Каньонът Сказка – червената приказка на Киргизстан

Още перипети по южното крайбрежие на Исък Кул, селцето Тосор и най-накрая, попаднахме в Приказката, към която пътувахме.

И както в предходния пътепис споменах, че хората В Киргизстан са добронамерени и отзивчиви, така на следващия ден попаднахме на другата крайност. Трябваше да се придвижим около 130 км. по южния бряг на езерото Исък Кул, до малкото населено място Тосор. Удължената форма на Исък Кул, очертава два бряга – южен и северен. На северния, може да намерите плажове, туристически бази, комфорт и добре развита инфраструктура. Южният е много по-нетуристически, с по-слабо развита инфраструктура, но с диви плажове и каньони. Вследствие споменатото, изпълнението на плана ни, се оказа проблематично. Просто нямаше маршрутки от Баликчи към Тосор. Основният транспортен поток през Баликчи, се движеше по северния бряг на езерото. Разбирайки положението, в което се оказахме, като ято прегладнели лешояди, върху нас налетяха местните таксиджии. Игнорирайки един особено нахален „бакшиш“, който напираше да ни вози за десетки хиляди сома /местната валута/ до следващата точка в пътуването ни, станахме обект на неговата неприрязан. Не разбирам киргизки, но изражението на лицето и интонацията на речта му, ясно говореха за нейния смисъл. Осъзнавайки, че няма да получим съдействие, освен ако не изпразним джобовете си, излязохме на шосето, да се пробваме на стоп. Все пак имахме опит от предходния ден. Късметът ни бързо сработи и неприятната случка, се оказа за наше добро, а бакшишът остана да си виси с празни ръце и злобата си. Но да продължим, към интересната част от пътуването ни. Движехме се бавно. Извършваше се основна реконструкция на пътя. Явно скоро, южният бряг на Исък Кул, ще e толкова лесно достъпен, колкото и северният.  В Тосор бяхме чак по обяд.

Тосор

По скоро село /около 2000 жители/, на брега на езерото Исък Кул, с едно и двуетажни големи къщи с обширни дворове и запрашени улици от макадам, но с прекрасни гледки във всички посоки. От едната му страна е езерото, а от другата - подстъпите към планините Тян Шан и в непосредствена близост, това което ни доведе тук – каньонът Сказка.

Открихме бързо мястото за настаняване, но... Отворени врати, свободен достъп, полузаспало куче, което не ни обърна никакво внимание, но никой, който да ни настани. Наложи се, да потърсим помощта на съседите, за да се свържем с домакините си и да се настаним. Последва вкусен обяд в единственото работещо „заведение“ в селцето и най-накрая Сказка. До него ни закара домакинът ни. Каньонът е на около 7 км. по основният път от Тосор, от които 2 км. е дължината на отбивката от пътя до каньона.

Каньонът Сказка

Името му, в превод от руски означава „Приказка“. Не е голям, даже, в сравнение с Конорчек /по-рано посетения от нас каньон/, бих казала малък, но изключително красив. Простира се на около 2,5 км. от запад на изток, на близо 1800 м.н.в., като най-голямата му ширина е около километър. Започнал е да се образува още през неозойската ера, в периода на неогена. От тогава, та до днес, в продължение на милиони години, водата и вятърът, отнасяйки по-меките и песъчливи слоеве на почвата, са оформили причудлив, сякаш неземен пейзаж, сочен за едно от най-красивите места в тази част на Киргизстан.

Характерна особеност, която веднага се набива в очи, е простиращата се почти по цялата дължина на каньона, жила от твърд ярко червен пясъчник. Устояла на времето и ерозията, тя се издига вълнообразно над терена, следвайки гънките му. Сякаш, осеяното с шипове тяло на огромен, праисторически змей, пълзи бавно през каньона. Вероятно тази асоциация е първоизточникът на местна легенда свързана с каньона. В нея, се говори за красива девойка и червен дракон. Драконът се влюбил в девойката, но бил отхвърлен. Разгневен, той използвал мощта си, наводнявайки долината и създавайки езерото Исък Кул, след което омаломощен заспал на брега му, за да не се събуди никога повече. От него, днес е останал само вкаменения му скелет, до който се докоснахме и ние.

