Здравей, Киото

Киото се намира на около 35 км. от Нара. Има влакове на 15 мин. Времето за придвижване е от 40 мин. до час, в зависимост от влака който използвате. Гарата - Kyoto Station е близо до централната част на града, място от където лесно може да се придвижиш. Има възможност за закупуване на еднодневна карта: - за автобуси Bus One-Day Pass, - за метрото Subway One Day Pass, - комбинирана метро и автобуси Subway, Bus One-Day Pass - https://kyoto.travel/en/info/transportation/tickets.html . Купуват се от Kyoto city bus, Subway Information - намира се пред централния изход на JR Kyoto Station и на др. места (City bus Service Office). Лично ние, решихме в Киото, да използваме единично закупени билети за метрото.

Киото се счита за „столица на столиците“ и е с население от 1,5 милиона. Бил e столица на Япония повече от хиляда години, до края на последния шогунат. През 1869 г. столицата се премества в Токио. Със своите 1600 будистки храма, 400 шинтоистки параклиса, дворци, градини и уникална архитектура е един от най-запазените градове в Япония и е считан за нейната културна столица.

Центърът на Киото (Downtown Kyoto)

Пристигнахме в Киото привечер, настанихме се в хотела и без да се бавим, тръгнахме да разглеждаме центъра на града - Downtown Kyoto. Той представлява квадратна зона, със сравнително малки размери, което го прави удобен за пешеходна обиколка. Тук беше и нашата основна цел, най-големият традиционен, хранителен пазар в града - Nishiki Market, наричан „килера на Киото“. Лично на мен той страшно ми хареса, но половинката, позапознат вече с цените, му лепна прозвището „капан за туристи“. Ако трябва да бъда честна, тук, както и на повечето посетени от нас места по света, важи правилото – за да се храниш на добри цени, бягай настрани от туристическите пътеки. Обиколихме центъра, минахме по двете най-популярни търговски улици в Киото - Teramachi и Shinkyogoku Shopping Arcades, които представляваха покрити търговски пасажи, в сърцето на главния търговски район на града. Посетихме и сутеренните етажи на двата универсални магазина - Takashimaya и Daimaru. Те бяха огромни хранителни пазари, претъпкани с деликатеси от всякакъв вид, неизчерпаем асортимент от прясна храна и традиционни японски сладкиши. Опитвайки по нещо тук и там, в един момент усетихме, че сме попрекалили с яденото😊. Беше станало късно през ноща и се насочихме към хотела.

Бамбуковата гора на Арашияма (Arashiyama Bamboo Forest)

На другата сутрин тръгнахме да видим бамбуковата гора, намираща се в западната част на Киото, в квартал Арашияма - Arashiyama Bamboo Forest. Малката площ на горичката е гъсто покрита с бамбук, който достига височина от 40-50 метра и някакси захлупва пътеката, буквално скривайки небето. Поради това, имах усещането, че се намирам в непроходим гъсталак. Беше сумрачно, прохладно и тихо. Разходката из бамбуковата гора ме успокои, сякаш се пренесох в друг, приказенен свят.

Паркът със снежни маймуни на Арашияма (Arashiyama Monkey Park Iwatayama)

Излизайки от бамбуковата гора, попаднахме в красива градина, от която се отправихме към следващата атракция - Arashiyama Monkey Park Iwatayama.

Настъпи време за среща със снежните маймуни. Забавни и игриви, те се гонеха около нас. Знаехме, че макаците, по принцип са агресивни и не си помисляхме да ги закачаме. Но изкушението беше голямо. И аз, разбира се, се поддадох😊 Приближих се до три пощещи се маймунчета и клекнах до тях, в поза снимка. Служителка на парка веднага се приближи до мен и деликатно ме помоли да не съм толкова близо, че е опасно. Отместих се, разбира се, макар и с нежелание.

Кварталът Арашияма

След парка с маймуните се отправихме назад, по моста на лунния прелез Togetsukyo Bridge, свързаващ двата бряга на река Katsura, обратно в квартала Арашияма.

