Среща с новите ми приятели от Борнео

Сбогувахме се с Тайпе, и полетяхме към остров Борнео или Калимантан (на индонезийски) – третият по големина остров на планетата (след Гренландия и Нова Гвинея). Разположен на самия екватор, островът е разделен между три държави: Малайзия, Индонезия и султаната Бурней. В Малайзийското Борнео има два щата: Сабах и Саравак. Ние посетихме и двата. Борнео е преди всичко дива природа, джунгла и екзотични животни, много от които живеят само на този остров.

След прекачване в Кота Кинабалу, късно през ноща кацнахме на малко летище в град Сандакан, щата Сабах. Там, по предварителна уговорка, ни чакаше шофьор, държащ табелка с моето име. Той ни закара до мястото за настаняване, което беше доста далече от града, в местността Сепилок. Бяхме буквално в джунглата. Отсранявайки се на двадесетина метра от осветената територия на откритата рецепция, попадаш в абсолютен мрак, в който всеки звук идващ някъде от тъмнината, ме караше да настръхвам. Заведоха ни до нашето бунгало, хвърлихме си по един душ и се метнахме в леглата. Едва на другата сутрин успяхме да разгледаме къде точно се намираме. Уникална красота. На територията на комплекса, бяха разхвърляни бунгала, изградени на дървени площадки на метър над земята. Ние бяхме в едно от тях. Имаше страхотна тераса, с гледка към заобикалящата ни флора. Наоколо беше гъсто залесено с огромни дървета, чиито корони се извисяваха високо над нас, бамбукови храсти, палми и всякаква друга разтителност.

Сутрин ставах рано и излизах с чаша кафе на терасата. Сядах на един от двата плетени шезлонга, и се наслаждавах на горещата напитка, невероятната природа и чудните завуци, които бяха удоволствие за ушите ми. Тези мигове, бяха незаменими. Усещах единение с околната среда, релаксирах и се зареждах с приятни емоции. По някое време се пробуждаше и другарчето ми, излизаше на терасата и двамата споделяхме насладата от заобикалящата ни красота. После, отивахме до откритата дървена постройка, където се намираха рецепцията и нещо като кът за хранене. Там, заобиколени от много простор и много зелено, закусвахме и си поръчвахме храна за обяд или вечеря. В околността почти нямаше места за хранене, а градът беше далече. След обилната закуска, се отправихме да видим едно от двете неща, които ни доведоха на остров Борнео. И това сааааааа, ОРАНГУТАНИТЕ😊.

Sepilok Orangutan Rehabilitation Centre

Островите Борнео и Суматра са единствените места в света, където орангутаните живеят в дивата природа. „Оран утан" означава „горски хора" на малайски. Нашата цел бе рехибилитационият център в националния парк Сепилок. На територията на парка, движението е по дървени мостове, издигащи се на метър до два над земята и навлизащи дълбоко в девствената гора. Гъстата растителност ни обгръщаше от всякъде, а стволовете на огромни дървета се извисяваха високо над нас, непозволявайки на жаркото слънце да ни докосва.

Тук на площ от 43 кв. км. свободно живеят и се придвижват около 80 орангутана. Ежедневно им се дава допълнителна храна. На специално пригодени дървени площадки, служители на парка изсипваха чували с лакомства, като папая, царевица, банани... Вкусотийките привличаха гладните събратя, които изскачаха измежду гъстата растителност, от всички страни, и така, любопитните туристи като нас, имаха уникалната възможност да ги видят. Храненето е най-голямата атракция. Случва се два пъти на ден в 10 и 15 ч. Ние бяхме толова впечатлени, че присъствахме и на двете😊.

Беше страхотна гледка. Тъй като много човешки болести засягат и орангутаните, посетителите са помолени да не ги приближават, ако те дойдат до площадките за наблюдение. Полюбувахме им се и тръгнахме да се разхождаме наоколло. Както си вървяхме по дървения мост в парка, видяхме в далечината да се задава, бавно, бавно, един голям екземпляр. Аз бях като вцепенена, гледах и не помръдвах, докато той се приближаваше, подмина и без да ни обръща внимание, продължи по пътя си. Такава близка среща ни се случи два пъти този ден и бяхме много доволни от късмета си😊.

