Старата столица на Гватемала - Антигуа и вулакнът Пакая

Рано сутринта, бяхме на изхода на остров Флорес, в очакване на транспорта ни за Антигуа. Той се оказа малко, раздрънкано бусче, с тесни и неудобни седалки. С него трябваше да изминем близо 500 км. до старата столица на Гватемала. Тази не лека задача ни отне почти 12 часа, като на места успявахме да развием шеметната скорост от 60 км. в час😊 Пътищата в Гватемала са много зле, с изключение на тези около и в големите населени места. Точно преди да влезем в Гватемала сити, шофьорът спря за почивка. Слязохме и тръгнахме към намиращия се на отсрещния тротоар хранителен магазин. Изненадата ни беше голяма, когато вратата ни отвори въоръжен с пушка помпа мъж. Огледа ни, ние него също и ни пусна да влезем. Едва вътре в магазина, наблюдавайки стоящия на вратата охранител осъзнах, че от преценката му, е зависело, дали да ни пусне вътре, или да насочи пушката си срещу нас. В този момент, ясно усетих истинските измерения на опасността в Гватемала. Купихме си вода, нещо за хапване и се върнахме обратно в буса. В Антигуа пристигнахме по тъмно. Половинката ми е спец в ориентацията, и бързо откри предварително резервираната от нас къща за гости. Тя се намираше на края на града. От другата страна улицата имаше бяла бетонна стена. Наоколо беше безлюдно и тъмно. Почукахме на огромната дървена врата, но никой не ни отвори. Поседяхме, поогледахме се. Аз малко се притесних, и изнервена предложих да търсим друго място за настаняване. Тук, явно бяхме ударили на камък. Половинката ме убеди да изчакаме. Недалеч от нас спря черна кола, с тъмни стъкла. От нея слязоха двама мъже и се насочиха към нас. Аз още повече се спекох. Успокоих се едва когато разбрах, че това са собствениците. Отвориха вратата и пред нас се разкри красива гледка – малко декорирано дворче, заобиколено от жилищно пространство. Показаха ни стаята, беше много уютна, заведоха ни до кухнята, оборудвана с всичко необходимо. После видяхме големия хол, с телевизор и удобен диван. Място беше страхотно и надмина очакванията ни. Оказа се, че сме единствените посетители и всичките тези удобства, бяха само наши в следващите дни. На стената в хола имаше стотици надписи от туристи, отсядали някога там. Ние също увековечихме имената си и датата на нашето пребиваване😊

Мъжете ни оставиха ключовете и повече не ги видяхме до напускането си. Умората от дългия ден надделя и ние си легнахме да спим. На следващата сутрин, трябваше да ни вземат за организиран тур до Пакая - един от трите вулкана около Антигуа. Застанахме да чакаме пред външната врата и аз видях на електрическите жици над нас, преметнати две вързани за връзките обувки. Знаех, че това се прави за назидание, когато някой бандит бива убит. Свалят му обувките, връзват ги за връзките и ги мятат на жиците над мястото където е екзекутиран...

Та, чакахме ли чакахме, но никой не идваше.

Обадихме се по телефона, оказа се, че ни бяха забравили, но обещаха, до половин час да ни вземат. И както се казва, всяко зло за добро. Преди месец се бяхме записали на организиран тур, но поради това, че ни бяха пропуснали, получихме самостоятелна /само за нас двамата/ частна разходка😊

Pacaya

Млад вулкан, на 36 км. от Антигуа, с височина от 2 552 м., изригнал за първи път преди около 23 000 години. Той е един от най-активните вулкани в Централна Америка през последните 500 години. Периодично се събужда и напомня за себе си, изхвърляйки реки от лава и покривайки околните населени места с вулканична пепел. Изкачването му не беше особенно трудно. На места по пътеката, имаше тераси за наблюдение и пейки за почивка. Проблемът бе във вулканичната пепел, която ни заобикаляше, и при движение се вдигаше във въздуха.

Изкачихме се до подножието на кратера. Върхът му беше скрит от мъгла, а по склоновете му отчетливо се виждаха реки от по-тъмни пластове, образувани вселдствие на последните му изригвания.

Повърхността в подножието на кратера, сякаш беше разорана. От всякъде стърчаха остри, нащърбени парчета. По тях се вървеше трудно, имаше кухини и дупки. Водачът ни предупреди да внимаваме къде стъпваме, тъй като всяко залитане и падане, би могло да доведе до сериозни наранявания.

