Магията на Луксор, Египет

Един ден в Тива - древната столица на Египет и полет с парашут над Червено море.

Дойде време, да разкажа за пътуването ни до Египет. Записахме се на организирана екскурзия. В програмата ни бяха включени шест нощувки в Хургада и една в Кайро, с разглеждане на пирамидите. Полетът беше чартърен. Визи ни издадоха на летището в Хургада. Митницата минахме без приключения и ето ни в автобуса, на път за хотела. Оказа се петзвезден. Не знам как ги дават звездите в Египет, май просто ги раздават😊 Хотелът беше голям и хубав, но чак пет звезди, ми се виждаха много за него. Намираше се на брега на морето. Бе във формата на подкова, във вътрешноста на която имаше голям, открит басейн.

Прекарахме остатъка от деня в разходка по плажа.

На следващия ден ни предстоеше пътуване до Луксор. Екскурзията си бяхме организирали предварително, през местна фирма. Взеха ни в 04:30 сутринта и потеглихме на едно четири часово пътуване към „най-големият музей под открито небе“.

Luksor

Разположен е на източния бряг на река Нил, с население от близо 400 000 души. Някога е носил името Тива и векове наред е бил столица и религиозен център на древен Египет. Когато римляните стигат до тук, градът вече е в упадък и пясъците постепенно го поглъщат. По-късно върху него е построен арабски град, с името „ал-Уксор“ - "дворци". Тук са концентрирани голям брой археологически паметници /храмове и дворци/, както и голям брой туристи😊 Добре е да сте облечени с блуза с дълъг ръкав и шапка, защото слънцето е безмилостно и почти няма къде да се скриете от него. Навлизайки в града минахме през множество големи и малки ръкави на река Нил, отвеждащи животворната ѝ вода до обработваемите площи, които се точат по протежение на реката.

Взирах се през прозореца на автобуса, в прелитащите покрай нас картини на един странен и непознат начин на живот. За мен, бе по-скоро екзотичен, но сигурна съм, че ако ми се наложи да заменя някоя местна домакиня, дори само за час, в ежедневните ѝ задължения, цялата екзотика, ще се изпари на мига от съзнанието ми😊

Първи в програмата ни беше Карнак, намира се на 2,5 км. севрно от Луксор.

Karnak

Древното му име е „Ипет – Сут“ - „най-почитаното място на Земята“, а сега най-големият, запазил се до наши дни храмов комплекс в Египет и второто по посещаемост туристическо място след пирамидите. Разраствал се е в продължение на повече от 1 500 години, като всеки следващ фараон е добавял нови сгради в комплекса. До днес се е запазила само малка част от построеното, но и тя, с внушителните си размери, те кара да затаиш дъх. Дори не мога да си представя, колко грандиозен и величествен е бил Карнак в разцвета си.

Основният храм на комплекса, построен около 1900 г. пр. Хр. е посветен на бога слънце - Амон-Ра, главното божество на Египет при възхода на Тива. Един от неговите символи е овенът. Някога, от входа на храма, до брега на Нил, се е простирала алея от 1 350 сфинкса с овнешки глави. Днес са оцелели само 650 от тях, оформящи предверието на храма. Останалите са разрушени или откраднати през вековете от римляни, турци и араби.

Тук всичко впечатляваше, но това което ме порази, бе Голямата хипостилна зала на храма, едно от най-големите архитектурни чудеса, оцелели от древноста до наши дни. Покривът ѝ, е лежал върху гора от 134 огромни, каменни колони с височина над 13 м, които някога са били покрити с цветни йероглифи. Таванът на залата, се е срутил през изминалите хилядолетия, боята е избеляла от слънцето, а йероглифите на места бяха заличени, но това не попречи да се възхитим на красота ѝ. На фона на огромните колони, множеството туристи бяха като мравчици, губещи се сред тях.

Ние също навлязохме между колоните на този древен храм.

В комплекса навсякъде се натъквахме на огромни монолитни обелиски, статуи на фараони и изписани каменни стели.

Стигнахме и до прословутата статуя на бръмбара скарабей. За нея казват, че сбъдвала желания. Намисляш си желание и обикаляш статуята седем пъти в посока обратна на часовниковата стрелка. Да не останем по-назад от другите, ние също се вляхме в потока от бъдещи щасливци, обикалящи под палещото слънце каменния скарабей😊

В древноста, в залата влизали само привилегированите египтяни. Колкото по-навътре в храма се отивало, толкова по-ограничен ставал достъпът. Продължавайки напред стигнахме /по думите на нашия гид/ до най-свещенното място в комплекса, малък храм, където достъп са имали само главните жреци и фараоните, е разбира се и ние😊

Обикаляхме и разглеждахме, неусетно времето ни в Карнак изтече. Сбогувахме се с него и водени от гида, се насочихме към изхода.

