От Сопот до Калофер, по Старопланинския траверс
Настъпи есента и дойде време, да осъществим един отдавна плануван четири дневен преход по билото на Стара планина, през върховете Малка Амбарица, Амбарица, Малък Купен, Голям Купен, Кръстците, Костенурката, Жълтец, Млечен чал, Безименен и накрая Ботев. Началната точка на маршрута ни бе гр. Сопот. Качихме се на влака и потеглихме. Жп гарата на Сопот, е малка, престоят е кратък и лесно може да бъде пропусната, както веднъж се случи и на нас, но за това, ще разкажа някой друг път. Намира се на 500 м. извън града. От нея, до лифт Сопот, са около 3 км. и доколкото знам, няма градски транспорт. Но какво са 3 км., когато два часа и половина си търкал седалките във влака – според нас приятна разходка за разкършване😊 Та, метнахме раниците на рамо и бодро закрачихме към лифта.
Лифт Сопот
Най-дългата седалкова въжена линия в България – 3 390 м. Добре е предварително да се види сайтът му, защото понякога не работи /например при лошо време/, а в определени дни, за да бъде пуснат, има изискване за минимален брой пътници. Трасето до крайната станция, също може да не работи. Така се случи и на нас, и вместо очакваните 2 км. до хижа Добрила, изминахме 3,5 с денивелация от близо 400 м. От междинната станция до хижа Добрила върви добре различим път. Маркировката е жълта. След горната станция на лифта има отклонение към хижа Незабравка, която не работи. Десният път е към хижа Добрила.
Хижа Добрила
Има 70 места и ресторант. Намира се на около 1 800 м. надморска височина в Национален Парк „Централен Балкан“. Част е от пешеходния маршрут Ком – Емине и начална точка за множество планински маршрути. Тук обядвахме, наляхме си вода и продължихме към връх Амбарица. Растоянието е малко над 2 км. при денивелация от 380 м. Маркировката е червена, дублирана е със зимен маршрут от колове.
Връх Амбарица
Сега връх Васил Левски /2 166 м./. Намира се на билото на Стара планина, по маршрута Ком – Емине. На върха ни посрещна малък, странно изглеждащ, цветен заслон, изграден от листове ламарина. От тук трябваше да видим цялото било на Стара планина, но за жалост, изкачвайки се попаднахме в район с ниска облачност, която носена от вятъра, на моменти ни обгръщаше изцяло. В съседство на връх Амбарица, е малко по ниският му брат – връх Малка Амбарица /2 143 м./, който също изкачихме, спускайки се😊
След връх Малка Амбарица има разклонение, като червената маркировка продължава надясно с колове към връх Малък Купен. Ние поехме наляво към хижа Амбарица, към която има само колове. Скоро се появи и зелена маркировка. Растоянието е около 4,5 км. спускане, с близо 700 м. денивелация.
Хижа Амбарица
Състои се от две сгради на 1 503 м. надморска височина. Когато бяхме там, старата сграда бе необитаема. Новата имаше 58 легла, в стаи с по 4, 8 и 12, с общи, вътрешни тоалетни, баня с бойлер на дърва и столова с туристическа кухня, от която се възползвахме за вечеря.
На следващия ден ни предстоеше да изминем най-трудната част от прехода – 16 км. по Старопланинския траверс до заслон Ботев, с над 800 м. денивелация. Станахме в ранни зори и поехме към билото на планината. Изкачвайки се, следвахме зелената маркировка, а не коловете, по които се бяхме спуснали предишния ден. Времето беше студено, но за наше щастие, небето чисто. Бяхме в добро настроение и очаквахме страхотни гледки. На билото стигнахме до разклон, на който пътя ни пресече червената маркировка, дублирана с колове на трасето Ком – Емине. Продължихме наляво по червената маркировка към върховете Малък и Голям Купен.
Връх Голям Купен
Намира се на билото на Стара планина, по маршрута Ком – Емине. Висок е 2 169 м. На трасето, преди него бе връх Малък Купен /2 100,5 м./.
В подножието между двата върха видяхме единственото високопланинско езеро в Стара планина – Локвата /1 945,5 м./.
Ще излъжа, ако кажа че бях спокойна. Предварително бях чела много за маршрута и честно казано се притеснявах от предизвикателството Голям Купен и Кръстците, което ни предстоеше да преодолеем. Ето го и него – Голям Купен, точно пред нас. Тясна, стръмна пътека вървеше към върха. Подтиснах притеснението и започнах изкачването. Помагаха ми поставените на опасните участъци метални въжета, по които на места, буквално се набирах за да се покатеря по скалите нагоре към върха.
Най-накрая го изкачих. Справих се. Вдишах дълбоко. Дробовете ми се изпълниха с чист и прохладен, планински въздух. Напрежението изчезна. Чуствах се щаслива и доволна от себе си. Огледах се. Небето беше чисто, а гледките прекрасни във всички посоки, на десетки километри разстояние. В далечината по Старопланинския траверс видях и нашата крайна цел – връх Ботев. Бях в еуфория, захвърлих якето, навих ръкав и написах с химикал на ръката си името на покорения върх.