Тук има и специален център за уловените от браконери, осиротели или живели дълго в плен орангутани, които отново се приучават към живот в естествени условия. На територията на центъра наблюдавахме и тяхното ежедневие и хранене.

Времето изтече неусетно, буквално целият ни ден премина с орангутаните в парка. Най – накрая, се сбогувахме, не, взехме си довиждане, с нашите далечни братя примати.

Labuk Bay Proboscis Monkey

На следващият ден, се отправихме да видим други забележителни същества, които живеят само тук, на Борнео – носатите маймуни (Proboscis Monkey). Тъй като носатковците (както ги нарекохме), се срещат само в крайбрежните гори, се наложи отново да изминем не малко растояние. Целта ни беше Labuk Bay Proboscis Monkey Sanctuary, дом на около 150 носатковци, свободно живеещи в мангровите гори по брега на залива Лабук (море Сулу). До тук се стига само с автомобил, в нашия случай – Grab (подобно на нашия Uber) – най-бюджетния и удобен начин за придвижване в цяла Азия – с предварително посочена в приложението цена, два пъти по-ниска от обикновените таксита. В конкретният случай, тъй като на място, телефоните нямат обхват (нещо, за което не бяхме подготвени), е добре, да се уговорите с шофьора, да ви придвижва между подходите към платформите за наблюдение и да ви изчака, за да ви върне. Другата възможност е труден пазарлък с шофьорите на място, които знаят, че нямате варианти и цената скача в пъти. Ние попаднахме точно в такава ситуация, от която ни измъкнаха други двама туристи, неочаквано предлагайки, да ни вземат назад към Сандакан.

На самото място, има две площадки за хранене (доста отдалечени една от друга), на които носатковците идват да похапнат безплатно😊. За да се стигне до площадките, първо се минава през плантация с маслени палми.

Следват пешеходни дървени мостове в мангрова гора, извеждащи до платформите за наблюдение, пред които са площадките за хранене. Самият път през мангровата гора бе интересен и атрактивен. Калта около мостовете, беше осеяна с дупки, от които се подаваха, искачаха, шляпаха наоколо и отново се шмугваха в дупките десетки риби, с размерите и вида на черноморско попче.

Точно над нас, в непосредствена близост прелетяха три птици носорог (oriental pied hornbills). Бяха толкова красиви и интерсни с техните големи клюнове, с издадени над тях израстъци, подобни на рогове. От вълнение, забравих да снимам😊.

И ето бяхме вече на първата платворма за наблюдение. Пазачите разпръскваха храна по площадките пред нас. Мангровата гора бе тиха и неподвижна. Изведнъж гъсталакът се раздвижи и от него направо на платформата за наблюдение искачи голяма носата маймуна. Премина с дълги три метрови скокове между обърканите и застинали туристи и застана на перилата в другия край на платформата, след нея още една и още една. В един момент бяха вече навсякъде около нас. Преодолях първоначалния ступор и започнах да снимам и да им се възхищавам.

Най-изпъкващото в тези симпатични носатковци, е огромният им, висящ нос - нещо между картоф и краставица. Характерен е за мъжките алфа водачи. При женските е много по-малък, леко чип и по-елегантен😊. Едно от предположенията е, че носът служи за сексуална привлекателност – колкото е по-голям, толкова по-вероятно е да впечатли и спечели женската. Според друга версия, размерът на носа определя статуса на мъжкия в групата. Каквато и да е причината, според мен изглеждат чаровно и много човешки. Лицата им, са някак си спокойни, а очите им живи и добронамерени. Бих ги определила като маймуни-добряци. Мъжките достигнат 23кг, а женските до 10-12кг. Живеят в групи от един алфа мъжки и няколко женски с техните малки. Носатите маймуни са нетериториални и изключително миролюбиви. Предвид диетата си (бедни на хранителни вещества млади листа, неузрели плодове и семена), те не се конкурират за хранителни ресурси с други примати. Стомасите им съдържат пробиотици, които детоксикират растителните химикали и им помагат да усвоят целулозата. За разлика от другите примати, те са развили способноста да повръщат храната си и да я дъвчат отново.

