Добре дошли в Сеул, Южна Корея!
Времето ни в Индонезия изтече и ние продължихме напред, към дългоочакваната среща с Южна Корея. Кацнахме на Incheon International Airport в Сеул рано сутринта. Самото летище се намира на остров в Жълто море, до брега на материка. Счита се за най-доброто летище в света /поне по-моя информация/. Има различни начини за придвижване до града, най-удобния за нас беше метрото. Вниманието ми бе привлечено от няколко, последователно качващи се жени, които веднага щом сядаха, отваряха дамските си чантички, и спокойно, без да обръщат внимание на околните, взирайки се в малки огледалца, започваха дълги процедури по разкрасяване. В употреба влизаха от щипки за поставяне на изкуствени мигли, всякакви кремове, нанасяни един след друг и предназначени за различни зони на лицето, пудри, червила, моливи, с които оформяха устни, скули, релефа на носовете си. Дори клепачите на очите им бяха обработени с няколко вида червен молив, който да им придаде по-драматичен вид😊 И всичко това, правеха с абсолютно невъзмутим вид, пред очите на десетки слизащи и качващи се хора. След завършването на целия този ритуал, от вагона слизаха визуално, абсолютно различни жени.
СЕУЛ
Столица на Южна Корея и най-големият /над 9 000 000/ икономически, политически и културен център на страната. Сочен е за един от най-важните финансови и търговски центрове в света.
ТРАНСПОРТ
В големите градове, които посетихме /Сеул и Пусан/, метрото е най-удобният и лесен начин за придвижване. Предлагат се най-различни карти, позволяващи многократно пътуване, но ние използвахме еднократни. Те са лесни за купуване, включително с пари в брой от автоматите, които са на всяка станция. Специфичното за Сеул е, че в цената им, е включен депозит от 500 KRW /около 60 ст./, който на излизане от метрото, се възстановява при поставяне на картата в друг автомат.
ВАКСИНИ, ВИЗИ, МИТНИЦА
Няма изисквания за ваксини.
Визов режим: Към момента на пътуването ни, българските граждани можеха да влизат и да пребивават краткосрочно в Южна Корея /до 90 дни/ без виза, но се изискваше електронно разрешение за влизане в страната K-ETA /Korea Electronic Travel Authorization/, което се получава дистанционно на https://www.k-eta.go.kr/portal/apply/index.do Препоръчително е регистрацията, да е поне 72 часа преди пътуването, за да може да се изготви и получи разрешението. K-ETA е електронно свързана с паспорта ви и е валидна до 3 години, или до изтичане срока на паспорта. Т.е., при повторно влизане в рамките на този срок, не се налага издаване на ново разрешение.
Митница: Задължително се декларират вносът и износът на валута на стойност над 10 000 USD, както и притежаваните лични вещи и предмети на стойност над 400 USD. За останалите изисквания, най-добре е да проверите сами преди пътуване.
ОБМЕН НА ВАЛУТА
Ние без проблем обръщахме долари в малки частни обменни бюра, които обикновенно се намират на и около пазарите, или по търговските улици на големите градове. Курсовете са различни, а по някога дори не са записани, ако е така, не обменяйте преди да сте наясно с действителния курс.
Пристигнахме в Корея пролетта, по време на цъфтежа на дърветата. Повлияна от прочетеното и разгледаните снимки, в главата ми се редуваха картини на очакващата ме розова феерия от разцъфнали вишни, череши и магноли, цъфнали в бели, жълти и виолетови окраски. Най-накрая слязохме от метрото. Вратите на гарата се разтвориха иии, Сеул ни посрещна със слаб дъжд и температури от около 10 градуса. Това, в комбинация с подухващия вятър, направи времето меко казано студено, и промени плана ни за първият ден.
Вместо към близкия парк, се отправихме към хотела. Оставихме си багажа и се насочихме към пазара. Пазарите в Азия са местата, на които е съсредоточено предлагането на разнообразна и прясна храна, приготвяна направо на улицата, в момента на поръчката ѝ. Опашките от местни жители, пред конкретни сергии са недвусмислен показател за качеството ѝ. Изборът ни беше чисто инпулсивен, но удачен. Супа с пилешко и юфка и..., трудно ми беше да определя останалите съставки. Плюс това, продълговати ролца от ориз, мариновани зеленчуци, цели листа от някаква местна подправка и още нещо, всичко това увито в листа от сушени водорасли, ааа и горещ бульон с приятен, но непознат вкус. Всичко беше абсолютно непознато за мен, но вкусно. Дали просто съм имала късмет, или изборът ми е бил удачен, но храната, която опитвах в Южна Корея ми харесваше. А и ми напомняше за Япония.
С напредването на деня, дъждът спря и температурата осезаемо се повиши. Това ни даде възможност, да пристъпим към изпълнение на част от предварителния си план - обиколка по портите на града и крепостните му стени /Soul Fortress Wall/. Те са изградени 14 век, по време на династията Чосон. Движихме се по стената нагоре към Naksan park, от където пред нас се откриха красиви, панорамни гледки.
