Национален парк Phong Nha Ke Bang – приказна разходка в царството на пещерния свят

Разстоянието от около 400 км. от Tam Cоc до Phong Nha Ke Bang National Park взехме за малко повече от осем часа. Пътувахме през ноща, и въпреки хоризонталните легла – клетки в автобуса, не ви препоръчвам този начин на придвижване.  

Phong Nha Ke Bang National Park

Национален парк в централен Виетнам, намиращ се на границата с Лаос, на 500 км. от Ханой. Релефът на парка е планински, покрит с тропически гори и множество реки. Известен е със своите карстови пещери, една от които беше причината за посещението ни тук. Паркът е включен в списъка на световното, природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В селцето Cuo Lac, крайна цел на нашето „комфортно“ нощно пътуване, пристигнахме рано сутринта. Тихо и спокойно населено място, точещо се по протежение на основният път, от едната страна на което, бавно, почти мудно, се движи широка плавателна река /Con river/, а от другата се издигат карстови планини.

Оставихме багажа си в хотела, и въпреки умората, се отправихме към пристана за лодки – отправна точка за посещението ни в Phong Nha Cave.

Платихме входната такса и се качихме на лодка. Само да вметна, че всяка от лодките, с които плавахме до този момент във Виетнам, беше различна. Тази бе моторна, за дванадесет човека, но тъй като бяхме отишли много рано, бяхме сами. Екипажът ѝ, се състоше от жена на средна възраст и 12-13 годишно момче.

В маршрута ни бяха включени две пещери. Първата от тях бе Tiеn Sоn cave. За да стигнем до нея, спряхме на малък пристан на брега на реката, и поехме по изкачваща се нагоре в планината пътека. На места, имеше оформени площадки за наблюдение, от които се откриваха красиви панорамни гледки към долината под нас и съседните планински върхове.

Нямахме предварителна информация за Tiеn Sоn cave. Тя беше случайно включена в програмата пещера по пътя ни, но както каза другарчето ми "скри ни шапката". Още от входа ѝ, попаднахме сякаш в приказно подземно царство. Невероятна, е меко казано. Представете си, тясна пътека, движеща се между огромни, изникващи от пода сталагмити, спускащи се от тавана сталактити и колосални колони от сталактони, между които, на места буквално трябваше да се провираме, за да продължим напред, и така близо половин километър.

 

Движихме се в чудна градина от причудливи форми и цветове, образували се в продължение на милиони години, в сравнение с които един човешки живот е просто миг от вечноста. А ние, случайно попаднали в този храм на природата, имахме възможността, да се докоснем, да видим и усетим цялата тази красота. Обикаляхме и се възхищавахме на видяното. Във въздуха витаеше някакво вълшебно усещане.

Неусетно стигнахме изхода. Снопове дневна светлина си пробиваха път в красивото подземно царство. Не ни се излизаше, но ни предстоше още една не по-малко красива и интересна пещера.

Спуснахме се надолу към чакащата ни на реката лодка, и потеглихме към главната причина за идването ни тук - Phong Nha Cave.

Phong Nha Cave

Една от най-емблематичните пещери в парка. В буквален превод името ѝ означава „Вятър и зъби“, и идва от сталагмитите, които някога са стояли на входа на пещерата. Сочена е като пещерата с най-дългата плавателна подземна река, с най-красивото подземно езеро, с най-високия и широк вход, с най-красивия подземен пясъчен бряг и риф, и още какво ли не.

Ето го и входа на пещерата, изрязан в масивната вертикална скала пред нас. Една огромна паст, в която потънахме. Предстоше ни около километър и половина плаване в недрата на планината.

Пещерите, които посетихме в Tràng An и Tam Coc, бяха тесни, с ниски сводове. В тях трябваше непрекъснато да навеждаме глави. Тази беше огромна.

Особено силно впечатление ми направи пясъният бряг на нещо като подводно езеро, на който лодката ни акостира. Стъпих на него, наведох се и загребах с ръка, да, нямаше грешка - пясък, ситен и мек.

Разходихме се по пясъчния бряг, и продължихме по протежението на пещерата, движейки се успоредно на руслото на подземната река. Разбира се, отвсякъде ни заобикаляха огромните сталагмити, сталактити и сталактони, за къде без тях.

Накрая достигнахме до изхода на пещерата. Качихме се на лодката и потеглихме назад.

