Изкачване на връх Мургаш

Събота и неделя времето се очакваше да е прекрасно. Решихме да се възползваме от това и да направим разходка в Софийска Стара планина, изкачвайки връх Мургаш. Планът беше, да тръгнем от село Желява, да стигнем до хижа Мургаш, да оставим раниците и да покорим едноименния връх. После да слезем до хижата, където в 18:45 ч., да изпратим слънцето. Да преспим в хижата и на другия ден да слезем към село Елешница. По пътя, да разгледаме Елешнишкия манастир „Св. Богородица“ и да продължим към село Желява, от където да си хванем автобуса за София. Речено-сторено.

Рано сутринта тръгнахме към Автостанция Изток /до нея се стига с трамвай 22 или автобус 120/, за да хванем автобус 118 до село Желява. Пътувахме 45 мин. Слязохме в селото и започнахме придвижването към хижата, около 14 км. Пътят е коларски, но беше набразден, изровен и прашен. Планината тук, е много красива, само дето е покрита новосъздадени пътища за забавления с моторни превозни средства.

Нагълтахме се с доста прах, вдиган от подминаващите ни джипове, мотори и АТВ-та. Именно заради тези „любители на природата“, които налазват планината в почивните дни, не бих препоръчала използвания от нас маршрут за изкачване до връх Мургаш. Гледки обаче, определено имаше.

Видяхме връх Готен, минахме през местност „Дерово говно“, през връх „Препикана могила“ и много други издатини, гръмко наричани „върхове“, чиито имена нямаше как да запомня, освен тези, по специфичните😊

Видяхме растението шерметка, или още решетка, дива зелка, трънова гулия. Листата му са бодливо назъбени, разположени са в приземна розетка, в средата на която се развива глава/цвят, умалено копие на слънчогледова пита. Вирее по каменисти места, пасища и скали, върху бедни почви в планински райони. Казват, че има пикочогонно, отхрачващо и глистогонно действие, но дали е така, не знам😊

Към обяд стигнахме до хижа Мургаш. Представлява четири етажна масивна сграда с капацитет за 40 човека, разпределени в стаи по 2, 4, 6 и 10. Ние имахме късмет да сме във „вип стая“ двойка на втория етаж. За жалост, тоалетни имаше само на първия етаж, но затова пък, бяха разделени на мъжка и женска и оборудвани с душ. Истината е, че сградата бе в процес на реконструкция и обновление, след което, по думите на хижарите, тоалетни ще има на всеки етаж.

Оставихме раниците и слязохме в столовата. В хижата се предлага храна и алкохол. За разлика от повечето хижи, в които сме били, в тази, цените бяха много народни, което ни изненада приятно😊 Става за купон. Хапнахме по едно парче кекс, наречено „торта“ /като за кекс, беше хубав/, и тръгнахме към върха. Той е на около 2 км. от хижата, около 40 минути пеш. Минахме през красива гориста местност с огромни буки, на които не пропуснах да се покатеря.

Ето го и върха - Мургаш. Изкачването не е трудно, а гледките са прекрасни във всички посоки.

След като се насладихме на заобикалящата ни красота, се спуснахме обратно към хижата, за да се позиционираме на едно близко до нея възвишение, от което да изпратим слънцето, любувайки се на залеза. Беше красиво. Гледахме как слънцето се потапя в зеленото море.

Започна да захладнява и се прибрахме в хижата. Хапнахме боб и пълнен патладжан и се качихме в стаята си за заслужена почивка. На сутринта, след чаша горещо кафе и чай, тръгнахме да слизаме по друг маршрут, към село Елешница /бивше Йорданкино/.

Съпътствани от живописни гледки, стигнахме до Елешнишкия манастир „Св. Богородица“.

Основан е средата на ХV в. Състои се от църква, жилищни и стопански постройки. Сградите са видимо стари. Особено ни впечатли една от тях, чиято лява половина, буквално се беше срутила. Въпреки това, създаваше една неповторима картина на контраст между поддържаната и изоставената част на сградата.  

След като разгледахме манастира и си починахме, продължихме за село Елешница, а от него към село Желява, от където се качихме на автобуса за София.

Направихме чудесна разходка, с много слънце и пейзажи.