Елените на Нара

Да се разходим заедно, в най-големия дървен храм в света, в първата столица на Япония – Нара.

Нара (360 000 души) е първата столица на Япония от 710 до 784 г. Градът е най-популярната туристическа дестинация в страната. В него има много исторически сгради и културни паметници. Осем от тях, Юнеско е определил и включил в списъка си, като ценно наследство от световен мащаб. Градът се намира на 30-тина километра от Осака, като от рано сутрин има различни влакове. Добре е да се внимава, тъй като някои от тях са с прекачване. Всички интерсни места, които искахме да посетим, се намираха в стария град, близо едно до друго, поне по нашите критерии😊 За интересуващите се, ще уточня, че за обиколка по забележителностите има специална автобусна линия. Еднодневна карта за нея, може да се купи от всеки Tourist Information Center. Има ги на всяка гара и на входа на парка.

Парк  Нара (Nara Park)

Nara Park е създаден 1880 г. на площ над 500 хектара. Тук живеят над 1 200 елена, сърни и други по-дребни животни, като например лисици. В парка се намира и известният храм Todaiji Temple и будиското светилище Kasuga Taisha Shrine.

В Нара пристигнахме на Kintetsu-Nara Station. Намира се на 450 метра от входа на Nara Park (основна цел в обиколката ни). Първото нещо, което направихме бе, да оставим багажа си на съхрание на гарата. Без товар беше по-леко и комфортно. След това, се насочихме към парка. Знаехме, че той е дом на множество, живеещи на свобода елени. Те се смятат за шинтоистки божествени пратеници и са местна забележителност.

През деня еленчетата се разхождат свободно в парка и по близките улици, а вечер, по сигнал на тръбата, се прибират в кошарите си за нощувка. Елените са били внимателно пазени от векове, така че са станали напълно опитомени и не се страхуват от хората. Позволяват да бъдат галени, прегръщани и фотографирани, срещу малък подкуп разбира се – специални бисквитки, които се продават на място. Не се свенят обаче, да издърпат и изядат всичко, което сметнат за подходящо. Поради това, за да ги предпазят, тук се предлагат ядливи пазарски чанти, изработени от оризови трици. Купихме от специалните бисквитки и попаднахме в обкръжение. Усетили мириса на бисквитки, десетки бамбита се скупчиха около нас в очакване на почерпка. Прилагаха и заучени тактики, с които да ни умилят, като поклони и побутвания. Ако си пък прекалено несъобразителен и не реагираш, и леки подръпвания на дрехите със зъбки. Всичко това продължава, докато не свършат бисквитките. После, с очевидно безразличие към нашите екзалтирани физиономии, се оттегляха и продължаваха с обичайните си занимания – излежаване по поляните или обиколки, в търсене на нови ентусиазирани туристи, въоръжени с бисквитки. Всъщност, не им се налагаше дълго търсене😊 Постояхме още малко сред тях, за да ги галим и да им се радваме. Беше истинско удоволствие.

Храмът Тодайджи (Todaiji Temple)

След трудната раздяла с еленчетата, се отправихме да видим най-стария (749 г.) и един от най-големите будиски храмове в Япония, явяващ се и най-голямата дървена конструкция в света – Todaiji Temple, в превод „Големия храм на истока“. Висок е 49 метра, с дължина 57 метра и дълбочина 50 метра. За да стигнете до храма, първо трябва да мините през огромна дървена порта (Великата южна порта Nandaimon), която е главния вход на храма Тодайджи.

Портата е построена 13 век, като в страничните ѝ сводове се издигат две 8,5 метрови страховити фигури на богове-пазители - Нио защитници. Agyō е с отворена уста и стои отдясно на храма, а Ungyō е със затворена уста и стои отляво.

Портата и Нио статуите са вписани като национални богатства. Преминавайки през портата, пред погледа ни се разкри храмът.

Наречан е още „Дом на Великия Буда“, тъй като в него е една от най-известните забележителности на Япония - най-голямата бронзова статуя в света - Великия Буда от Нара. Сега тя е висока 15 м. и тежи 380 т., но първоначално е изработена от 437 т. бронз, била покрита със 150 кг. злато и 7 т. восък. С пиедестала, статуята е била висока 22 м., а самият Буда - 16 м. През 1998 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на световното културно наследство.

След Залата на Големия Буда посетихме музея на комплекса, където за жалост, снимането беше забранено. Продължихме към храма Nigatsu-dō, откъдето се открива чудесна гледка към Нара.

Касуга Тайша (Kasuga Taisha Shrine)

Следващата ни спирка беше будисткото светилище Касуга Тайша (768 г.), отново обект на световното културно наследство на Юнеско. Тук са поставени безброй каменни и бронзови фенери, дарени от поклонници от цяла Япония. Те се палят по време на празници, само по два дни, в два от месеците на годината - февруари и август. Храмът е боядисан в яркочервен цвят. Често се посещава от императорското семейство, което присъства на провежданите тук фестивали, церемониални и танцови изпълнения на древно японско изкуство.

Продължихме разходката си из парка.

Храмът Кофукуджи (Kōfuku-ji)

На излизане от парка, посетихме и храмът Kōfuku-ji, част от който е втората по височина пагода в Япония (50.1 м.), построена 730 г. Кофукуджи е построен 710 г. като семеен храм на най-мощния клан по време на периодите Нара и Хеян – Фудживара.

Нара остави един красив спомен в душата ми, но не само с природата и храмовете си, а и с нови за мен вкусови усещания. Тук за първи път опитах мочи (начукано сладко тесто от ориз), което сигурно под въздействие на това, че присъствах на приготвянето му - само по себи си, един впечатляващ шоу спектакъл, възбуди до крайност вкусовите ми рецептори и ме накара, да го търся и опитвам, в различните му разновидности, във всеки друг град в Япония. Тук за първи път опитах и истински японски удон (плътни нудли от пшенично брашно, една от най-популярните храни в Япония).

А каква беше изненадата ми, когато влезнах в една малка, местна сладкарничка и си купих един, на пръв поглед обикновен, сладък крем?!  Сега, дори се усмихвам, пишейки за това. Как изобщо съм си и помисляла, че в Япония, нещо може да бъде обикновено😊 Та, получих си десерта, обилно поръсен с шоколадови топчета и сърчица. Но... опакован като за рожден ден. Сложен в специална кутийка, завързана със златисто шнурче, в специална хартиена, фирмена торбичка и с поставена в торбичката картичка, може би, с пожелание на нея, не знам, текстът беше на японски😊 За мен това е страна, в която дори закупуването на нещо толкова дребно, като едно сладко кремче, се превръща в ритуал, който те кара да се чустваш специален.

Време беше да се отправим към Киото, следващата ни дестинация в Япония.

Следва продължение...