Пътят ни към гарата минаваше по дълга права улица отрупана с малки магазинчета, предлагащи огромен асортимент от местни традиционни ястия и сладкиши, като на всяка втора крачка ни предлагаха любезно да опитаме. Какво ли нямаше тук, от множество разновидности на традиционни японски туршии, които страшно харесаха на половинката ми, до прословутото мочи с всякакъв цвят и пълнеж (на снимката по-долу, пълнежът е боб). Насладих се и на сладолед от мача (японски зелен чай). Тук за първи път опитах и прословутата гьоза – запържени от едната страна кнедли, приготвени на пара, със сочен пълнеж от свинско, зеле, гъби и зелен лук. Вкусът им леко наподобява нашите зелеви сарми, но сравнението не е съвсем удачно😊.

Фушими Инари (Fushimi Inari Taisha)

Накрая, след като с голям труд откъснах половинката от сергиите с туршии, се отправихме към следващата дестинация в маршрута ни (за жалост, чак на другия край на Киото) - Светилището Фушими Инари (Fushimi Inari Taisha), едно от най-известните шинтоистки светилища в Япония със своите безбройни порти Тории, дарени от вярващите. Светилището е посветено на Инари, шинтоисткия бог на ориза, а лисиците са негови пратеници.

Пътят към храма води в гористата планина Инари сан, където се намира основната сграда на храма. Отнема около два часа ходене. Пътят към върха, минаваше през ярките, червено-оранжеви тори, малки параклиси и многобройни статуи на лисици.

Някъде по средата, имаше площадка, с красив изглед към Киото. Пътят на места беше доста стръмен и разклонен. Колкото по-нагоре се изкачвахме в планината, толкова се разреждаше тълпата от туристи. Накрая вървяхме сами. Само тук-таме срещахме някой упорит като нас оптимист, твърдо решен да измине целия път. Горда съм, че аз го направих.

Спускайки се обратно надолу, вече в покрайнините на града, седнахме в малко семейно ресторантче да хапнем. За първи път ядох истински японски рамен – супа с юфка, месо, яйца (срязани на половинки) и зеленчуци. Мноооого вкусно. Пийнахме и японско саке. Очаквах повече, а се оказа някаква, чудя се въобще, на какво да я оприлича тази напитка😊. На ракия, много силно казано, може би, на вино. Но пък не ми се ще да обиждам виното😊. А и защо изобщо да я оприличавам на нещо. Сакето е такова, каквото е. В крайна сметка, това е национално питие и всичко е въпрос на вкус.

Алеята Понточо (Pontocho Alley)

Завършихме деня си с разходка по Pontocho Alley, сочена като място, на което привечер могат да се видят истински гейши, тръгнали на среща в някой от клубовете на Pontocho. Алеята минава успоредно на западния бряг на река Kamo.

Бреговете на река са място за отдих, където местните се разхождат привечер или просто седят на групи, или по двойки, разговарят и съзерцават реката. Време беше за почивка и сън, в очакване на следващия ден в Киото.

Храмът на чистата вода (Kiyomizu-dera Temple)

Събудихме се рано сутринта, бързо обсъдихме маршрута, в по-голямата си част пешеходен. Първи в списъка ни беше Kiyomizu-dera Temple „Храмът на чистата вода“ 780 г.

Носи името си от чистите води на намиращия се тук водопад Отова (Otowa Waterfall), който е разделен на три потока. За да пият от водата му, посетителите използват метални чашки с дълги дръжки. Казват, че всяка струя на водопада има свое значение. Водата от дясната, е за здраве и дълъг живот, от централната, за любов, от лявата, за успех. Ние пихме и от трите, с надеждата да получим всички тези благини. Да видим.😊

През 1994 г. храмът е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство – изработен е изцяло от дърво. Хондо е основната сграда на храма, и представлява национално съкровище, заради своите дървени балкони и покрив с наклони в няколко посоки. Храмът е най-известен със своята дървена тераса, която се издава от основната зала, на 13 метра над хълма, от където се открива панорамна гледка към планинската околност и Киото.

