Град Сокчо и прелестите на Национален парк Сеораксан, Южна Корея

Четирите дни в Сеул изминаха неусетно, и вече пътувахме към следващата точка на картата, пресичайки с автобус Корейският полуостров от запад на изток, към брега на Японско море и град Сокчо.

Сокчо

Малък /към 90 000/ град, заобиколен от едната страна от величествени планини, а от другата, сякаш притиснат към морето.

Първото, което видяхме слизайки на автогарата, бе как други двама туристи натъпкват куфарите си в едни не малки клетки за багаж. Последвахме примера им, и после хукнахме след тях, към спирката от другата страна на пътя. Буквално след минута, бяхме отново в автобус, пътувайки към Национален парк Сеораксан.

Seoraksan National Park

Разположен в едноименната планина, паркът е известен със своите реки, водопади и разбира се, десетки километри туристически маршрута, които водят до спиращи дъха природни гледки. Ние се спряхме на два от тях.

Тъй като, пристигнахме в парка към обяд, поехме по по-лекия маршрут, до три разположени в планината водопада. Изкачвахме се по планински пътеки, минавахме по висящи мостове, дървени стълби "кацнали" на отвесни скали, красиви водопади и се наслаждавахме на гледките.

Yukdam Falls бе първият от трите водопада. Представлява поредица от по-малки водопади, спускащи се надолу, ниво след ниво. В най-атрактивната и покачваща адреналина част, пътят минава по мост над водопада, след което се залепва за отвесна скала и върви по нея нагоре, за да пресече отново водопада, но този път по висящ, люлеещ се мост. От тук, се открива най-добрата гледка към спускащия се каскадно водопад.

Продължихме по пътеката нагоре в палнината, движейки се покрай буйната планинска река, изкачвайки се все по-високо, и по високо. Край нас започнаха да се появяват снежни преспи. Шегувахме се „Я, да дойдеш на топло в Азия и да видиш сняг“.

Втори по ред беше Biryong Waterfall. Красив водопад, водите на който, се спускат от ръба на отвесна скала, и се стоварват в малкото езерце под него. Легендата гласи, че шумът който създава водопадът, е като този на летящ към небето дракон, оттам идва и името му „Biryong“.

Продължихме по стръмни, виещи се 500 метра нагоре метални стъпала, за да излезем най-накрая на гледката към спускащия се от 320 метра, каскадно по склона на планината Towangseong Waterfall.

На върха седнахме да си починем, и да се насладим на внушителният водопад и разкриващите се пред нас гледки, към околните върхове.

Една катеричка се доближи до нас, явно усетила бисквитката, която бях захапала. Е, нямаше как, да не си я поделим😊

Пътят надолу, вече от друга перспектива, беше също много живописен.

Не пропуснах да се снимам за спомен отново, но от друг ъгъл и с висящия над Yukdam Falls мост.

От парка до града пътят е малко над 10 км, а автобуси има на всеки 15 минути. Върнахме се на автогарата, взехме си багажа и се отправихме към хотела. Деня бяхме изкарали с оскъдните си запаси от бисквити и фъстъци, и бяхме изгладнели не на шега😊 Отправихме се познайте накъде?!  Естествено, към близкият пазар.

След като похапнахме, се спуснахме към брега на морето и два моста, от които се откриваха страхотни гледки към града и планините зад него.

От единия мост, се спуснахме на нещо като рибарско пристанище.

Накрая, се отправихме обратно към хотела. За наша беда, вечерта другарчето ми вдигна температура и се почуства зле. Явно резкият преход от гореща Индонезия, до студената, дъждовна и ветровита Корея, му се беше отразил зле. Това наложи промяна на маршрута ни за следващият ден, с по-лек от предвидения. Още от сутринта, във въздуха, както се казва „миришеше на дъжд“, а и времето беше заначително по-студено. Тръгнахме към парка, с уговорката, че при първите капки, се връщаме назад. За наше щастие дъждът ни се размина. Първо, посетихме намиращия се в парка будистки храм Seoraksan Sinheungsa Temple. Това е е главният храм на ордена Jogye, основан 652 г. сл. Хр.

После, поехме по-един лек маршрут, движещ се по-протежението на широка река, руслото на която, беше засипано с каменни блокове.

Пътеката ту навлизаше в иглолистната гора, отдалечавайки се от реката, ту отново се връщаше обратно към нея. Почти не срещахме хора. Спирахме, вслушвахме се в идващите от гората шумове. От време на време прелитаха птици, а на два пъти срещнахме и катерици, с които отново споделих бисквитите си. Те не се страхуваха и ги взимаха направо от ръката ми. За жалост, запаметихме това само на видео клип.

На няколко пъти пресякохме реката по мостове. Откриващите се към близките върхове и нагоре по реката гледки, бяха изключително красиви. Спирахме се, любувахме се на заобикалящата ни красота, снимахме и продължавахме напред.

Постепенно реката започна да става по-тясна и буйна, а теренът, по-стръмен. На места се образуваха бързеи и водоскоци, в които водата буквално кипеше, блъскайки се в изпречващите се се на пътя ѝ скали.

Накрая, попаднахме в нещо като каньон, с извисяващи се от двете ни страни каменни стени, с нащърбени по върховете зъбери. В средата му бушуваше реката, по руслото на която се движехме ние. Пътеката завърши с мост над малък водопад, от който се разкриваха красиви гледки надолу по реката.

Спряхме за малка почивка и поехме назад. С това, нашата среща с национален парк Сеураксан завърши.

Направихме кратка разходка по улиците на Сокчо, вечеряхме и се отправихме към хотела.

На следващият ден ни предстоеше 6 часово пътуване с автобус, на юг, към брега на Корейския пролив и град Пусан, вторият по големина град в Южна Корея.

Следва продължение...