Други пък, виждат в описаното от мен природно образование, двойникът на Великата китайска стена със нейните кули и бойници.

А ние, подтикнати от импулса, решихме да се покатерим по гръбнака на дракона и от там да се огледаме наоколо, за още красиви гледки. Не бяхме сами в това си начинание. Славата на Сказка, се носи далеч извън пределите на Киргизстан, така че тук винаги има туристи.

Застиналият, полупокрит от земята скелет на древен дракон, не е единствената фигура в каньона, която развихря въображението. Пред нас изникваха формите, на ваяни в продължение на не един човешки живот склуптори. Спирахме се и впрягайки фантазията си проглеждахме, за да видим странни, футуристични фигури напомнящи кули, животни,  хора и какво ли още не. Сякаш всяка скала разказваше собствена история, на някакъв, отдавна забравен, понятен само през призмата на въображението език.

На всяка крачка от яркочервената глинеста почва, израстваха колони и плочи с различни форми, създаващи илюзията, че пристъпваме в руините на разрушен, приказен град.

Времето беше облачно, но с температури от порядъка на 20 °C. Нямаше ги студа, вятъра и дъжда, които ни преследваха предходния ден в ждрелото към каньона Конорчек. Имахме предостатъчно време, за да изследваме вътрешността на каньона.

В каньона няма табели, указващи посоките за движение, но както споменах по-горе, е сравнително малък и няма как да се изгуби човек. Пътеките му, бяха отдавна проправени от множеството любопитни туристи преди нас. Ясно забележими, те ни отвеждаха до най-отдалечените му кътчета.

Силно впечатление ми направи необичайният огненочервен цвят на земята около нас. По-късно разбрах, че това се дължи на високото съдържание на желязо в нея.

Но това не беше единствената цветова гама в каньона. В единия му край, бяха скупчени малки и големи, обагрени в разноцветна палитра хълмчета, чиито цветове преминаваха от ярко червено, през оранжево и златисто, та чак до жълто. Казват, че цветът им се променя в зависимост от слънчевата светлина и ъгъла, под който се наблюдават. Така, според сезона и времето на деня, Сказка сменял цветната си премяна и изглеждал различно при всяко ново посещение.

Стигайки до шарените хълмчета и навлизайки в тесните лабиринти между тях, се почувствах като попаднала на друга планета. Всичко около мен изведнъж стана непознато, някак си неземно. Да, интересно и завладяващо, но в същото време и много непривично.

Виж, ловците на уникални снимки, смятам ще бъдат въодушевени от възможностите които се откриват тук. 

Сказка, макар и да е съществувал от милиони години, се е разкрил за света само преди няколко десетилетия. Месните не са му отдавали значение и не са го посещавали, поради пълната му непригодност за живот и опасностите, които е създавал за добитъка им. Откриването му става случайно, от предприемчив таксиметров шофьор, който чува слух за цветни, интересни по форма скали и довежда туристи на мястото. Така изведнъж, гръмва славата на Сказка, за да стигне и до нашите уши в България и да ни доведе в Киргизстан, на брега на езерото Исък Кул.

След цветните хълмове, се отправихме нагоре към планината, в търсене на най-добрата панорамна гледка.

От едната ни страна се издигаше планината, а от другата, сините води на Исък Кул, с пелена от бели облаци над тях. Прекрасни гледки, умиротворяващи душата и даряващи усещане, което снимките, за жалост, не могат да предадат.

Ако някога попаднете на южният бряг на Исък Кул и искате да се почувствате като герой от приказка, или като галактически стопаджия, попаднал случайно в един сюрреалистичен свят, на необитаема планета, посетете това красиво място. Заслужава си.

В Тосор, се върнахме отново на стоп. Хапнахме в познатото ни вече заведение куурдак, полят с домашен компот и се отправихме към къщата, в която се бяхме настанили. На следващия ден, ни очакваше разходка по брега на езерото Исък Кул.

Следва продължение…