Пролетна разходка по склоновете на Осоговска планина

Неделя сутрин. Очертаваше се хубав и слънчев ден. Имаше малка вероятност за дъжд, но решихме, да си тестваме късмета😊 Отправихме се в посока град Кюстендил, по-точно към намиращата се на 15 км. от него хижа Осогово /Осоговска планина/. От там тръгнахме по пътеката със зелена маркировка, към връх Кюнек. Маршрутът не е туден. Изкачването беше приятно, а гледките наоколо впечатляващи. Навсякъде се стелеше килим от ярко зелена трева, обагрена със сини незабравки, жълти теменужки и всякакви други цветя.

Стигнахме до връх Кюнек /1925 м./. Направи ни впечатление новата, резбована, дървена табела, която е поставена там.

После продължихме по залената маркировка към връх Човека /2047 м./. Гледките се нижеха с всяка крачка.

Стигнахме и до връх Човека. Починахме малко, направихме обиколен взор към заобикалящите ни планини и ги запечатахме на снимки.

Видяхме в далечината черен, дъждовен облак и спускаща се от него, плътна мъгла. Беше дъжд. Интересна гледка, особено когато си далече😊. После разбрахме, че близо до нас е валял силен порой, придружен от градушка. Каза ни го жената, с която се бяхме уговорили, навръщане да минем през нейната черешова градина и да си наберем череши, срещу скромно заплащане. Този план пропадна, поради споменатите по-горе причини. Жалко, че не можахме да хапнем череши, но най-вече жалко за хората, които разчитат на прихода от тях.

И така, продължихме към заслон Превала, където обядвахме и си наляхме вода, тя е на около 200 м. от заслона. Между другото, това е и единственото място по маршрута, където има питейна вода. Заслонът е малък, с една стая, дворче с навес пред него и външна камина. Оборудван е с маса и дървени пейки, легла няма.

След като напълнихме стомасите си и починахме малко, тръгнахме обратно към хижа Осогово. Вървяхме по обиколен, плавно спускащ се път, също съпътстван от красиви гледки. Изминатият маршрут е кръгов и много живописен.

Срещнахме и един представител на местната фауна в лицето на малък смок, излязъл да се препича на откритата част от пътя. Признавам, в първия момент силно се стреснах.

В хижа Осогово седнахме на по бира.

От хижата се отправихме към землището на село Богослов. Там, в месността Ючбунар има уникална горичка от вековни секвои-гигантея. Три от тях, на възраст повече от 130 г., са обявени за природна забележителност и са най-старите секвои в България.

Гигантската секвоя е вечнозелено, иглолистно дърво, което може да доживее до 4000 години, поради факта, че е сравнително непретенциозно. Разпространява се лесно и по дървесината му няма гъби, плесени и насекоми.  Достига до над 120 метра височина. Най-старото, живо дърво „Генерал Шърман“, се намира в Южна Калифорния, в Национале парк Секвоя, където се намират най-много и най-старите представители на този дървесен вид.

След като разгледахме парка и се докоснахме до величествените дълголетници, време беше да се прибираме у дома.