Разходка до Широка планина, Посерков камък и Вълчата паст

В събота следобед потеглихме на път към Северозападна България. Предстояха ни 150 км. до село Чупрене /на 20 км. от Белоградчик/ и осемнадесетия традиционен турлашки фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу“. Спряхме в село Белимел /30 км. преди Чупрене/, за да се настаним в намиращо се буквално на пътя, в центъра на селото, семейно хотелче.

Чупрене ни посрещна с хора, народна музика и дълги редици от сергии на търговци, студена бира и кебапчета. Имаше изградена сцена, на която показваха умения различни танцови и вокални състави. Кой колкото може, но си личеше, че желание имаше. Другото са подробности😊

Късно вечерта отново бяхме в Белимел. Хотелчето ни се оказа доста сносно. Банята и стаята бяха чисти и просторни.

Рано на следващата сутрин, се срещнахме с местен човек, който щеще да бъде нашия водач в известната с красивите си маршрути Широка планиана. Намира се между Западен Предбалкан и Западна Стара планина, областите Монтана и Видин. Наша цел бе скалната група около Посерков камък, считана за част от Белоградчишките скали. Водачът трябваше да ни преведе по един нетрадиционен маршрут. Малко след село Долни Лом /в посока село Средогрив/, отдясно на асвалтовия път, започва черен път и мост през река Лом. Маршрутът ни вървеше покрай река Петавица, в долината Петавица.

Пътят е ясно различим, но маркировка няма и съществува реална възможност да се объркаш. Така, въпреки наличието на водач, се случи и с нас😊 Но за това по- късно.

Минахме покрай много красив скален рид, наречен Въртилията, който по думите на водача ни е недостъпен. После покрай Църна и Бела глама. Попитах водача какво означава „Глама“. Оказа се, че това са природни възвишения, образували се преди хиляди години от варовити скали, потънали в единия си край и издигнати в другия, придаващо им формата на морска вълна.

Времето беше много горещо, но пътят ни основно вървеше по гориста местност, което малко спасяваше положението😊 Накрая видяхме прословутия Посерко и другите около него, по думите на водача ни - Турчина, Кайцу и Плосък камък. Името Посерко идвало от легенда за времето, когато България пада под турско робство. Местният владетел – Кайцу, с хитрост примамил турците на Посерков камък и ги обкръжил, те се уплашили и ... дали името на тази скала😊

Едно е да видиш, ама друго е да стигнеш😊 Водачът ни, в желанието си, да ни прекара по известна само на него „тайна“ пътека, изгуби посоката и се наложи да се връщаме няколко стотин метра назад, до една дървена беседка, от където започва пътеката към скалния масив😊

Минахме и покрай някаква оградена с камъни вдлъбнатина в земята, вероятно заслон за добитък. Накрая стигнахме и до скалния масив.

Покатерихме се и на самия Посерко😊 Отгоре той представляваше широка, почти гола скална площадка, оцветена на места от растящия в изобилие жъл кантарион.

Пред нас се откриха красиви, панорамни гледки към заобикалящите ни скали и планини. По думите на водача, в далечното социалистическо минало, тук е сниман небезисвестният филм „Оцеола“ с участието на Гойко Митич.  

По предложение на водача, решихме да посетим и Вълчата паст – нещо като тунел, пробиващ скалата от край до край. За да стигнем до нея, се наложи, да пълзим по ръба на отвесна скала.

След това, се спуснахме в постепенно стесняващ се проход между скалите, завършващ с тясна цепнатина, по която се изкачихме около 4 метра вертикално нагоре, опирайки се с крака и ръце в двете страни на цепнатината.

Достигнахме тесен тунел. Разстоянието е няколко метра, но можеш да се движиш само приведен. В средата, по пода на тунела, се виеше цепнатината, по която се бяхме покатерили. Излязохме в другия край на тунела. Под нас беше пропаст, а пред нас страхотна гледка, на която се полюбувахме, макар и превити на две. Красиво място, до което си заслужава да се качиш.

На слизане, когато видях дълбочината на дупката под краката си, ми се стори дори по-страховито отколкото на качване. Спускайки се от скалния масив, не пропуснахме за последно да се снимаме с него😊

Водачът ни заведе на реката, където си направихме почивка, хапнахме си сандвичите и отморихме краката си в прохладната планинска вода. От там, поехме към село Превала. По пътя набрахме билки, като бял равнец, лайка и жълт кантарион. Имаше ги в изобилие. Минахме покрай Лукини камъни и всякакви други камъни😊

На два пъти хапнахме диви череши, много дребни, първия път сладки, а втория горчиви. По пътя опитахме и изключително ароматни горски ягоди и малини. Срещнахме и представители на местната фауна, в лицето на един слепок и две излезли на припек костенурки😊

След дългото изкачване, предстоеше дълго спускане към село Превала, където чакаше транспортът ни😊 Казахме си довиждане с водача /по думите му бяхме изминали близо 20 км./ и поехме обратно към София.