Бромо, визитната картичка на Индонезия

Времето ни в Джокякарта изтече, предстоеше ни шест часово пътуване с влак до следващата спирка в маршрута ни – град Маланг. Леко се притеснявах, тъй като нямахме никаква идея, какво представляват влаковете в Индонезия. Оказаха се доста комфортни, по мое мнение, по-комфортни от нашите. Най-атрактивното беше кондукторът, чиято снимка с изписано име и телефон висеше закачена във всеки вагон. Самият той, наперен като петел, с до блясък чиста униформа и фуражка на главата, няколко пъти ни удостои с присъствието си. Ако не знаех, че става въпрос за кондуктор, щях да помисля, че пред мене стои военен с висш чин😊 Явно тук тази професия е на почит.

МАЛАНГ

Това е вторият по големина град в провинция Източна Ява с население от около 800 000. Не блести с някави забележителности, но бе отправна точка за тура ни към нашата крайна цел - вулканът Бромо, визитната картичка на Индонезия.

Не очаквахме много от този град, но за наша изненада, той се оказа много приятен. Още на около 200 метра от гарата попаднахме на кръгово кръстовище с езеро, с мономент в средата, буквално отрупано с големи червени лотoси. Градът или поне това което видяхме от него, ни се видя чист и подреден.

Единствената ни, предварително избрана за посещение забележителност тук, беше квартал близо до жп гарата - Kampung Tridi, известен с цветните си сгради разпръснати по двата бряга на минаващата през града река. Независимо от цветовете, ясно се усещаше, че сме в най-бедната част на града, но срещнатите там хора ни се усмихваха непринудено и ни поздравяваха.

Прибрахме се рано в хотела. След полунощ трябваше да потеглим на четери часов преход до планината Penanjakan /2770 м/, където да посрещнем изгрева на слънцето над Бромо.

БРОМО

или планината Бромо /2329 м/ е най-активния вулкан в района. През последните двадесетина години е изригвал четири пъти, което го прави потенциално опасен. Индонезийският център за вулканология и смекчаване на бедствията понякога издава предупреждение да не се посещава Бромо. Името на вулкана идва от яванското произношение на Брахма, индуисткия бог на сътворението. При кратера му има идол на Ганеша, хиндуисткия бог на мъдростта. Бромо се намира в средата на равнина или по-точно калдерата на срутил се мега вулкан, наречена „Море от пясък“ и е защитен природен резерват. От близкото планинско село Чеморо Лаванг може да  се стигне пеша до вулкана за около 45 минути. Съседният кратер Баток често се бърка с Бромо, поради изпъкналостта си в калдерата и позицията си пред по-плоския Бромо.

Още в тъмни доби, заедно с много други подранили, бяхме вече на позиция високо над Бромо. Не се виждаше нищо, само пълната кръгла луна, в черното като катран небе.

Трябва да ви кажа, че на тази височина рано сутрин си е доста студено. Ние, като информирани, се бяхме подготвили с клинове, якета, шапки и челници. Но, все пак ми стана студено, тъй като ни се наложи да почакаме около 2 часа до изгрева. Някои оптимисти бяха дошли по къси панталонки. На помощ им се притекоха предприемчиви местни жители, от близкото селце, които раздаваха одеяла под наем.

Когато започна да просветлява, на хоризонта се появи море от облаци застилащо равнината и разбиващо се в подстъпите на планината. Някъде в средата му, долу под нас, изплуваха върховете на вулканите. Първото, което видяхме беше намиращият се по-близо до нас Баток, а след него и Бромо. Величественитвената гледка на няколко вулкана, подаващи се от облачно море ни спря дъха. Радвах се, че бях там и видях това природно творение.

С настъпването на изгрева температурите осезаемо се повишиха, а ние се насочихме към следващата си отправна точка за гледки към Бромо - King Kong Hill.

Най-накрая морето от облаци под нас започна да се разсейва, време беше да се спуснем в подножието на вулкана. Там ни посрещна една, сякаш изкочила от фантастичен филм апокалиптична картина след всемирна катастрофа. Равна пустиня, покрита от вулканична пепел, от която се издигат кратерите на вулкани.

Придвижихме се към основата на вулкана, от където започнахме изкачване. Тръгвайки нагоре по склона на вулкана, видяхме как земята, или по-скоро отлаганията от вулканична пепел, са се нацепели, образувайки вдлъбнатини и дълбоки, по-високи от човешки ръст оврази. По стените на някои от тях, видяхме и издълбани човешки лица. Явно не само природата е сложила ръка тук.

Стигнахме до изкачващи се нагоре стъпала, които ни изведоха до най-горната точка - ръба на кратера. Изправихме се пред една огромна паст, бълваща бели кълбета пара или дим, не знам, и се радвам, че не ми се наложи да разбера😊 Беше силно изживяване, което е трудно да се опише и забрави.

Слизайки надолу, по засъхналите, вулканични бразди, не пропуснахме да си направим снимки за спомен и с позиращия, в непосредствена близост Баток.

На тръгване спряхме на още едно място в калдерата на вулкана, този път заобиколени от ярко зелен ландшафт. Очите и сърцата ни бяха пълни с емоции и красота.

Върнахме се в Маланг преизпълнени от впечатления. Грабнахме багажа си и потеглихме отново на път, към Сурабая.

Следва продължение...