Канадзава, още от удивителната Япония

Радвам се, че включихме град Канадзава, в нашата обиколка на Япония. Тове е тих, спокоен и не толкова туристически град. Предлага много исторически забележителности, като музеи, стари квартали на гейши и самураи, паркове, чистота и спокойствие. Около 18 ч. градът изглеждаше притихнал, автомобилите сякаш изчезнаха, а по тротоарите се забелязваше чат пат някой преминаващ. Всичко наоколо изглеждаше някак замряло. Често споменавам и ще продължавам да споменавам тази думичка замряло, защото ми харесва и ми се струва изключително подходяща за обстановката. Улиците бяха наши😊. Дори документирахме това, с няколко снимки.

Канадзава е на около 225 км. от Киото, има директен влак на всеки час, изминахме пътя за 2 ч. и 14 мин. Самият град е център на префектура Ишикава, с население от 460 000, историята му започва преди 500 г., когато будистката секта Икко построява храма Канадзава Гобо и формира първия независим будистки квартал в Япония. Градът е разположен между реките Сай и Асано. Със своите старомодни улички, създаващи една романтична атмосфера на отминали времена и прекрасна природа, се счита за един от най-красивите градове в Япония, наричан „малкото Киото“. Признат е от Юнеско за град на традиционните занаяти в Япония. Тук са произведени златните листове покрили Златния храм в Киото.

Не мога, да не направя малко отклонение за японските влакове или поне за този, в който пътувахме. Вагонът представляваше едно голямо общо купе, с два реда удобни двойки седалки, с достатъчно разстояние помежду им. Самата седалка, в основата си има педал, с натискането на който, се освобождава цялата двойка и тя започва свободно да се върти на 360 градуса. Това, дава възможност на пътуващите да я застопорят, под най-различен ъгъл, в удобната за тях позиция. В един момент, вратата на вагона се отвори, влезе униформен служител, изчака варата да се затвори, обърна се с лице към пътуващите и направи най-дълбокия поклон, който някой някога е правил пред мен, не кимване или привеждане на раменете, а поклон от кръста с ъгъл от буквално 90 градуса. След което, премина достолепно през салона, достигна другата врата, обърна се отново към пътниците, направи същия поклон и излезе и това на всяко преминаване през вагона. Не знам за другите пътници, но за мен беше сякаш присъствах на специална церемония, и всеки път, с някакво леко неудобство, замирах в очакване на поредния поклон.

Гарата на Кандзава

Но, да се върнем в Канадзава. Още с пристигането си попаднахме на първата забелижителност - самата гара с форма на чадър, е номинирана за най-модерната и уникална станция в Япония, заема 14 място в света за архитектура на гара.

Тук, на входа на гарата е и символът на Канадзава - Tsuzumi-mon Gate - дървена порта във формата на традиционния японски барабан, наречен tsuzumi.

Рибният пазар на Канадзава (Omicho market)

Хвърлихме багажа в хотела, и тъй като вече бяхме изгладнели, се насочихме директно към намиращия се в непосредствена близост, рибен пазар с 300 годишна история - Omicho market. Видя ни се много по-просторен от Nishiki Market в Киото, пълен е със сергии, с местни морски дарове - пресни сашими, риба на скара, скариди и какво ли още не. Е, ние се заехме с трудната задача да ги опитаме😊. Изборът беше огромен, затова си взимахме по малки парченца, за да вкусим колкото се може повече. Започнахме, с леко опърлени на скара морски продукти, после се престрашихме и преминахме на сашими – тънко нарязана сурова риба, поднася се с чинийка соев сос и уасаби. Прави се от най-прясната риба – тон, сьомга, скумрия, паламуд, риба балон, сепия, октопод, скариди или миди, та до суши, което за разлика от сашимито се поднася с ориз. Въобще, в Канадзава се отдадохме на дегустация на морски дарове. Беше много вкусно! Тук опитахме и по едно малко парченце от прочутото мраморно телешко месо Кобе, кръстено на града, където се отглеждат този специален вид телета, опитахме и японско уиски.

Кварталът на гейшите (Higashi Chaya District)

Напълнихме доволно стомасите си и се запътихме към Higashi Chaya District, кварталът на гейшите, намиращ се от другата страна на река Асано.