На Голям Купен имаше метална кутия с тетрадка, в която записахме датата и имената си. Постепенно възбудата отстъпи пред студа и отново облякох якето си.
На слизане пътеката също беше обезопасена с метални въжета. Спирах се почти на всяка крачка, за да се порадвам на заобикалящите ни величествени пейзажи.
Когато се насочихме към Кръстците, бях вече в приповдигнато настроение. Това бе един от моментите, в които, както се казва „морето ти е до колене“. Не се поддавайте на такива импулси в планината, защото могат, да ви костват много. Кръстците със своите супер тесни пътеки, виещи се нагоре и надолу по ръба на отвесни урви, бързо ме върнаха в реалноста.
Скалистия гребен Кръстците
Впечатляващ, силно насечен, тесен, скален ръб с назъбен профил. В най-високата си част, при връх Голям Кръстец достига до 2035 м. Тук отново на помощ ни дойдоха металните предпазни въжета, и повярвайте ми, имаше защо. Пътеката по билото на Кръстците, е опасна, особенно за хората със страх от височини.
Движехме се по ръба на билото. Денят беше напреднал, слънцето напичаше и температурите осезаемо се покачиха. Целият маршрут от хижа Амбарица до връх Ботев е на открито, няма сянка, няма вода. Именно затова бяхме избрали есента, но дори и тогава, препоръчвам да се тръгне в ранните часове на деня. Гледките са зашеметяващи и е добре, да имате време, което да отделите, за да им се полюбувате.
След Кръстците продължихме към връх Костенурката /2 035 м., от дясно на пътеката/. Преди върха, пътят ни пресече зелена маркировка. Ние продължихме напред по червената. Следващият връх по пътя ни беше Жълтец /2 227 м., от ляво на пътеката/.
Постепенно пътеката стана равна и билото се разшири значително. Бяхме прочели, че преди Жълтец има друга ясна пътека с червена маркировка, идваща от дясно, която може да ни обърка. Не трябва да се тръгва по нея, а да се следва стръмната пътека вляво, по която се появяват жалони от зимната маркировка. След Жълтец има колове, които се отклоняват надясно, ние продължихме напред по червената маркировка, комбинирана с колове. Следващият връх по пътя ни бе Млечния чал /2 225 м., отляво на пътеката/. След Млечен чал имаше колове, които се отклоняваха наляво, ние продължихме по червената маркировка вдясно, по която също имаше колове. Последва връх Безименен /2 171 м., отдясно на пътеката/. С напредването на деня, се заоблачи и на места попадахме в мъгла. Преди Безименен на две места също имаше колове, които идваха отляво. След него, стигнахме до разклон, на който червената маркировка се пресичаше от зелена, напред по червената бе връх Ботев, а надясно по червена и зелена бе заслон Ботев. Ние се спуснахме към заслона, където прекарахме ноща.
Заслон Ботев
По-скоро прилича на хижа - 35 места в 3 стаи с по 7, 8 и 20 легла. Макар, че е трудно да се нарекат легла, дългите, сковани общи нарове, със застлани тънки дунапрени /вместо дюшек/ върху чамовите дъски. Не ме съдете строго за тези думи, просто се опитвам да предам реалистично обстановката, разбира се, пречупена през моите очи. Тоалетната е навън. Има вътрешна баня, парно отопление, собствено ел. захранване, туристическа столова в битов стил, кухня, интернет, телевизия и наистина дебели, масивни стени, които ще ви защитят дори и при много лошо време.
На другата сутрин станахме рано и се отправихме към връх Ботев. Времето беше студено, а върхът измамно изглеждаше на една ръка разстояние.
Връх Ботев
Най-високият връх в Стара планиана /2 376 м./. На него има метеорологична и телевизионна станции.
От връх Ботев трябваше да се придвижим до Калофер. Имахме няколко варианта за слизане. По препоръка на хижаря на заслон Ботев, избрахме по полегатия маршрут през заслон Маринка /изоставен и непригоден за спане/. Предстоеше ни да изминем 15 км. с денивелация от около 1 650 м., но за наш късмест, все надолу. До заслон Маринка се спускахме по червената маркировка продължавайки по билото на траверса. На заслона завихме вдясно към връх Параджика.
Оттам продължихме към заслон Бункера или Михайлов.
Времето беше хубаво, а гледките страхотни. Смятам, че това е един изключително живописен маршрут за слизане от връх Ботев.
Последваха местностите Кошарите, Паниците и накрая пристигнахме в Калофер. Настанихме се в хотел, награда за предходните нощувки, и излязохме да разгледаме града и да потушим глада си.
На следващата сутрин се спуснахме към жп гарата /на 4 км. от града/, от където си хванахме влака за София.