Сурабая, Индонезия
Следващата ни дестинация беше град Сурабая, отправна точка за полета ни към Сеул, Южна Корея. Това бе и причината, да го включим в маршрута ни. Пътувахме с автобус. Пътят ни отне малко повече от час. Хотелът беше приличен, но градът макар и вторият по големина в Индонезия, с близо пет милиона и половина жители, не успя да ни спечели. Имахме на разположение един ден. Приоритет ни беше зоологическата градина. Бяхме прочели, че от 2023 г. в нея се подвизават комодски варани. Това беше шанс, който не искахме да пропуснем. И не останахме разочаровани.
Но, не само вараните привлякоха вниманието ни. Зоологическата градина се оказа доста голяма, с много видове животни и птици, някои от които не бяхме виждали преди. Беше чиста, добре поддържана, а обитателите ѝ, видимо обгрижвани.
Силно ни впечатлиха орангутаните. Бяхме виждали диви орангутани на остров Борнео, в Малайзия, но намиращите се тук бяха удивително големи. Единият от тях, вероятно мъжки, имаше дълги кичури козина спускащи се от ръцете и раменете му. Това го превръщаше в атрактивна гледка.
Видяхме и други познати от Борнео – носатите маймуни. Засякохме ги, да се разхождат свободно из градината, което силно ни учуди. А те сякаш усетили, че са привлекли вниманието на хора, скачайки от палма на палма, се прибраха в уграждението си, издавайки по този начин пътя си за бягство😊
Вниманието ни привлякоха и маймуните ревачи, които бяха решили да ни демострират вокалните си способности. Биваше си ги😊
Но най ме зарадваха жирафите. Не, че не съм виждала жирафи, просто те самите проявиха интерес към нас и дори позволиха да ги храним, с падналите от хранилките им листа.
В един момент установихме, че неусетно бяха изминали 3 часа. На излизане, се запаметих на снимка със символа на града - склуптората на крокодил и акула, сплетени в смъртоносна схватка. Края на 13 век, местният владетел разбива нахлуващите на Ява войски на Кубилай хан и слага началото на последната голяма индонезийска империя Маджапахит. В Яванските летописи монголските нашественици са представени като нападаща от морето акула, а индонезийските защитници като крокодил. Оттук идва и името на града, както и гербът му, на който са изобразени двете животни.
След зоологическата градина, се насочихме към парк, за който бяхме чели, че е една от най-популярните атракции в града, както и че 2013 г. е определен от ООН за най-добрия градски парк в Азия, като му е присъдена наградата за градски пейзаж. Буквално се втрещихме от видяното. Жалка гледка. Малко пространство, олющени пейки, изпочупени павета, „заведения“ тип картонени бараки, самоделки, мръсотия и съмнителни субекти. Първоначално си мислех, че ще обикаляме в парка минимум един час, но ни отне, всичко на всичко, десет минути. Това охлади ентусиазма ни да се запознаем и с други местни забележителности. Хапнахме в случайно изникнало на пътя ни бистро и се отправихме към хотела. Престоят ни в Индонезия бе към своя край. Предстоеше нещо ново и също толкова непознато - Южна Корея. Вълнувахме се.
Следва продължение...