са още Националния театър и Националната концертна зала.

Мемориалната зала е бяла със син покрив и форма на октагон, символизираща числото 8 – традиционно свързано в Азия с изобилието и доброто бъдеще. Двете стълбища имат по 89 стъпала - годините, на които е бил президентът, когато е починал.

На първия етаж се намира библиотека и музей, документиращ живота и кариерата на Чан Кайши, и изложба на китайската и тайванска история и развитие. На горното ниво се намира основната зала, в която е разположена голяма статуя на Чан Кайши. В залата се влиза през огромни бронзови врати, закачени на панти. Теглото им е 75 тона, отварят се всеки ден в девет часа сутринта, затварят се в пет часа вечерта.

Присъствахме на смяната на караула пред статуята. Извършва се на всеки кръгъл час и е много атрактивно. Ако ви се случи, да посетите Тайпе, препоръчвам да се види. Има си цяла хореография.

Разхождайки се из Тайпе, случайно попаднахме на парк с огромни, впечатляващи дървета, клоните на които подобно паяжина се разстилаха почти хоризонтално надалече, встрани от ствола.

Тук държах в шепите си и красивия цвят на лотос.

 

И така, двата дни в Тайпе, отлетяха неусетно. Време беше да продължим към следващото предизвикателство - остров Борнео, за среща с дивите орангутани и носати маймуни.

Следва продължение...