За съжаление, нашето поредно пътешествие беше към своя край. Времето отлетя, както винаги неусетно и ние се подготвихме за път към дома. Имахме смяна на полетите и 8 часов престрой в Атина. Решихме да не скучаем и да не си губим времето на летището, а да отидем да видим Акропола.
Акрополът е разположен на плосък скалист хълм, издигащ се на 60 – 70 метра над околния терен (150 м. над морското равнище – най-високия в околноста), с дължина около 300 метра и около 150 метра ширина. Датира още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.), по което време се счита, че е бил дворец. През 480 г. пр. Хр., персите превземат Атина и разрушават намиращите са на Акропола сгради и паметници. По късно, по времето на „златният век“ на Атина и по точно при управлението на Перикъл (444 - 429 г. пр. Хр.), започва възстановяването на Акропола и изграждането на Пропелиите (монументалния вход на Акропола). От дясната страна на Пропилеите се издига малкият йонийски храм на Атина Нике. Най-голямата постройка тук е Партенонът - храм на богиня Атина, наречена „партенос“ - девица. Построен е от светъл мрамор на най-високата част на Акропола и по времето на Перикъл се е виждал от цяла Атина. Храма, някога е приютявал 20 метрова статуя от злато и слонова кост на Атина Партенос. Вляво от Партенона се намира по-малкият йонийски храм Ерехтейон, който подслонява няколко божества - Атина Полиас, Посейдон, Хефест и Кекропс (митичен гръцки цар, основател на Атина). На празненствата в чест на Атина (Панатенеи), всенародна процесия, носеща дарове на богинята покровителка на града се е изкачвала по каменната пътека към главния вход на Акропола – Пропилеите. Празненството завършвало с общ пир на Акропола.
От летището взехме метрото и след един час вече бяхме пред касите за билети на Акропола😊.
Не знам, дали заради умората от дългия път, напражението в претъпканото метро, тълпите туристи или киселата физиономия на другарчето, което вече беше идвало тук и не гореше от желание да види отново Акропола, но истината е, че се разочаровах, очаквах повече. Може би и защото предварително бях чела и гледала много и различни описателни материали и бях изградила някаква лична представа, но когато отидох, там не открих това което очаквах. Казват, че повечето артефактите са унищожени, а каквото е останало е изнесено зад граница, но дори реконструкцията, не успя да предизвика в мен очакваната емоция, съжалявам за което. Веднага направих сравнение с храма Карнак в Луксор, Египет. И там времето и хората са оказали своето въздействие, но всичко вдъхваше респект – огромни статуи и колони издигащи се величествено над теб, които можеш не само да видиш, но и да докоснеш. А Акропола, сигурна съм, че някога е бил величествен, но с това което е останало от него, не можах да си представя миналото и да усетя това величие. Може би причината е в мен, не знам. Просто не се впечатлих. Радвам се, че с помоща на компютрите, учените създават триизмерни модели и възстановки, които да опишат този древен храм, за да можем да се потопим в миналото. И въпреки разочарованието си, се радвам, че го посетих.
Според мен, най-красивото беше хълмът, на който са били издигнати „сградите“ и 360 градусовата гледка към Атина.
Притеснявахме се, че имаме само два часа за разглеждане на артефактите, но се оказаха дори много. Всичко беше позиционирано на малка територия и успяхме бързо да я обиколим. Все пак, бях доволна, че стигнах до тук и в никакъв случай не съжалявам.
Следващата дестинация предстои...