Полюбувахме се на простиращия се под нас Сеул и се спуснахме отново надолу към огромният мегаполис.
На другия ден, рано сутринта, се отправихме на обиколка на петте големи дворци на династията Чосон. Първо посетихме Changgyeonggung Palace и Changdeokgung palace, намиращи се в непосредствена близост един до друг, наричани още „Donggwol” или „Източните дворци“.
Changgyeonggung Palace
Този дворец, е построен от четвъртия владетел на династията Чосон, крал Седжон, за баща му, крал Теджон. Отличава се със своята източно-западна ориентация, нетипична за останалите дворци на династията Чосон, които имат северно-южна ориентация.
Changdeokgung palace
Построен е като втори дворец след главния - Gyeongbokgung Palace, с идеята да бъде в хармония с ландшафта според принципa бесанимсу, планина отзад и река отпред. Той е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и е сочен за един от най-забележителните дворци в Сеул.
Тук най-накрая и за първи път в Корея, видяхме цъфтежа на прословутите вишневи дървета. Успяхме да снимаме и двойка младоженци, които облечени в национални носии, позираха за снимки пред портата на Changgyeonggung Palace.
Следващата спирка в маршрута ни беше Gyeongbokgung Palace.
Gyeongbokgung Palace
Построен 1395 г., в началото на династията Чосон. Той е най-големият от петте дворци в Сеул. Разполагал е с 500 сгради и със 7700 стаи. До опожаряването му по време на японската инвазия от 1592 г. е служил е за главен дворец на династия Чосон. След разрушаването му, е изоставен в продължение на два века, след което възстановен. Внушителната му главна порта Gwanghwamun Gate е една от най-големите забележителности в Сеул. И до днес пред нея стои охрана, облечена в национални носии със знамена в ръце. Беше неделя и отвсякъде прииждаха тълпи от желаещи да посетят двореца. За наше учудване, голяма част от тях, включително туристи с европеидни черти, бяха облечени в национални корейски носии. Честно казано, последните ни изглеждаха някак си нелепо в тях.
Портата Heungnyemun Gate е втората в двореца. Намира се непосредствено след главната порта.
Geunjeongjeon Hall е главната тронна зала. В превод означава „всички дела ще бъдат правилно управлявани, ако ваше величество покаже усърдие“. За мене лично много двусмисмислено.
Разхождахме се, разглеждахме.
Да, интересно беше, но в един момент, дворците явно ни дойдоха вповече, и започнаха да ни изглежда еднотипно. Това ни отказа от посещението на останалите два, по-малки дворци.
Спускайки се право надолу от Gwanghwamun Gate стигнахме до площад Gwanghwamun, в центъра на който е издигната статуята на четвъртия цар на династията Чосон – Седжон Велики, сочен като създател на корейската азбука, и една от най-известните исторически фигури в Корея.
Продължихме надолу покрай Namdaemun Gate и стигнахме до Namsan Mountain Park, най-големият парк в Сеул, където е и небезизвестната Namsan Seoul Tower. Тук отново започнахме да се изкачваме нагоре, покрай виещата се крепостна стена.
На връщане към хотела, стремейки се да видим нещо по-различно, умишлено завивахме по страничните, тесни улички, движейки се далече от големите булеварди.
Не знам дали когато огладнее, в другарчето ми се включва някакъв невидим локатор, но ето ни отново пред пазар и разбира се, като по поръчка печените свински джолани, за които предишният ден ми проглуши ушите. Аз разбира се, избрах нещо по-традиционно😊
Рано на другия ден се отправихме към Seoul Forest Park. Това е третият по големина парк в града, за който бяхме прочели, че е особенно красив напролет, с алеите си от цъфнали вишни и магнолии. Тук има нещо като малък парк с елени, които обаче, не се разхождат свободно както елените в Нара, Япония😊
След парка пресякохме пеша река Хан-ган по Seongsu Bridge и ето ни в Gangnam, най-модерният и скъп квартал в Сеул.
Първо се насочихме към намиращите се тук кралските гробници на династията Чосон.
Кралските гробници на династията Чосон
Обекти включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Запазени са в оригиналния си вид и са в много добро състояние. Местата, на които са изградени, са избрани въз основа на геомантичните традиции и конфуцианските вярвания. Считат се за божествени пространства и са изолирани от заобикалящата ги среда. Достъпът до гробници не е разрешен. Вярва се, че духовете на починалите крале и кралици продължават да пазят династичната столица на нацията. Има общо 122 гробници на кралското семейство Чосон, разпръснати в различни части на Сеул: 42 са на крале и кралици, 14 на принцове и принцеси и 66 на други членове на кралското семейство. Всяка гробница представлява оградена с ниска каменна стена погребална могила. Пред и около гробницата има каменни фигури на тигри, овце, коне, военни и граждански служители. На разстояние пред гробницата има Т-образно светилище - място, където е била обредната церемония и панахидата за покойника.