Обядвахме, качихме се на моторна лодка и се отправихме към западния бряг на Нил.

Там вече с автобус продължихме към следващата ни цел - храмът на царица Хатшепсут. Отдалечавайки се от даряващата живот Нил, сякаш попаднахме в един друг, мъртав свят – пустинен пейзаж, преминаващ в извисяващи се скали с пясъчен цвят, в подстъпите на които се мяркаха изоставени, полуразрушени сгради. На места в скалите, ясно се виждаха входовете на пещери, древни гробници по думите на гида ни.

Автобусът спря, и ние слязохме на огромен паркинг. Пред нас се разкри грандиозна гледка. Издигащи се вертикално, над 100 метра нагоре скали, в основата на които стоеше храмът. Позициониран бе по начин, който създаваше усещане, сякаш самата скала го е поела в скута си, за да го предпази и защити.

Погребалният храм на Хатшепсут

Внушителен паметник, изграден преди повече от 3 000 години от първата жена фараон, управлявала успешно Египет почти 22 години. Колосален архитектурен шедьовър, налагащ чувството за безспорното величие на неговата създателка. Състои се от три стъпаловидно разположени тераси, свързани с две дълги наклонени рампи, изградени по-начин, който е позволявал на царицата/фараон, да се изкачи до върха на храма с колесницата си. Твърди се, че някога на терасите на храма, е имало езера, заобиколени от красиви градини с екзотични растения и дървета, своеобразно предверие към вградените в скалите храмове.

Първата тераса е на нивото на земята. Към нея води широк път, по който са вървели процесиите от жреци и поклонници, наблюдавани от разположените от двете страни на пътя свинксове. Сега от тези мълчаливи пазачи, не е останал почти никой.

Стъпих на първата рампа и се огледах. Запитах се, що за хора са били архитектите, строителите и всички, които са изградили този монумент. Как е дошла идеята, как са го проектирали, изградили...

На втората тераса, е светилището на Анубис – изобразяваният като човек с глава на чакал, бог на подземния свят, който е трябвало да помага на царицата в прехода ѝ към задгробния живот.

Цветовете на някои от фреските тук, бяха изключително добре запазени. Според гида ни, това се дължало на факта, че древните египтяни са използвали минерални, а не растителни бои.

Тук, е и светилището на Хатор, богинята на любовта и музиката. Колоните в него, завършват с капители, във формата на главата на богинята, увенчана с кравешки уши. Над главата ѝ, стои символът на божествената власт „урей“ – две изправени кобри, с два слънчеви диска над тях.

Всяко от светилищата е съставено от хипостилни зали и други ритуални помещения, навлизащи навътре в скалата.

Ето, че стигнахме и до рампата към третата тераса. Тя е била посветена на боговете покровители на живота и земята в Египет. На върха на рампата, ни посрещнаха статуи на Хатшепсут, изобразена като бог Озирис /богът на плодородието/ с кръстосани пред гърдите ръце, в които държи атрибутите на царската власт – скиптър и камшик, иии брада... Хатшепсут е управлявала Египет 15 век пр.н.е., в един доминиран от мъжете свят, в който силата се е свързвала с мъжкото начало, и традициите са изисквали фараонът да бъде мъж. За да легитимира властта си, тя прибягва до хитрост - пред народа, се е показвала облечена с мъжки дерхи и с прикрепена изкуствена брада. Така е изобразявана и по статуите и стенописите. Все пак, е държала лицето ѝ, да бъде правилно и детайлно извайвано на статуите. Явно е била умна жена, която не се е съмнявала в божествената си красота, а и тогава, кой би посмял да я оспори😊 Вгледах се в лицето на тази жена фараон, която предизвиквайки традициите, е достигнала апогея на земната власт. Дали действително се е чуствала божествена и непогрешима?! Успяла ли е да надрасне дребните човешки предрасъдъци, съмненията и страховете?! Как е живяла и почуствала ли е удовлетворение от постигнатото?!

