Бишкек – сърцето на Киргизстан

Пазари, паркове, площади, малко храна за душата и много зеленина.

Време беше да се сбогуваме с Алмати и да продължим по маршрута си. Автобусът ни тръгваше в 8 ч. сутринта от Автовокзал Сайран, но ние пристигнахме на автогарата един час по-рано. Точно навреме, за да видим, как се качват последните пътници в автобуса за Урумчи, Китай… Ах, как ми се сви сърцето. Непосредствено до мен, на ръка разстояние, бе възможност да се гмурнем в ново пътешествие към просторите на една огромна и неизследвана, все още, от нас страна. Импулсът, сякаш притъпи съзнанието ми и остана само желанието, толкова силно и натрапчиво, че с готовност бих му се подчинила, ако до мен не бе момчето ми – физическото проявление на здравия разум. Той бързо ме върна в проекцията на нашето пътуване към Бишкек, в Киргизстан. Превозът ни беше комфортен. Целият път, от Алмати до Бишкек, отне около 4 часа. На границата, свалиха багажа и всеки мина самостоятелно през граничния контрол. Отново се наложи да представим регистрации, този път в Казахстан. Като цяло, нямаше някакви специални проверки, минахме бързо и лесно. Проблемите дойдоха малко по-късно, когато вместо на очаквания от нас Западный Автовокзал, ни стовариха на някаква автогара /наричана от местните Алматинка/ в покрайнините на града. Билетите за автобуса си бяхме купили преди 3 месеца, за което време, маршрутът се бе променил поради ремонтни работи. Наложи се да изминем още 12 км. с такси, което споделихме с руснак, пътувал с нас от Алмати.

Киргизстан

„Земята на четиридесетте племена“, с население от около 7 000 000, но с почти два пъти по-голяма територия от България. Средната надморска височина на страната е 2750 м., което я нарежда сред най-високопланинските страни в света. Столицата ѝ е Бишкек, градът, в който пристигнахме.

Бишкек

Основан е в 1825 г., в подножието на планината Тян Шан, като крепост на Кокандското ханство, наричана Пишпек. 1862 г. влиза в пределите на Руската империя и бързо се разраства до град. При съветската власт, е столица на Киргизката ССР под името Фрундзе /в чест на съветския военачалник Михаил Фрунзе/. След обявяването на независимостта на Киргизстан в 1991 г., е прекръстен на Бишкек и става столица на новата република. Името идва от бъркалката, използвана за разбъркването на кумис - ферментирало кобилешко мляко. Днес, със своите почти 1 200 000 жители, Бишкек е най-големият град в Киргизстан. В него е съсредоточен административния и културен живот на страната. В града няма стари, архитектурни паметници, но затова пък, центърът му, макар и не толкова голям, като на Астана и Ташкент, беше може би най-приветливият от столиците, които посетихме в това пътуване. Добре облечени хора, приятни паркове с много зеленина, чисти алеи и някакво смътно усещане за спокойствие и сигурност.

От тази идилия, бързо ни измъкна звукът на къркорещите ни стомаси, насочвайки ни към първата попаднала на пътя ни чайхана. Мога да кажа само, че не сме търсили конкретни заведения, но където и да седнехме в Бишкек, за да хапнем, обслужването беше добро, а храната на ниво.

След като заситихме глада си, вече лежерно продължихме разходката си, попадайки от парк в парк. В центъра на града, те са буквално един до друг.

Един от тях е парк Панфилов, основан 1924 г. под формата на звезда и кръстен с името Звезда. По-късно, в 1942 г. е преименуван в чест на героя на СССР и председател на Военния комитет на Киргизката ССР, загинал 1941 г. във Втората световна война – генерал майор Иван Панфилов.

Друг разпознаваем парк е Дубовый парк. Кръстен е на растящите в него дъбове. Много от тях, са засадени още в далечната 1890 г., което го превръща в един от най-старите паркове в града. Известен е още с разпръснатите по територията му скулптури. Голяма част от тях са поставени още по времето на СССР, превръщайки парка в открит музей на скулптурата.

Разбира се, навсякъде срещахме монументи и статуи на знайни и незнайни от нас личности и герои.

Не липсваха и юрти, в които не пропуснахме да надникнем.

Попаднахме дори на постамент, върху който бе поставена антика от времето на Съветския съюз - един от първите модели на самолета изтребител МИГ.

Не мога да не спомена и една изпречела се на пътя ни реклама, която страшно ми допадна, като креативен подход и в същото време ме развесели. На нея, бяха изобразени хванати като на снимка, в скок над морската повърхност, облени в пръски от вода, делфин и редом до него крава. Надписът над тях гласеше „Ако не виждате тук два делфина, то трябва спешно да се отправите на почивка“.

Неусетно изскочихме на централния площад на града - Ала Тоо, в превод от киргизски – Голяма планина. Това е основното място за обществени събития в Бишкек. Около него са съсредоточени множество правителствени сгради.

Основeн акцент на площада, дава паметникът на независимостта, над който на пилон се развява огромно киргизско знаме, охранявано от почетен караул. До него трябваше да видим монументът на митичния киргизски воин Манас Велики. За жалост, незнайно защо, към момента на нашето посещение в Бишкек, от монумента стоеше само неговият постамент.

В Бишкек посетихме и прословутия Ош базар. Но, това се случи в последния ни ден в Киргизстан, на връщане от езерото Исък Кул. Голям пазар, на който може да се намери почти всичко. За разлика от останалите посетени от нас пазари в Централна Азия тук, на всеки един от продуктите, имаше поставени цени. Нямаше го „тегленето на око“ и последващия пазарлък, типични за тази част на Азия. Купихме си превъзходни ягоди и череши. A продавачката, се оказа фенка на Филип Кирков.

Но да се върнем на първия си ден в Бишкек. Движейки се лежерно из центъра, стигнахме до сградата на Киргизския национален театър за опера и балет. Всъщност, той е единственият театър за опера и балет в Киргизстан. Факт, който го превръща в център на музикалната киргизска култура.

Тук, късметът ми отново проработи. На сградата видях афиш за премиера на балетната постановка Раймонда.

Влязохме в театъра. Аз се насочих към касата и попитах, на коя дата ще е премиерата. Отговорът  „Днес“, ми подейства като токов удар. На въпроса ми „От колко часа?“, отговориха „В пет.“. Погледнах часовника, беше пет без десет. Изненадах се, сякаш съдбата бе планирала разходката ни така, че да стигнем до театъра 10 мин. преди началото на представлението. Със страх попитах за билети. Имаше. И ето, че след Ташкент, отново се оказах на балетна постановка, но този път в Националния театър за опера и балет на Киргизстан😊

Какво мога да кажа, само че следващите два часа отлетяха някак неусетно, зареждайки ме с положителни емоции. Един приятен завършек на деня. А на следващият ден, ни предстоеше отново път, към каньона Конорчек и градче на брега на езерото Исък Кул.

Следва продължение…