Постепенно се приближавах все по-близо и по близо до тези симпатяги, които с готовност позираха за снимка.

Явно спечелих вниманието на един конкретен мъжки, който дойде и застана до мен. Имах си нов приятел, снимките с който, ме карат да се усмихвам всеки път когато ги погледна.

Последва втората платформа, на която, също привлечени от храната, се появиха и малките сребърнолистни маймуни (silver leaf monkeys).

Бяха много по-дребни от носатковците, със сиво черна козинка и любопитен поглед. Закачаха се, търсеха контакт с хората и охотно позираха за снимка.

Едно маймунче, реши да осъществи контакт с мен. Както бях клекнала до него и го наблюдавах, то ми подаде ръка. Постави в моята шепа една мека, нежна лапичка. Не можах да повярвам. И сякаш това не му беше достатъчно за да ме почувства, ами сложи и крачето си. Направо ми напълни душата. Друго ме пипна по рамото, закачаше се. Искаха да се сприятелим. Беше мило.

Неусетно денят превали, време беше да си тръгваме. Качихме се в колата на новите си познати – неочаквано любезно и общително семейство англичани. Техният хотел беше в Сандакан, затова ни оставиха на отбивката за Сепилок, от където до „нашето място“ имахме няколко километра. Пътят беше живописен и пуст, а ние имахме време и затова решихме да повървим. Изведнъж буквално на няколко метра пред нас бързо премина голям варан. Аз се стреснах, но половинката делово отбеляза „Я, обядът преминава.“😊.

Кучинг (Kuching), щата Саравак (Sarawak)

На следващият ден отново бяхме на път, този път към Кучинг, щата Саравак. Саравак е най-големият щат в Малайзия с площ от 12 400 кв. км. Отличава се с богата култура и оригинални традиции. Тук живеят над 25 различни националности и племена. Дълго време Саравак е бил британска колония и едва през 1963 г. е присъединен към Малайзия. Столицата на щата е град Кучинг (1 000 000 жители), в превод градът на котките. За което, даваха да се разбере и множеството нескопосани склуптори и рисунки на котки разпръснати навсякъде из града.

Нашата цел тук, беше националният парк Бако (Bako National Park) известен с красивите си конфигурации от скали, чудесни гледки към морето и още носати маймуни. Бяхме запланували, да изпълним два трека в парка, за които знаехме, че са удачни само при сухо време. Този път обаче, късметът не беше с нас – прогнозата беше дъжд и грамотевици. Наложи се, да променим плановете си и да останем целия следващ ден в Кучинг. Градът е разположен на двата бряга на река Саравак, на около 32 км от морето.

Двата бряга на реката са свързани с мост, с интересна форма - Darul Hana Bridge.

На другият бряг, след моста е Sarawak State Legislative Assembly. Внушителна сграда, с купол, подобен на циркова шатра. В нея, се помещава общинската администрация на града.

Следващата, случайна точка в маршрута ни, беше парк, в който най силно ме впечатли езеро с големи разцъфнали лотоси.

След разходката в парка, пресякохме отново реката. С две думи, шляехме се почти безцелно из града.

На места, по стените на сградите виждахме графити, един от тях, изобразаващ сцена от ежедневието на хората успя да задържи вниманието ми.

Посетихме и таоисткият храм Tua Pek Kong Temple.

Не пропуснахме и пазарите, с техните сладости и изкушения.

Накрая уморени след цял ден обиколки из града на котките, където между другуто, не видяхме нито една жива котка (може би времето беше уплашило и тях), се отправихме към хотела си. Време беше за почивка и подготовка за следващата спирка в пътешествието ни – остров Пенанг.

Следва продължение...