Заливите Ха Лонг, Лан Ха и остров Кат Ба - вдъхновяващи природни творения

Трети ден във Виетнам и начало на едно от най – желаните и очаквани от мен преживявания в тази страна – двудневен круиз в заливите Ха Лонг и Лан Ха.

Hа Long bay

Залив с около 2 000 обрасли с буйна растителност варовикови островчета, формирали се в продължение на около 500 000 000 години. Някои по-големи, а други по-малки. Всички те, разпръснати на площ от около 1 500 кв. км. и образуващи в морето един несвършващ лабиринт, от изникващи вертикално нагоре от водата скали, с различна големина и причудливи форми, в който просто се изгубваш и не би могъл да се измъкнеш без необходимите за това навигационни уреди.

Lan Ha bay

По-малкият, но не по-малко красив брат на Hа Long bay. Състои се от около 300 карстови острова на югоизток от остров Кат Ба, представляващи продължение на залива Hа Long. Това, което ни привлече в него бе, че е значително по-малко посещаван, което възприехме като възможност за уединение с природата. Доколкото такова може да се постигне на круизен кораб😊

И така, рано сутринта, вече бяхме на булеварда пред кубинското посолство, в очакване на превоза си. Предстояха ни 180 км. до град Hа Long, намиращ се на брега на едноименния залив. От тук щеше да започне нашето ново приключение. Пристигнахме на пристан, отрупан с малки плоскодънни коребчета, наподобяващи баржи, на които се товареха денкове с разнородни вещи, храна и какво ли още не. Когато товаренето им приключи, подкараха и нас, стадото от нетърпеливи туристи😊

Отблъснахме се от пристана и потеглихме, лавирайки между останалите корабчета. В един момент те останаха зад нас, а ние попаднахме в приказния свят на залива Ха Лонг. Природно чудо, няма как да се опише по друг начин, невероятното съжителство на камък и вода. От 1994 г. заливът е в списъка на ЮНЕСКО и се смята за едно от новите чудеса на природата. „Мястото, където змеят слезе в морето” е буквалният превод на името му.

Наближавахме и подминавахме, един, втори, трети кораб. Гадаехме, кой ли е нашият? А, ето го и него.

Питие за добре дошли и настаняване в превъзходна, климатизирана стая и огромен, по цялата стена, панорамен прозорец. Имахме възможност, от всяко място в стаята, да се любуваме на заобикалящите ни гледки.

Оставихме багажа и се отправихме към ресторанта. Той беше в предната част на кораба, с изход към носа му. Внезапно, ме обзе силно желание, да отида там, на носа. Обзелият ме импулс надделя над глада и аз, без да обръщам внимание на множеството блюда и носещите се от тях аромати, пресякох ресторанта и изскочих навън. Застанала над водата, на самият нос на движещия се сред лабиринта от острови кораб, разперих ръце и се почувствах, като птица, готова да полети към цялата тази красота.

Най-накрая, все пак, другарчето и гладът успяха да ме върнат в ресторанта. Храната беше изобилна и на ниво. Помъчих се, да опитам от всичко, но уви, не можах. Вкусни миди, октоподи, скариди, калмари, рибка и още, и още...

След обилния обяд, се качихме на горната палуба и се отпуснахме за кратък релакс на шезлонгите, наслаждавайки се на невероятните гледки. Огромни, с причудливи форми скали, се издигаха като цветя, в безкрайното водно поле. Беше уникално.

Разминавахме се с малки и по-големи круизни корабчета, рибарски лодки и мидени ферми със странни поселения от къщи на салове върху самата вода.

Времето течеше някак неусетно. Картините се движеха пред очите ни, в една неспирна върволица от природни красоти.

