Два дни в Джорджтаун, остров Пенанг

Борнео остана зад гърба ни. Пред нас беше следващата стъпка в пътешествието ни – остров Пенанг и Джорджтаун, най големия град на острова и столица на щата Пенанг. Градът е с население от около 700 000 (предимно китайци) и представлява ярко съчетание на различни стилове и култури. Със своята архитектура е вписан в списъка за световно наследство на Юнеско. Известен е и с уличното изкуство – графити, карта с тяхното местоположение може да вземете почти от всякъде или просто проверявайки в карта Google, написвайки фразата “Penang Street Art”.  Джордтаун е считан за „гастрономическата столица на Малайзия“. Виж за това, съм склонна да поспоря. Като цяло, след Филипините и Япония, малайската кухня не ме впечатли особено. Представлява някаква смесица от китайска, японска и дори южноамериканска кухня, а коренната малайска, може да опитате, не и да повторите. Но всичко, в крайна сметка, е въпрос на вкус. Виж полодовете, това е нещо, на което не можах да се наситя през целия ни престой в Азия. Особено вкусен ми беше драконовия плод „dragon“, хапвах си навсякъде където го срещах и въпреки това, не успях да му се наситя.

Тук се захласнах и по един странен на вид, цвят и вкус сладолед с черен сусам, трудно е да го опиша, ще кажа само „непознат и интересен“.

Но да се върнем в Джоржтаун и нашето пътешествие. Летището е на около 24 км от града. Може да се придвижите с автобус. Ние заложихме на добре познатия ни вече Grab – удобно, с предварително фиксирана цена, и бързо.

Kek Lok Si Temple

Тук имахме два дни на разположение. Основната ни цел в първия от тях беше Kek Lok Si Temple - най-големият будистки храм в Малайзия, място за поклонение на будисти от цяла Азия. Храмовият комплекс е на три нива. Освен стълби има и седалков лифт с 4 станции до основата на статуята на богинята Куан Ин, един от двата централни елемента на комлекса, другият е красива пагода, разположена на противоположната страна на комплекса.

Силен интерес в мен, предизвика залата Авалокитешвара, огромно светилище, в което стоят три статуи на седнали Бодхисатва в очакване на поклонници. По стените  в помещението, има стотици малки ниши, в които са поставени седнали фигурки на Буда.

Продължавайки нагоре от зала Авалокитешвара, се стига до градина, в която се намира  Павилиона на Буда, а зад него е залата на Девите, със статуите на Четирите небесни царе.

От тук може, да се отправите към бронзовата статуя на богинята на милосърдието Куан Ин или да се изкачи до пагодата на храмовия комплекс. Ние естествено посетихме и двете😊.

Статуята на Куан Ин е висока 36,5 метра и е изключително атрактивна гледка. Защитена е от огромен покрив, поддържан от 16 колони.

Пагодата на Kek Lok Si, известна още като Ban Pho Tar, е висока 30 метра и е връхната точка на комплекса. Заобиколена е от красива градина. Има осмоъгълна форма с изострен връх. Пагодата е на 7 нива с балкони.

На всяко ниво има различни статуи на Буда.

С изкачването нагоре гледките от балконите стават все по главозамайващи, като пред посетителите се разкрива целия храмов комплекс.

Kek Lok Si Temple е уникален и времето минаваше неусетно. На тръгване, слизайки в подножирто му, гледките не ставаха по-малко интересни.

Penang Hill

Този ден, бяхме планували да посетим още една забележителност - Penang Hill – група върхове, от които знаехме, че се откриват красиви гледки към Джорджтаун. Изкачихме върха с кабинково влакче, което се движеше нагоре по доста стръмен наклон, и само по себе си представляваше интересна атракция. И тук, късметът ни изневери – редките капки, на които отначало не обръщахме внимание, изведнъж преминаха в проливен дъжд. Сякаш небето се отвори и започна да излива огромни количеств вода. Намерихме подслон в станцията под върха. Може би от височината, но осезаемо захладня, а водния поток се изсипваше и изсипваше, и кой казва, че тук дъждовете били кратки😊. В крайна сметка, потеглихме надолу, към по-топлото време, оставайки си с оскъдните снимки, които направихме, преди проливния дъжд.  

Почти целият ни следващ ден премина в обиколка по центъра на града, където са позиционирани много запазени стари сгради, създавайки неповторима атмосфера, сякаш се отваря прозорец към миналото, което не иска да си отиде и упорито се промъква в настоящето, пречупвайки го по един неповторим начин.

И разбира се пазари и храмове.

Интересна беше сградата на местната пожарна, изрисувана с графити, изобразяващи ежедневието на нейните обитатели.

Както на много други места в Азия, различните етнически общности са обособили квартали, като Chinatown Penang и Penang Little India.

Посетихме и прословутата със своите графити Armenian Street. 

Тук е известният графит „Деца на велосипед“, сувенири с който можете да си купите от почти всяка близка сергия.

Видяхме и гордоста на Пенанг - кулата Komtar - най-високата сграда на острова (249м). Честно казано, външният ѝ вид, не ни впечатли до толкова, че да пожелаем, да се качим на нея😊.

Разходката ни продължи и  по брега на протока, отделящ острова от континенталната част на Малайзия, която ясно се виждаше в далечината.

Стигнахме и до улица Gurney Drive, от която очаквахме много, но получихме почти нищо. За нея бяхме чели, че е популярна крайбрежна алея, известена с уличната си храна, както и че е посочена от австралийското туристическо списание The Traveler, като една от 25-те най-добри улици в света за посещение. Меко казано, останахме озадачени и разочаровани – за нас там нямаше нищо интересно. Бяхме разочаровани, до такава степен, че не направихме нито една снимка – просто нямаше какво да се снима. Но, разбира се, не искам да ангажирам никой с нашето мнение. Така времето ни на остров Пенанг изтече, предстоеше нов ден и следващата стъпка в пътешествието ни – Сингапур.

Следва продължение...