Първо посетихме гробницата на деветият владетел от династията Чосон - крал Сонджон.
След това видяхме и гробницата на кралица Джеонхьон - третата съпруга на крал Сонджон. Двете гробници са разположени близо една до друга, на съседни хълмове, в голям парков комплекс. На западния хълм е на краля, а на източния на кралицата.
В същия парков комплекс, но по-отдалечена, е и гробница на на 11-ия крал на династията Чосон – Джунгджон. Тук е запазен пътя на поклонението, водещ до Т-образното светилище. Той е с две платна на различни нива. По-високото ниво отляво, е за духовниците, а по-ниското отдясно, за краля.
След гробниците тръгнахме към статуята на Gagnam stile, любимо място за фотосесии на туристите. Е, и ние не останахме по-назад.
Последен в графика ни за деня беше Bongeunsa Temple.
Bongeunsa Temple
Една от най-древните запазени забележителности в Сеул, датираща от 794 г. През вековете този храм е бил опората на будизма в Корея. Първоначално се е наричал Gyeonseongsa. Преименуван е 1498 г., когато е ремонтиран от кралица Джонхьон.
В Gagnam силно впечатление ми направиха хора, подобни на регулировчици, които стояха пред сградите и по улиците, и дори при липса на автомобили, указваха пътя, по който да минеш. По отношение на уреденоста и чистотата, Корея определено не е Япония, но е и далеч пред останалата част на Азия, която познаваме. Може и да видите боклуци по-улиците, но не и в Gagnam /поне ние не видяхме/. За разлика от Япония обаче, тук почти във всеки по-голям магазин и супермаркет, при покупка ни искаха паспортите и приспадаха ДДС-то, което ни учуди и осезаемо нямаляваше цената на някои покупки.
Разхождахме се, гледахме и накрая, уморени се отправихме към хотела. Имахме нужда от почивка. За последният ни ден в Сеул, бяхме планували посещение на Bukhansan National Park, с изкачване до връх Baegundae.
Сутринта станахме рано и се отправихме към Националния парк. Обичам да се движа по-оживени булеварди, сред хора и звуци, но пустите рано сутрин улици, преди да са изпълнени с глъч и движение, ми създават едно неповторимо очарование и атмосфера – тишина и спокойствие в центъра на огромен мегаполис.
За мен незабравим спомен от Сеул, са и различните малки пекарни, всяка една със свой собствен, уникален асортимент. В тях закусвахме сутрин току що приготвени печива, с чаша горещо кафе.
Bukhansan National Park
Планината Bukhansan или триъгълната планина /обхваща три върха/, е обявена за национален парк и се намира в северната част на Сеул. Записана е в световните рекорди на Гинес, като национален парк с най-голям брой посетители на квадратен метър. Годишната му посещаемост е средно от 5 000 000 души. В парка има и множество разпръснати будистки храмове. Нашата цел беше най-високият от трите върха - Baegundae /836,5 м./, известен с атрактивния си вид – голяма почти плоска скала, от която се откриват прекрасни гледки към Сеул. Маршрутът ни /около 4 км. в посока/ започваше от Bukhansanseong Fortress Entrance. Пътят беше много живописен, добре маркиран, но и доста стръмен. Тук дори обикновенните на пръв поглед дървени мостове и стъпала, са покрити със специални гумени ленти, които не позволяват подхлъзване при мокро време. Да не говорим за застланите на места по пътеките конопени килими, явно имащи същото предназначение.
В началото се движихме покрай буйна река, по пътека с не толкова стръмен наклон.
После пътеката стана по - стръмна и камениста. Пейзажът от горист, се превърна в скалист.
Накрая, дърветата съвсем оредяха и над нас се откри върхът. Сякаш бе на една ръка растояние. Но колко е лъжливо това усещане, особенно когато теренът става все по-стръмен, и по-стръмен. На места се спирахме за да погледнем назад, където там някъде долу, се простираше Сеул.
През последната част от пътя се предвижвахме по-оголени скали, на места почти вертикално нагоре, изкачвайки се с помоща на стоманени въжета.
Когато стигнахме върха на планината, гледката си заслужаваше усилията. Сеул се простираше пред нас като на длан. Непосредствено под връха са разположени огромни, почти плоски скали, по които бяха „накацали“ множество хора, любувайки се на гледките или просто почивайки.
Спускането от върха се оказа не по-лесно от искачването му. Държах се за въжетата, гледах надолу и се питах „Как изобщо съм се качила до тук?“.
Заредени с прекрасни впечатления и емоции се отправихме назад. Връщането ни бе по друг, по дълъг, но също много живописен маршрут, движещ се по част от градската крепостна стена.
На следващия ден ни предстоеше път до Сокчо, град разположен от другата страна на Корейският полуостров, на брега на Японско море, и посещение на още един Национален парк.
Следва продължение...