По билото на Пенкьовска планина

По прогноза предстоеше хубав февруарски ден, и решихме да го прекараме сред красивата природа на Пенкьовска планина, в Западна България, областите Перник и Кюстендил. Целта ни беше нейния първенец - Конски връх /1 187 м./. Изходна точка на маршрута - село Раянци /област Перник/. Намира се на 90 км. от София. Най-близкият град е Земен /13 км./. Селото е малко, почти обезлюдено и няма магазин, от който да си купите нещо. Вниманието ни беше привлечено от една боядисана в бяло, зелено и червено къща, на стената на която висеше табела „Ела, човече, утоли жаждата си, кажи блага дума“. Жалко, че не срещнахме собственика ѝ.

Дължината на маршрута е малко над 4 км., а денивелацията – 500 м. Внимание, по-маршрута няма от къде да си налеете вода. Пътят към върха започва малко преди табелата за края на селото. Изкачването върви плавно и сравнително леко. Вървяхме през гориста местност и си помислих, колко би било красиво тук през пролетта, когато всичко се раззелени. Но пък и хубавият зимен ден си имаше своите предимства.  

Излязохме на билото на Пенкьовска планина. Бях чела, че по-него могат да се изминат повече от 20 км., което прави палнината уникална и привлекателна за планински туризъм. Наоколо беше в кафяви краски от сухи листа и голи клони. Това позволяваше да се вижда по-панорамно в далечината, към съседните планински масиви.

Маршрутът не е маркиран и пътеката е занемарена. Когато качихме Конски връх, там тъжно стоеше едно съдрано, българско знаме, заобиколено от величествена природа и 360 градусови гледки.

Слънцето се опитваше да пробие през облаците. Образуваха се пронизващи снопове от лъчи, падащи под различни ъгли, надолу, до самата земя. Пред нас се разкри една завладяваща картина. Седнахме да се полюбуваме за кратко, на тази загадъчна игра на светлината. А, разбира се и да разтоварим раничките си от хранителните ни запаси😊

След като утолихме глада си, продължихме, но вече по друга пътека, към село Дивля, където ни чакаше превозът ни.

По целия път към селото, ни съпътсваха прекрасни гледки, към падащите около нас снопове слънчеви лъчи. 

В Дивля се оказохме прекалено рано /едва три след обяд/. Тъй като денят беше чудесен, решихме да отскочим до село Жабляно, и намиращият се на 3,5 км. от него Жаблянския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Датата на основаването на манастира не е известна. Опустошаван е няколко пъти и реставриран. Преди години тук е имало трийсетина монаси, в момента се подвизава само един. Всички постройки пустеят, макар и видимо да са добре реновирани. Пътят до манастира е лош и липсват указателни табели.

Денят неусетно се изтърколи. Беше време да се прибираме, заредени с много емоции и красота.