Неделна разходка на 60 км. от София

В неделя решихме да се поразходим недалеч от София и да разгледаме частна ботаническа градина Борика, в село Борика, къщата-музей на Елин Пелин в село Байлово, екопътека „Елин Пелин“ и скално светилище „Калугерица“.

Село Борика

Малко планинско село на 62 км. от София, с население от стотина души.

Частна ботаническа градина Борика

Намира се в село Борика, община Ихтиман и е разположена върху 5 до 9 декара площ. На място, с приглушен лай ни посрещна стара каракачанка, която с мъка се измъкна от кучешката си колибка. Явно имаше проблеми с краката и трудно се придвижваше. Това обаче, не я отказваше да демонстрира кой е пазачът там😊

Създателят на градината – млад, приветлив мъж, ни отведе до малко езеро с водни лилии и жаби, където ни разказа как е създадена градината и какво ще видим в нея.

След кратката беседа тръгнахме по тесните, застлани с чакъл пътеки на градината. За жалост отделните растения нямат указателни табели. Затова е добре, собственикът да ви съпровожда и обяснява какво точно виждате. Няма да му отнеме много време, както и на вас. В противен случай, редките представители на флората, например на Южна Америка, може да си останат за вас просто поредните зелени бурени по пътя ви, които ще подминете, без да им обърнете внимание😊

Личеше си, че са положени грижи и желание за създаване на красиво, цветно пространство. Имаше много растения. Не липсваха и декоративни фигурки на петли, таралежи и всякакви други.

Видяхме и огромен орех, чийто ствол се разделяше в основата на два масивни клона, единият от които беше полегнал на земята, оформяйки естествена пейка.

Встрани от ореха се намираше още едно езеро, по-голямо от предходното. В него бяха разцъфнали множество лилии. Изброих пет цвята. Между тях плуваха разноцветни, малки и големи риби, които се устремиха към нас, когато доближихме езерото. Вероятно очакваха храна. Седнахме на поставените там пейки и се полюбувахме на лилиите и на плуващите около тях рибки.

Обиколката на градината не отнема много време. Половин час максимум, с включена почивка на някоя пейка.

След Борика изминахме 67 км. до село Байлово, където е къщата-музей на Елин Пелин.

Село Байлово

Малко село на 44 км. от София. То е родното място на писателя Димитър Иванов Стоянов, по известен като Елин Пелин.

В Байлово ни чакаше уредничката на музея, с която имахме предварителна уговорка. В неделя, музеят не работи. Не знам, може би, през делничните дни има повече посетители😊 Жената изрецитира биографията на Елин Пелин. Разгледахме експозицията от снимки, записки и стари издания, свързани с живота и работата на писателя.

Нашата домакиня ни заведе и до родната къща на Елин Пелин, намираща се на 200 метра от музея. Типична, стара, възрожденска къща. Нямаше много за разглеждане, но ясно се усещаше прохладата, която лъхаше от вътрешноста ѝ. Нещо, което те кани да влезеш и автоматично създава приятна атмосфера.  

Дворът на къщата се намираше зад нея. Закътан и заобиколен от старинни постройки, той създаваше усещане за уединение и спокойствие.

Еко пътека Елин Пелин

От село Байлово започва 10 километрова еко пътеката до Манастирските пещери в местността Калугерица. По протежението ѝ има тематични участъци, свързани с разказите и живота на Елин Пелин, като блатото на Андрешко и каменният мост на дядо Йото, дядото на писателя. Може би очаквахме много, затова и разочарованието ни беше голямо, когато „екопътеката“ се оказа стар коларски път, на места преминаващ в разбит асвалтов.

И това не беше всичко. Споменатите обекти по маршрута, може да ги познаеш единствено ако наблюдаваш внимателно за указателни табели. Ние за малко да подминем блатото на Андрешко😊 и каменния мост. При последния, дори табелата, поставена на едно дърво, не ни убеди, че сме на правилното място. Обиколихме, поогледахме се, но грешка нямаше.

Продължихме пътя си през гората. Имаше много жълт кантарион и бял равнец. Минахме и покрай чешма, която за жалост беше суха.

И така, след дълго ходене по шубраците, най-накрая стигнахме и до последната точка на маршрута ни - скалнот светилище „Калугерица“. Звучи добре, но само толкова. Една табела на пътя и се оправяйте😊 Пътеката до въпросното светилище и пещера е неподдържана и трудно различима. В началото ѝ, до асвалтовия път, са разхвърляни много боклуци, които те карат, да се чустваш, като попаднал на бунище. Върви стръмно надолу, потънала е в много трева, храсти и коприва. Може би есента и зимата, когато няма толкова буйна растителност, ще е различно, но лично аз се съмнявам. Светилището се намира буквално на пет минути от информационната табела на шосето, но достъпът е проблемен и неприятен. А иначе ако тръгнете да четете за „Калугерица“, всичко е перфектно😊 Казват, че мястото е наситено с енергия и мистика, които ние не усетихме сред разхвърляните там боклуци и бурени.

Интересното е, че в една от пещерите са открити изображения, изсечени в скалата. Ние не ги видяхме, но ако отидете, ви пожелавам да ги намерите.

С това нашата неделна разходка приключи.