Императорският град Хюе и модерният Да Нанг

Пътувахме през ноща и в седем сутринта вече бяхме в Хюе, известен още като императорския град.

Hue

300 хиляден град в централен Виетнам, на около 660 км. от Ханой. Бил е столица на последната императорска династия /Нгуен/, управлявала Виетнам близо 150 години до 1945 г. Сега старият императорски град, е отделен от съвременния, от голяма пълноводна река /Parfume River/, по един от мостовете над която, преминахме и ние.

Императорският град, е заобиколен от дебела, висока стена, оградена с ров, пълен с вода.

В стената има 10 порти, като най представителната от тях е построената 1833 г. централна входна порта.

Градът е строен в продължение на 30 години, по подобие на забранения град в Пекин.

В комплекса, най-силно впечатление ни направи Kien Trung Palace - резиденцията на последните двама императори от династията Нгуен. Дворецът е построен в дъното на красив парк. Представлява интересна смесица на европейски ренесанс и типично виетнамски стил, с яркочервени капаци на прозорците и плетеница от цветя и дракони по стените. Пред двореца има тераса с нисък парапет, към която водят широки стъпала, по краищата им се спускат  каменни дракони.

Вътре дворецът беше не по-малко впечатляващ. Разгледахме го и продължихме с безцелна разходка по парковете на комплекса.

След като преценихме, че сме разгледали всичко интересно, напуснахме императорския град през една от портите му, и се насочихме към Dong Ba market, сочен за най-големия пазар в Централен Виетнам. На пазара хапнахме, купихме си плодове и се отправихме към мястото, от което трябваше да вземем автобус за град Да Нанг.

Da Nang

Четвъртия по големина град във Виетнам, с около 900 000 жители. Намира се в централен Виетнам, на брега на Южнокитайско море, по средата между Ханой и Хо Ши Мин. Със своите плажове и дълга крайбрежна ивица, той се е превърнал в популярно място за почивка и туризъм.

Въпреки, че разстоянито от Hue до Da Nang е едва 100 км., в последния пристигнахме след малко повече от 2 часа. Хубавото беше, че хотелът ни бе разположен в непосредствена близост до Han river – широка, пълноводна река, която на практика отделя градската от туристическата /състояща се почти изцяло от заведения и хотели/ част на града. През реката минават няколко моста, най-атрактивния е Dragon Bridge. От край, до край, по цялата дължина на моста, в средата между шестте му платна, както над, така и под моста, вълнообразно, се е проточило тялото на огромен дракон. Именно по този мост, ние преминахме на другия бряг на реката.

Хапнахме в попадналото на пътя ни заведение, и се отправихме в посока към морския бряг.

До плажа на Da Nang стигнахме по-тъмно, но въпреки това, той беше изцяло осветен. Събухме се и нагазихме до глезените в топлата вода, която приятно погали стъпалата ни.  После се разходихме по километричната брегова ивица, заедно с много други хора, решили да прекарат вечерта си на плажа.

На връщане отново минахме по Dragon Bridge, който нощем се превръща в своеобразна светлинна атракция. По тялото на дракона, от единя, до другия край на моста, се движеха, сменящи цвета си светлини, придаващи усещане за пълзене на гигантското влечуго.

На сутринта се отправихме към намиращите се на десетина километра от хотела ни Мраморни планини.

Marble Mountains

Група от мраморни и варовикови хълмове в близост до града, сочена като една от най-красивите забележителности в Да Нанг. Оказа се, че може да я изкачим с асансьор, което и направихме😊

Вече горе, пред нас се разкриха красиви панорамни гледки към околноста.

Попаднахме на мрежа от пътеки, изкачващи и спускащи се надолу, между множество пещери и будистки светилища. Първа на пътя ни, се оказа 28 метровата Xa Loi Tower, пред която в малки, каменни басейни цъфтяха красиви лотоси.

Последва Tam Thai Pagoda, с прекрасна входна порта, водеща към малък двор, в който пред самия вход на храма, оградена от декоративни дървета, стоеше статуя на Буда.  Със своята почти 400 годишна история, това е най-стария храм в Da Nang. Признат е за национална, историческа и културна реликва на Виетнам.

Посетихме и няколко изключително атрактивни пещери. В първата от тях, попаднахме на вертикално водещ нагоре в планината тесен тунел, в стените на който бяха изваяни скулптури на животни и хора. Виещите му се стъпала ни изведоха на красива, малка тераса, кацнала на ръба на отвесна скала.

Слизайки отново в подножието на тунела, продължихме да изследваме проходите му водещи до различни по-големина зали, окрасени с изваяни в стената орнаменти и скулптури. Попадахме и на тесни, странични тунели, притискащи ни от двете страни с влажните си, прохладни стени, които предизвикваха в мен желание и любопитство  да се провра и да надникна. На места, в скалата от вертикални процепи, подобни на комини излизащи на повърхността, струяха снопове светлина.

Следващата пещера, бе не по-малко атрактивна. През изсечена в скалата арка, достигнахме до стара, каменна порта, сякаш притисната от две страни от скалата. Зад нея, беше входа на пещерата, оформен като предверие на храм.

От входа, надолу към просторна зала, тръгваха мраморни стъпала, украсени от двете си страни с поседнали върху дракони и големи котки, статуи, предполагам на богове.

Срещуположно на входа, от другата страна на залата, бе разположен малък олтар, над който, високо в скалата, се извисяваше статуята на седнал Буда.

Отстрани, в стените на залата, бяха изградени още 2 светилища. Едното от тях ми направи особенно силно впечатление. Представляваше опрял се в скалата малък храм, с каменни стени, колони и ритуална площадка пред него, оградена с масивен нисък парапет, в ъглите на който разцъфваха каменни лотоси. Почуствах се като във филм от поредицата за Индиана Джоунс.

Таванът на залата също беше атрактивен – огромен, издигащ се нагоре скален комин, завършващ с няколко широки процепа, от които към залата падаха снопове светлина.

Посетихме и други по-малки, но не по-малко интересни пещери.

Увековечихме се на още няколко места, както и едно жабче, което чинно стоеше на рамката на градински стол. Отначало си помислих, че е просто декорация. Не очаквах да видя жабок в тази горещина и на тази височина, но се оказа истински представител на местната фауна😊

На връщане към хотела, отново минахме по Dragon Bridge и направихме една прощална разходка по алеите от двете страни на Han river.

Сбогувахме се с Da Nang и поехме към летището и последната ни дистинация във Виетнам – град Хо Ши Мин.

Следва продължение...