От всяка пукнатина на овъглената земя лъхаше топлина. Стоейки малко по-дълго на едно място, започваш да се чустваш като „котка на нагорещен ламаринен порив“😊 Добре, че бях с туристически обувки със солидни подметки😊 Водачът извади меки бонбони маршмелоу, набучи ги на клечки, и ги постави в една сравнително плитка дупка под краката ни.

След няма и минута, макар и само на педя дълбочина, бонбоните започнаха да се топят пред очите ни. Даа, не е шега работа да стоиш върху жив вулкан😊

Хапнахме си „дунапренките“ и поехме назад. Не ни се стоеше в горещия скут на вулкана😊 Преди да тръгнем, водачът ни попита как искаме да слезем, по бързия или по бавния път😊 Избрахме бързия. Оказа се стръмно спускане право надолу, по засипания с вулканична пепел склон на вулкана. На някои участъци потъвахме почти до глезените в нея, пълнейки обувките си с червеникаво черен пясък.

Върнахме се в Антигуа ранния следобед. Хапнахме и тръгнахме да разгледаме града.

Antigua

Или още La Antigua Guatemala „Старата Гватемала“, е основана през далечната 1524 г. от испански конквистадори под името „Ciudad de los Caballeros de Santiago de Guatemala“ – „Градът на рицарите на Сантяго де Гватемала“. Оцелял след множество природни катаклизми /наводнения, вулканични изригвания и земетресения/, градът е бил почти 200 години испанската колониална столица на цяла централна Америка. Възходът му продължава до 1773 г., когато е разрушен от поредното силно земетресение, след което столицата е преместена на 40 км. в град „Нова Гватемала“ – „Ciudad de Guatemala“. От тогава, старата столица започва да се нарича La Antigua Guatemala. Сега Антигуа е една от най-привлекателните туристически дестинации в Гватемала. Има добре запазени сгради в испански бароков стил и руини на няколко колониални църкви. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Може да се нарече безопасен град, има туристическа полиция навсякъде. Въпреки множеството туристи, не се усеща пренаселеност.

Вървяхме между колоритни, ярко оцветени едноетажни къщи, изградени в колониален стил, със стелещи се гирлянди цветя на прозорците и калдаръмени улици.

И всичко това, на фона на издигащите се в далечината върхове на вулкани. На запад от града са вулканите Акатенанго и Фуего, а на юг е вулканът Агуа. Гватемала е страната с най-висока плътност на активни вулкани на нашата планета.

Особенно ме зарадваха и развеселиха т.н. „chicken buses“ – украсени с рисунки стари, американски, ученически автобуси, изпълняващи ролята на основен транспорт тук. Минаваха покрай нас непрекъснато.

Не липсваха и улични продавчки, облечени в национални носии. Те криеха лицата си когато забележеха, че ги хващаме в кадър.

Посетихме централния парк на града и намиращата се там San José Cathedral Antigua, чийто строеж е започнат 1545 г.

Минахме и под The Santa Catalina Arch – специално изградена в 17 век арка. Изпълнявала е ролята на мост между манастира Санта Каталина и училището от другата страна на улицата. Това е позволявало на монахините от манастира, да преминават в училището без да излизат на улицата.

След арката, продължавайки нагоре по улицата, стигнахме до сочената като най-красива църква в Антигуа - Iglesia de La Merced /1767 г./.

По пътя си видяхме руини на църква, от която бе останала само фасадата.

Не пропуснах, да опитам и местното кафе. Антигуа се смята за мястото /заради специалната комбинация на климат и вулканична пепел/ в което се отглежда най-качественото кафе в страната. Кафето беше добро, но категорично отказах, да ми налеят мляко от каничката на бар плота. Малко преди това, бях видяла, как зад гърба на стопанката, нейният симпатичен котарак, наврял глава в каничката с мляко, сладко утоляваше жаждата си😊

Разбира се, посетихме и местния пазар, от където си купихме познати и непознати, странно изглеждащи плодове.

Накрая се прибрахме за почивка в хубавата ни къщичка. На следващия ден ни предстоеше сериозно предизвикателство – изкачване на Акатенанго – 3 976 м. висок вулкан.

Следва продължение...