В Cuo Lac, почти веднага, погледа на момчето ми привлече нещо като „ресторантче“. В него шумно сърбаха и махаха с лъжици цяла тълпа от местни жители. Трудно ми беше да го убедя да потърсим нещо друго. А и опитът ни – „търси местата, които предпочитат местните“, наклони везните в негова полза. Седнахме на една маса и аз отворих менюто. Избирах си нещо, оказа се че го нямат, след това второ, трето - същият резултат. Накрая се оказа, че избор нямам и излишно съм гледала менюто. Имаше само телешка супа с юфка и какви ли още не допълнителни, непонятни и невдъхващи доверие в мен съставки, които любезно пресипах в купата на половинката. Иначе трябва да призная, че супата не беше никак лоша. Късмет. Към нея вървеше купа със зелена салата и кана с чай. Понечих да си сипя от чая в предоставените ни чаши, но навреме се отказах виждайки как домакинът просто събира от масите използваните чаши, изсипва в кофа останалото в тях съдържание, и без дори да ги изплакне ги предлага на новите посетители. Дааа, тук явно всички са „едно голямо семейство“. Но аз определено не смятах да бъда част от него.

Пълният стомах, а и „комфортното“ нощно пътуване си казаха думата, и ние единодушно решхме, че е време за почивка. След заслужения релакс, излязохме отново в късния следобед. Спуснахме се по главната улица, която не бе нещо особено. Спряхме да пийнем прясно изцедена захарна тръстика – широко разпространена улична напитка във Виетнам. И ето, че отново момчето ми се запъна на място, поемайки с ноздрите си носещите се във въздуха аромати от отсрещния тротоар, където на импровизирани скари на въглища, се въртяха патици, петли и свински гърди. Няма да си кривя душата, аз също бях впечатлена.

Съблазниха ни най-вече патиците. Избрахме една. Жената я смъкна от шишовете, насече я с нещо подобно на мачете и ни я сервира, буквално на пътя. Отвътре патицата се оказа пълнена с местни, зелени подправки. Донесе ни и чиния с краставички и други зелении. Естествено донесе и две малки купички с люти сосове. Взехме си две бирички и подхванахме патицата. Справихме се блестящо😊 Облизахме си пръстите и решихме на другия ден пак да хапнем там, но този път, от другите животински видове😊

Доволни се прибрахме в хотела и легнахме да спим. Сутринта наехме велосипеди. Целта ни беше намиращата се на 10 км. от нас, някъде в планината, Phong Nha Botanic Garden, за която бяхме прочели доста суперлативи. Нямаше почти никакво движение, а пътят се оказа живописен. Не бяхме отчели само едно, че с изкачването в планината, наклонът не работеше в наша полза. Наложи се последния километър да изминем пеша, бутайки велосипедите си. Но това, също бе част от приключението.

В ботаническата градина, имаше два маршрута през джунглата, кратък и дълъг, по които можеше да се разходим без водач. Ние, разбира се, минахме и по двата.

В един момент изскочихме на планинска река, която ни заведе до красив водопад.

Открихме и малък воден басейн, в който решихме да се потопим. Водата беше студена, но се разхладихме приятно. Около нас плуваха рибки, а момчето ми дори хвана малко раче, което след като запаметихме на снимка, пуснахме обратно в реката.

На връщане, решихме да се отклоним и разгледаме околността. Попаднахме в безкрайни оризиви полета. Наоколо пасяха биволи и крави. На места се виждаха подобни на миниатюрни храмове пострйки, на изолирани малки гробища. Вниманието ни бе привлечено от един, на пръв поглед затлачен от клони, заблатен и сравнително тесен, плитък канал, в който за наше учудване, видяхме гърбовете на няколко големи шарана.

Накрая се прибрахме в хотела, хвърлихме си по-един душ и излязохме отново навън, да хапнем диво пиле и свински гърди на въглища. Другарчето ми, естествено, не се ограничи само с това, а реши да опита и един местен специалитет. Нещо като бахур, в който освен всякави дреболии, имаше печени фастъци и цели листа от местни подправки. Каза, че е вкусен. Не знам, аз не можах да се престраша и да го опитам.

Времето ни и тук изтече. Легнахме си рано, трябваше да станем в три часа сутринта и да хванем автобус за императорския град Hue.

Следва продължение...