Изкачване на първенеца на Балканите – връх Мусала

Един ден по склоновете на Рила планина, щурмувайки нейния първенец.

Отдавна исках да изкача Мусала, най-високия връх на Балканския полуостров. Казват, че името му има арабски произход и означава „път към бога“. По този път тръгнахме и ние, достигайки заветните 2 925, 4 м. надморска височина. Извисихме се с цели 8 м. над Митикас, първенеца на Олимп – дом на Зевс и другите известни от митологията гръцки богове. Дали добих божествена същност, не😊 Но това не ми попречи, да се почуствам щаслива, достигайки до „покрива“ на Балканите.

Тръгнахме рано сутринта от София към Боровец и лифт Ястребец. Разстоянието е около 71 км. Качихме се на лифта и за половин час, като истински планинари, без да се задъхаме дори, преодоляхме разстоянието от 4 827 м. до хижа Ястребец😊 Забележете, при денивелация от цели 1 054 м. То било лесна работа, дори не успяхме да се разгреем😊 За желаещите да ни последват – лятото лифтът работи от 08:30 ч. до 18:00 ч., но все пак проверете за промени, преди да тръгнете.

Тук, пред нас се разкриха първите красиви гледки към Рила. Времето беше хубаво, небето чисто, а вятърът слаб. „Еми, разходихме се, видяхме, хайде да си ходим!?“ шеговито, а може би не, предложи другарчето. 

Следващият етап от изкачването ни, бе прехода от 3,6 км. при 72 м. денивелация от хижа Ястребец до хижа Мусала. Пътят е широк, удобен и лесен за ходене. Хижа „Мусала“ е разположена на брега на най-ниското от седемте Мусаленски езера – „Долното“. Красиво езеро, от което се откриват красиви 360 градусови гледки. Казват, че е сравнително плитко – 1,6 м. в най-дълбоката си част.

Направихме си малка почивка, след което поехме към следващата спирка в изкачването – заслона „Леденото езеро“. Разстоянието е 2,8 км., при 322 м. денивелация. Пътеката значително се стесни, появиха се стръмни участъци, на някои места се вървеше само по камъни. Маркировка има, но на практика няма нужда от нея, просто следвахме върволицата от туристи пред нас😊 През уикендите си е направо стълпотворение – по голяма е възможноста, да срещнете някой познат тук, отколкото на булевард Витоша в София😊 Подобна е ситуацията и със Седемте Рилски езера, но затова друг път😊

Съвети от препатилите патиланци: Първо – не се лъжете по топлото време там някъде в ниското. Колкото и да ви е топло, вземете дрешка, не е тежка😊 Най-високата температура, измервана някога на връх Мусала, е +18.7°C, а средните температури през месец август са +5.3°C. Второ - следете прогнозата за времето, в планината то се мени за секунди. Трето – вземете си удобна и голяма шапка скриваща врата ви, освен ако нямате гъста къдрава коса като мен😊 Вземете още тъмни очила и разбира се слънцезащитен крем. Независимо от температурите, слънцето в планината е наистина опасно. Виждала съм, как в рамките на час, откритите части по тялото на някой неподготвен турист, се покриват с мехури😊 Четвърто – носете вода, за да не преглъщате на сухо, гледайки как по-предвидливите от вас, с наслаждение поглъщат живителната течност😊 И пето – в планината тръгвайте винаги с изпробвани вече, добри и здрави планински обувки. Последиците от неспазването на последното правило, другарчето ми изпита на свой гръб. Слизайки от Мусала, явно от острите камъни, подметката на едната му обувка се разкъса и отлепи. Наложи се, да продължи надолу бос. Добре, че момчето ми има дълъг опит в ходенето с боси крака и това не го притесни особено.

След около 800 м. по пътеката стигнахме до още едно от Мусаленските езера – „Фердинандово“. То е с непостоянен размер и дълбочина.

Продължихме нагоре, стъпвайки по острите камъни на пътеката, лъкатушеща между разпръснатите в скалите храсти от нискорасъл клек.

След има-няма 700 м. стигнахме до езерото, сочено като най-красивото от Мусаленските езера – „Алеково“. За него се твърди, че е дълбоко цели 14 м.

Малко по-нагоре /на около 500 м./, встрани от пътеката е Безименното езеро. Продължихме още около километър до заслон „Леденото езеро“. Намира се на самата пътека. Тук се спряхме, за да съберем сили за последния „напън“ към върха.

Под заслона се намира „Леденото езеро“ – най-високо разположеното от Мусаленските езера, а и на Балканския полуостров /2 709 м. надморска височина/. Дълбочината му е 16,4 м. Оградено е от стръмни склоновете, по които се стича топящата се от зимните снегове вода. През по-голямата част от годината е заледено, от където идва и името му.

Отпочинали, тръгнахме отново. Оставаха ни към 800 м. до върха. Макар и кратко, това беше най-трудно изминатото разстояние по маршрута ни. Времето на няколко пъти се промени рязко. Стана осезаемо студено. Ту попадахме в мъгла, ту силен порив на вятъра я отнасяше настрани. В тези редки моменти обръщах поглед надолу, към открилите се под нас гледки.

Почуствах се, като персонаж от книгите на Джек Лондон – обладана от треската за злато оптимиска, атакуваща прохода Чилкут в подстъпите на Аляска. Най-накрая, ето го и върха.

Както се казва „ряпа да ядат гръцките богове на Олимп“, а ние ще ги гледаме от високо😊

На върха има метеорологична станция и обсерватория на БАН.

Ако си мислите, че стигайки на върха, трудното е зад гърба ви, то жестоко се лъжете. Пътят назад и надолу, по стръмните склонове и острите камъни, бе също толкова натоварващ, колкото и изкачването. Отне ни почти същото време. Е, от мен толкова за Мусала. До четене и успех, ако тръгнете по стъпките ни.