Приключение в Гватемала. Остров Флорес и Тикал, мистичният град на маите

Рано сутринта, от хотела ни взе малък микробус и поехме на път. Предстояха ни девет часа до остров Флорес в Гватемала. Границата пресякохме на El Ceibo - абсолютно невзрачно селце, очевидно съществуващо единствено заради наличието на път свързващ Мексико с Гватемала. Макар, че е трудно да бъде наречено път това, по което се движихме при наближаването на границата. От страната на Мексико, все пак имаше някаква асвалтирана ивица. В момента, в който влязохме в Гватемала, асвалта изведнъж изчезна и остана просто един тесен, черен път. По начало, в тази страна асвалтирани пътища имаше само в близост до големите населени места. Силно ме учуди и граничният пункт от гватемалска страна. Беше малка сграда, по скоро барака, в която нямаше никой. Наблизо седеше странно изглеждащ едноок мъж. Оказа се, че това е представителят на власта, който осъществява граничния контрол. Виждайки ни, той стана и влезе в бараката. Подадохме си паспортите, щракна ни по един печат и ни изпрати. Чиста работа😊 Качихме се в микробуса и потеглихме към Флорес. Пътуването по този маршрут не може да се нарече конфортно.

Обмен на валута

Наред с националната валута - кетцал, навсякъде в Гватемала се приемат и американски долари. Обмен може да се направи в банка, в casas de cambio, в хотелите и в много магазини. Реобмена е почти невъзможен. Плаща се основно в брой, с карта може да се тегли от банкомат, но трябва много да се внимава. За предпочитане е, мястото да е охранявано.

Flores

Градче с население от 13 000 души, което бяхме решили да използваме като отправна точка, за посещението ни в Тикал. Разположено е на брега на езерото Петен Итца. Столица е на департамента Петен. Тук климатът е влажен, тежък и в същото време е моного горещо. По обяд, температурите целогодишно надхвърлят 30 градуса. Старата част на града е разположена на остров в езерото, свързан с брега чрез път. Именно там трябваше да се настаним ние. Микробусът ни остави на острова, в началото на пътя към брега.

Настанихме се в приятно хостелче. Момичето на рецепцията, се оказа испанка, омъжена за гватемалец. Изглеждаха малко „хипи“, както и всичко друго на острова😊 Къщата беше интересна, с високи тавани, дървени греди и цветни рисунки в стил „харе кришна“😊 Пред стаята ни имаше тераса със страхотна гледка към езерото и плетени хамаци, които незабавно изпробвах.

Оставихме раниците, освежихме се и излязохме на разходка и вечеря.

Остров Флорес, създава впечатление на спокойно, малко, колониално градче. Състои се почти изцяло от разноцветни, едноетажни и двуетажни сгради, с вплетени между тях тесни, калдаръмени улички. Те са изградени върху основите на Нох Петен – последния независим град на маите, който пада под ударите на испанците едва в 1697 г., цели 156 години след като Кортес минава от тук на път за Ходурас. Всъщност, Флорес се счита за второто най-старо, постоянно населено селище в Америка, след Чолула в Мексико.

По периферията на острова се движи път, от външната страна на който има приятна за разходки алея. От нея се разкриват красиви гледки към езерото и отсрещния бряг.

Вниманието ни привлече една, едва ли не пред разпадане стара, дървена лодка. Тя беше много тясна, със странна конструкция и плоско дъно. Да се чудиш, как плава. Но забележете, приличащата по-скоро на артефакт от времето на маите лодка, бе оборудвана с чисто нов извънборден двигател😊

На следващият ден, рано сутринта тръгнахме към Тикал – най-значимият и известен град на маите в Гватемала. Намира се на около 65 километра от Флорес, но пътя до него отнема близо час и половина. Минибуси имаше на всеки час, като първият тръгваше още в пет часа сутринта.

Tikal

Мистичен град, чието име на езика на маите означава "място, където могат да се чуят гласовете на боговете". Неговите извисяващи се към небето храмове/пирамиди са били най-високите постройки в Западното полукълбо. Разчитайки надписите по стотиците каменни стели в комплекса, учените са успели, в голяма степен, да възстановят историята на този древен град. Възниква приблизително 400 г. преди новата ера, за да се превърне няколко стотин години по-късно, в най-важния религиозен център на маите. В края на V век, Тикал вече е бил един от най-могъщите градове държави в района. Археолозите предполагат, че за неговия възход е допринесъл друг, много по-голям град, намиращ се на 1 000 км. на запад – Теотиуакан, с който Тикал поддържал близки културни и търговски връзки. През VI век, Теотиуакан прекъсва връзките си със земите на маите и оставя Тикал сам. Бляскавият възход е последван от падение, в образа на странен йероглиф във формата на змийска глава с клоунска усмивка, оградена със знаците на кралска власт – кралете змии от Калакмул, войнствени и с безкрайни амбиции. Разбрайки, че Тикал е уязвим, те чрез политически интриги, в продължение на десетилетие превъщат съседите на Тикал в негови врагове стягайки задушаващ обръч. Така, се стига до 562 г. когато змиите и техните съюзници разбиват Тикал и убиват неговия крал. За града идват тежки времена и дълъг период на възстановяване и събиране на сили, за да се надигне отново. 657 г. Калакмул повторно разбива Тикал. Две десетилетия по-късно Тикал пак се надигна и отново е разбит от Калакмул, а кралят му убит. Въпреки многото смазващи поражения, през 695 г. Тикал пак надигна глава. Този път, под водачеството на млад крал с името „Богът Който Разчиства Небето“. Най-накрая змиите от Калакмул са разгромени. Загуба след която, те така и не се възстановят. През следващото столетие Тикал наказва градовете държави, помогнали на змиите – Уака, Каракол, Наранхо и Холмул. Той обаче, не успява да постигне власта, която имал Калакмул. Дали заради пренаселеност, нестабилност или продължителна суша, градът постепенно запада и в крайна сметка, деветстотната година е мистериозно изоставен и погълнат от джунглата.