Накрая, достигнахме и крайната си цел – заливът Lan Ha. Към нас се приближи виетнамският ни гид и ни предложи, да се приготвим за поредното ново изживяване - плаване с каяк. Облякохме набързо банските и се качихме на закаченото за круизния кораб, малко корабче. Насочихме се към нещо като импровизиран дървен остров, закотвен във водите на залива. Раздадоха ни спасителни жилетки и ни посочиха каяка, в който чинно се качихме. Имаше и кратък инструктаж. Аз, въпреки че не мога да плувам и не се бях качвала на каяк, бях спокойна, защото до мен беше другарчето😊 Той бе поел грижата за моята безопасност, в свои ръце😊 Гребането се оказа трудна задача, но моят любим „навигатор“, се вживяваше в ролята, да се справи с неумението ми да контролирам греблата и да използвам, макар и малката си сила, за придвижване, отхвърляйки водната маса😊 Междувременно той, незнайно защо, беше решил, че нямам нужда от неговата помощ и документираше на видео и снимки моята геройска борба с греблата. Какво беше учудването ми, когато поглеждайки назад, видях как подпира, като ненужна вещ греблото на колене си и в същото време, непрекъснато ме инструктира с нетърпящ възражение тон – „Греби, завой, греби...“. Не беше много доволен, от мен като гребец😊 Казах му, че съм благодарна, че не живеем в античните времената на галерите с роби. Нямаше да ми е никак розово положението😊 Но, майтапът на страна. Преживяването беше страхотно. С другарчето се справихме отлично – аз с гребането, той с инструкциите😊 Карането на каяк ни достави истинско удоволствие. Обикаляхме около скалните цветя, минавахме под каменни арки, влизахме в тихи заливчета.

Накрая се върнахме отново на кораба, разходихме се по всички палуби, надникнахме навсякъде и единодушно избрахме горната палуба за „нашето място за наблюдение“. От там се откриваха 360 градусови гледки към заобикалящата ни красота.

Вечерята, отново включваше разнообразни морски дарове. За първи път опитах стриди и много ми харесаха. Бяха добре овкусени и изпечени на въглища. Преди време, когато бяхме в Мексико, имах възможност да опитам стриди, но там ни ги поднесоха сурови, върху купчина лед. Когато ги видях, не успях да се преборя със себе си и да ги опитам. Моето момче нямаше такива проблеми, и не им прости😊

След вечеря се захванахме да ловим калмари. Раздадоха ни по една импровизирана въдица, която трябваше да клатим нагоре надолу, в очакване някой заблуден калмар, да захапе примамката. Момчето ми, в един момент дори, се обзаведе с две въдици – по една във всяка ръка, но за негово съжаление, и това не му помогна. Нямахме улов, но емоции не липсваха😊 Накрая се отправихме към стаята и легнахме да спим, в очакване на следващия ден и новите ни преживявания.

Сутринта, отваряйки очи, първото нещо, което видях в сумрака, бяха скалните гиганти.

Бързо се облякохме и се качихме на нашия наблюдателен пост – горната палуба.

Закусихме рано, предстоеше ни запознанство с остров Кат Ба.

Cаt Bа Island

Най-големият остров /262 кв. км./ в заливите Ха Лонг и Лан Ха, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, явяващ се и национален парк.  

До острова отново се придвижихме с прикаченото към круизния кораб малко корабче. Там „яхнахме“ по един велосипед и започнахме обиколка на острова.

Природата беше чудна, а сред свежата зеленина, кротко пасяха бикове и крави.

Спряхме в едно малко селце за релакс. Там решихме да си направим fish masaje. Потопихме краката си във воден басейн, и към тях се устремиха десетки малки рибки, които започнаха да ги „кълват“😊 Твърди се, че по този начин почистват краката от мъртвия повърхностен слой кожа. Усещането е като леко пощипване. Според мен, цялата процедура имаше само и единствено забавна стойност😊

Когато ни омръзна, се метнахме отново на колелетата и продължихме разходката си по острова. Движехме се по тесни пътища и пътечки, между водни канали, опасващи обработваемите площи, оградени от зелени, планински хълмове.

Накрая се насочихме отново към пристана, а от там към кораба ни. Хапнахме и приготвихме багажа си за напускане. По пътя обратно към Hа Long bay, се качихме на нашият обзорен пункт – третата палуба, за да се насладим за последно на уникалния пейзаж.

Кораба напуснахме с леко нежелание и тъга. Казвам леко, защото отново бяхме в очакване на предстоящите нови предизвикателства. Но тези два дни, прекарани в заливите Ха Лонг и Лан Ха, ще останат за мен един незабравим спомен.

Предстоеше ни пътуване към следващото природно чудо, скромно наричано „Ха Лонг на сушата“.

Следва продължение...