Самата сградата е стъпила върху няколкоетажна дървена конструкция, която компенсира стръмния наклон на терена и създава усещането за летеж.

В главната зала, която заедно с терасата е изградена без нито един пирон, е основният обект за поклонение в храма - религиозен олтар, състоящ се от множество фигури на будистки богове, като основната сред тях е фигурата на хилядоръката богиня на милосърдието Канон с единадесет лица. Друга забележителна постройка от комплекса е порталната врата Ниомон, охранявана от две дървени четириметрови фигури, известни като Кралете Дева, които дават и името на самата порта. Тук е и триетажната пагода Санджуното, която е най-голямата такава в Япония и съдържа образ на Великото слънце Буда.

Особена атракция на комплекса представляват двата Камъка на влюбените. Посетителят трябва да измине растоянието между тях със затворени очи. Любовните му желания ще бъдат изпълнени, ако пристъпвайки той попадне точно на другия камък. Магазините за сувенири на територията на храма продават амулети за влюбени, талисмани за здраве, за успешно вземане на изпити и други.

Златният павилион (Kinkaku-ji)

Отново се запътихме до другия край на Киото, за да посетим Kinkaku-ji Златния павилион, който стоеше в езеро, като остров. Заобиколен е от градини. Имахме късмет с времето, беше слънчево и можахме да го видим в пълния му блясък.  Прекрасна гледка! Това е дзен будистки храм, един от най-известните в Япония. Представлява триетажна сграда, горните два етажа на павилиона са покрити с листа от чисто злато. Павилионът приютява реликви (Прахта на Буда). Покривът е с формата на пирамида. На върха е украсен с бронзов орнамент, изобразяващ феникс. Погледнато отстрани се откроява количеството позлата, използвано на горните етажи на павилиона, с което се загатва за светилищата които се помещават в него. Златният павилион е разположен в прекрасна японска градина за разходки, буквално навлизащ в езеро, наречено Kyoko-chi (Огледалното езеро), което отразява сградата. В езерото има 10 по-малки островчета. Най-голямото островче в езерото символизира японските острови. Четирите камъка, формиращи права линия в езерото в близост до павилиона, представляват платноходки, закотвени през нощта, пътуващи за Острова на вечния живот от китайската митология.

Районът Gion – старият квартал на Киото

След Kinkaku-ji, тръгнахме към стария квартал на града – района Gion, носещ духа на стария Киото, известен още като квартала на гейшите. Тук се простираха ниски къщи, първите етажи на които бяха заети от магазини за сувенири, керамика, чай, местни сладки мочи и т.н.

Слезнахме по улицата до река Камо, и решихме да се разходим покрай брега, наслаждавайки се на хубавото време. На половинката направиха силно впечатление два огромни диви шарана, които бавно плуваха в плитчините. Забелязахме и един мъж, да седи на тревата до водата и да храни две чапли и една патица. Изглеждаше, че всички се чувстват спокойни и сигурни в компанията си. Любувахме се известно време на тази симбиоза и продължихме разходката си.

Водени от случаен импулс, решихме за вечеря да сменим обстановката с малко по съвременна – японски бар – приятна атмосфера, музика и добра храна. Тъй като беше сравнително рано, бяхме почти сами.

В хотела се прибрахме претрупани с емоции.

На следващтия ден сутринта, направихме една последна безцелна обиколка на близките райони.

Върнахме се хотела към обяд, взехме си багажа и се насочихме към Kyoto Station. Гарите в Япония са малки градове, в които има всичко. Разбира се, аз отново бях привлечена от витрините със сладки изкушения (за справка снимките по-долу).

Казахме довиждане на Киото и отпътувахме към следващата част от приключението ни - Канадзава.

Следва продължение...