На тази тераса, в сърцето на храма, се намира светилището на Амон, централна фигура в египетския пантеон от богове. Тук е и светилището на родителите на Хатшепсут – Тутмос I и майка ѝ Яхмос. В лявата част на терасата е светилището на самата Хатшепсут. По думите на гида ни, от третата тераса, през скалата е издълбан проход до гробницата на царицата/фараон, намираща се от другата страна на скалния масив, в долината на царете. Там са и почти всички гробници на фараоните от Новото царство на Египет, 63 на брой.

Колкото и да не ни се тръгваше, накрая се сбогувахме  и с това уникално място, и поехме към последната забележителност в програмата ни - Колосите на Мемнон. Те също бяха от тази страна на Нил.

 The colossi of Memnon

Два седнали каменни исполина, всеки с тегло от около 1 300 тона, вперели поглед на исток, към изгряващото над Нил слънце. Някога те са пазели входа на огромния погребален храм на Аменхотеп III, който за жалост, не се е запазил до наши дни. Странното е, че са изваяни от кварцови скали, чието най-близко находеще е на повече от 180 км. от древна Тива. През 27 г. пр. Хр. силно земетресение уврежда колосите. Легендите разказват, че след него, сутрин, при първите лъчи на слънцето, те започвали да издават звуци наподобяващи пеене. Това е възбуждало въображението на древните, и привличало поклонници от цял свят, включително няколко римски императора, са ги посетили за да чуят песента им. През 199 г. римският император Септимий Север заповядва да се извърши реставрация на колосите. След нея, камените гиганти спират да пеят. Древните гърци са ги оприличавали на Мемнон, митологичния етиопски цар, син на богинята на зората, убит от Ахил по време на Троянската война.

Колосите бяха силно повредени – лицата им, не се различаваха, но въпреки това, изглеждаха внушително. 

След колосите се отправихме обратно към Нил. Вече на източния му бряг, направихме една прощална разходка по крайбрежната алея на реката, любувайки се на движищите се по нея кораби и платноходки.  

В Хургада, се прибрахме по тъмно, доволни и впечатлени от видяното този ден. Заслужаваше си. На следващия ден ни предстоеше параслейдинг – полет с парашут дърпан от катер над водите на Червено море😊 Пак ни взеха от хотела и ни закараха на брега на морето, където ни чакаше катера. Пропуснах да кажа, че за да се издигнат двама души едновременно, общото им тегло не трябваше да надвишава 150 кг. Ако надвишава, сумата скача. Ние ги заковахме точно, но стана така, понеже половинката ми се оказа с два килограма по-лек от това, което ми беше казал, а аз с два килограма по-тежка, от това което му бях казала😊 Като стъпихме на кантара, истината лъсна, ееех суета...😊 Качихме се на катера, екипираха ни с предпазни жилетки и парашут, засилиха, и двамата с другарчето се издигнахме високо в небето над морето, закрепени с въжета за катера. Реехме се като птици над водата. Атракцията продължи около половин час, през който намаляйки скороста, на няколко пъти ни потапяха във водата, а след това засилвайки, ни издигаха отново нагоре. Беше силно, покачващо адреналина изживяване. Накрая, забавяки, бавно ни издърпаха обратно на борда.

Древните египтяни са смятали, че името на човек носи особенна сила и трябва да бъде защитено от враговете, чрез изписването му в специален магически кръг, символизиращ слънцето. Така именно, са изписвани имената на фараоните. С времето обаче, имената им ставали все по-дълги, а с това и кръгът се издължавал до познатия му днес вид, наречен „картуш“. Почти всеки дошъл в Египет, купува картуш с името си. Ние не направихме изключение от правилото. Поръчахме си онлайн и ни ги донесоха направо в хотела. Останаха обаче силно изненадани, когато преди да ги платим, ги сверихме с предварително свалените от гугъл йероглифи на имената си. Е, от четирите поръчани картуша, един не отговаряше на указаното име. Наложи се да дойдат повторно, този път вече с правилно изписаните йероглифи. Та съвета ми е – поръчвате ли си картуш, проучете предварително, кои йероглифи и в каква последователност трябва да фигурират на него. В противен случай, може гордо да носите в България картуш, на който е изписано например „проскубан котарак“😊

След параслейдинга се разходихме в Хургада. В този нов, курортен град, за нас нямаше нищо интересно. Изграден е да привлича туристи, идващи главно заради намиращите се наоколо забележителности.

Следобед се прибрахме, да си починем и стегнем багажа си. Предстоеше ни нощен преход до Кайро и двудневно приключение в Черната и Бялата пустини.

Следва продължение...