Пресичайки река Асано, видях нещо, което в първия момент, не повярвах, че виждам – орел, кацнал на брега на реката. Не можах да се въздържа, извадих фотоапарата и се запътих към него. Допусна ме буквално на няколко метра преди да излети. По – късно, се оказа, че това не е изолиран случай. Орлите присъстваха навсякъде – в парковете, покрай реката. Явно не изпитваха страх от хората. След справка с чичко Google, разбрах, че става въпрос за черен орел – една от атракциите на Канадзава.

Рано, на следващата сутрин, Канадзава ни посрещна с голямо спокойствие и тишина, сякаш бяхме сами в града.

Изведнъж по улиците се появиха някакви делово забързани малчугани с жълти каски и ранички, дребни и малки, но сами, без придружители. Нямаше „загрижени“ родители, изпращащи децата си до вратата на училищната стая. Видяхме, как един баща изведе двете си малки дъщери на улицата, но само до там, и изчака да види как завиват зад ъгъла. Тъкмо да се прибере в сградата, и двете момиченца се извъртяха и му помахаха, а той им отвърна. Защо разказвам това, очевидно не става въпрос за безраличие, а за възпитание от ранна детска възраст на самостоятелност, ред и дисциплина. Съжалявам, че пропуснах да снимам едно момченце облечено като малък фелдфебел, с фуражка на главата и огромна раница на гърба, което очевидно бързаше за училище.

Градината на шестте добродетели (Kenroku-en Park)

Безспорната атракция на Канадзава беше Kenroku-en Park или „Градината на шестте добродетели“, един от трите най-известни парка в Япония.

Паркът е създаден 1676 г., като градина на замъка Канадзава, а за обществеността е отворен 1875 г. На територията му от 25 акра има около 8750 дървета, 183 вида цветя и други растения, езера, водопади, потоци, мостове, старинен фонтан и чайна.

Според мен това, което видях тук е върхът на градинарския занаят. Всяка тревичка, цветенце, камъче, бяха пипнати, бяха подредени, бяха на местата си, така че да покажат пълната си красота. Всичко се беше сляло в едно цяло. Още с първите стъпки в парка, се замаях от привлекателната панорама на езеро с различни мостове.

Не мога да продължа, без да акцентирам върху чистотата. Тия хора, метат тревичките и камъчетата по парковете. Кога го правят, не знам, много рядко да видиш някой хигиенист, а те явно са многобройни, предвид резултата😊.

Лутахме се под клоните на дърветата. Усещахме порива на земната природа, с цялото великолепие на пролетната зеленина. Паркът беше пълен с много чар. Посещението му беше особено ценно за нас.

Доволни и релаксирани се отправихме към следващата забележителност - Kanazawa Castle.

 

Замъкът на Канадзава (Kanazawa Castle)

Kanazawa Castle е основан 1592 г. като феодална крепост на клана Маеда. Уникален е с покрива си от бели оловни керемиди за защита от горящи стрели по време на война. Опожарен е 1881 г. В момента представлява историческа реконструкция, с изключение на портите Ишикава построени 1788 г.

Самурайският квартал на Канадзава (Naga-machi District)

От замъка се насочихме към Naga-machi District, стар самурайски квартал от периода Едо със своите тесни, павирани с камък улици. Видяхме, но само отвън и храмът Нинджа-дера известен със своите скрити стаи, тайни коридори и капани. В храма има кладенец за питейна вода и тунел, водещ до замъка Канадзава. Може да се посети само като част от екскурзионна група, с опитен водач, познаваш капаните.

Районът Teramachi

Изхитрихме се да отскочим и до района Teramachi, както се казва, луд умора няма. Известен е с многото си храмове.

Та, вървим си ние, виждаме храм, разбира се, не можем да подминем и влизаме. Оказахме се сред акуратно подредени надгробни плочи, с алейки, дръвчета и теменужки между плочите. Не бяхме подготвени да попаднем в гробище, почуствахме се неудобно и тъкмо да излезем, вглеждам се аз и виждам на една от плочите кученце, на друга котенце. Оказахме се в гробище за домашни любимци😊.

Неусетно денят се изниза, вечеряхме и се отправихме към хотела да си вземем багажа. Предстоеше ни нощно пътуване до Токио, и ако сметките ни излезеха верни, нещо което очахвах със свито сърце – среща със свещенната планина Fuji.

Следва продължение...