На територията на града има хиляди археологически обекти, повечето от които учените тепърва ще проучват. Затова, археологическите обекти тук, се означават с римски цифри. На по-известсните от тях, впоследствие са дадени и имена. Най-добре изучените и разчистени сгради на града са концентрирани около така наречения Голям площад. Сега той представлява голяма зелена морава. Някога е бил застлан със специално поставено покритие от глина, състоящо се от четири различни слоя.

На Големия площад, се издигат две величествени пирамиди с тесни челни стълбища и храмове на върха - Храм I /Храмът на големия Ягуар – 732 г./ и Храм II /Храмът на маските/. В основата на 47 метровата пирамида Храм I, е гробницата на един от легендарните владетели на града - Хасав-Чан-Кавил, при който Тикал достигна максималната си мощ. На върха на пирамидата е разположен храм, към който води стръмно стълбище. Ъгълът нагоре е 60 градуса, това прави стъпката почти невидима при слизане, а спускането от храма изключително опасно, поради което изкачването му е забранено. Първо, в скалата, е била изсечена гробницата на краля. Над нея е построена пирамидата, като е изграден специален канал от гробницата през цялата пирамида до храма на върха ѝ. Смята се, че основният елемент в цялата структура е именно гробницата, а не храма, който е просто мястото, на което свещениците са можели да общуват с духа на починалия владетел. По времето на маите мъртвите владетели са се приравнявали с боговете и са се почитали наравно с тях.

Срещу храма на Ягуара, от другата страна на Големия площад е 38 метровия Храм на маските, в основата на който се смята, че е погребана съпругата на Хасав-Чан-Кавил.

До храма, намиращ се на върха на тази пирамида, се изкачихме по специално пригодено за това дървено стълбище. От там се откриваше чудесна гледка към площада и храма на Ягуара.

От север и юг на Големия площад са разположени два акропола – Северен и Централен. Те представляват куп различни сгради на издигната над земята платформа. Точната цел на акрополите не е известна. Предполага се, че Северният акропол е гробно-храмов комплекс, на територията на който са погребвани важни личности, в продължение на много векове. В него, са открити над 100 структури, най-ранната от които се отнася къ 400 г. преди новата ера. Централният акропол, вероятно е място на концентрация на дворцови структури.

В Тикал са открити стотици храмове, дворци, олтари и други древни артефакти. Но към момента на нашето посещение, беше разкопана само централната му част.

Комплексът е на огромна територия, която е частично разчистена. Придвижването е по тесни, криволичещи между исполински дървета пътеки, като тук-таме, очертанията на терена говорят за наличието на все още неразкрити древни структури.

На места срещахме и разпръснати стели с надписи и загадъчни релефи, вероятно на отдавна забравени божества или на някогашните владетели на този град.

Лутайки се по пътеките между руините на Тикал, попаднахме на поляна, в центъра на която се извисяваше огромно, много странно изглеждащо дърво. По клоните му нямаше нито едно листо, но в същото време, те бяха почти изцяло покрити с кафяви туфи, нещо средно между мъх и трева.

Най-високата структура в Тикал е Пирамида IV или Храмът на двуглавата змия. Построена е в средата на VIII век. Храмът на върха ѝ, се намира на близо 70 метра над земята и се смята за най-високата постройка от предколумбовата епоха на Новия свят. Пирамидата е разкрита само в горната си част. Изкачването до върха ѝ става по виеща се нагоре дървена стълба.

Стигайки до площадката пред храма намиращ се на върха на пирамидата, изведнъж се оказахме над короните на заобикалящите я вековни дървета.

Пред нас се откри безкрайно, зелено море опиращо в хоризонта. Само върховете на храмовете се подаваха над повърхността му. Именно тук, застанала на покрива на джунглата, изпитах най-ярките усещания в този изпълнен с емоции ден. Думите не ми стигат за да опиша усещането. Чуствах се вдъхновена, сякаш бях птица в полет над простиращата се под нас селва. В същото време, бях и зашеметена от височината на която се намирах. Гледката ме прикова. Седяхме на един от первазите на пирамидата, без да можем да откъснем поглед от заобикалящата ни красота. Не знам колко време прекарахме така, времето сякаш беше спряло.

На слизане, по стълбите се сблъскахме с местните бандити – коатите. В Гватемала, за разлика от Бразилия, носатите мечета бяха плашливи и си играеха на дистанция, без да ни допускат близо до себе си😊

От Тикал си тръгнахме препълнени с емоции. Вече във Флорес, решихме да напуснем острова и да отскочим до намиращият се близо до брега Mercado Santa Elena. Ентусиазмът ни бързо беше охладен от контраста, който видяхме на брега на езерото. Остров Флорес е безопасен, има туристическа полиция, дори и нощем може да се обикаля спокойно по улиците. Но от другата страна на моста, в Санта Елена си е определено опасно. Така и не посетихме меркадото. Ограничихме се само с намиращият се на брега на езорото, точно преди началото на моста Pollo Campero Maya Mall. Учудващо добро място, където вечеряхме и си купихме вода за следващия ден за пътуването ни към Антигуа, старата столица на Гватемала.

Следва продължение...