На поход до живописните връх Яворец и водопад Под камико

Очертаваше се да бъде прекрасена, февруарска неделя и ние решихме да се възползваме, и да открием туристическия сезон😊 Рано сутринта, с много ентусиазъм и желание, метнахме раничките на гръб и се отправихме към жп гарата. Купихме си билети за отиване до гара Лакатник и след час и десет минути пътуване, вече бяхме там. На гарата взехме бусче до село Лакатник. Разстоянието е около 7 км.

Село Гара Лакатник

Намира се на 50 км. от София, в Искърското дефиле. Жп гарата е на самия бряг на река Искър. От другата страна на реката, са небезизвестните Лакатнишки скали, но за тях друг път😊 Сега ще кажа само, че са една изключително красива гледка, която ви посреща още със слизането от влака. В тях има много пещери, като Темната дупка, Ръжишка пещера и други.

Село Лакатник

Не бъркайте. Това не е село Гара Лакатник. Намира се на 7-8 км. от последното, в котловина между върховете Гарван, Куленица, Лехчевица и Яворец.

След десетина минутки по един раздрънкан, криволичещ път, слязохме в селото. Единственото което може да разгледате тук, е местната църква „Света Петка“. Така направихме и ние. В нея имаше двама мъже, единят веднага отиде при свещите. Купих си свещичка да запаля и ги попитах стара ли е тази обител. Отговориха едновременно, единия каза „НЕ“, другият „ДА“😊 Проверих в нета и се оказа сравнително стара, но който има интерес, също може да се поровичка за информация. Църквата не е голяма и не е нещо особено, но за една петминутка, може да се отдели време и да се види.

Посетихме и местния маркет, от където си взехме кафе. Представлява партерно помещение в двуетажна, селска къща с дворче и упътваща табелка, закачена на телената ограда. Докато пиех кафето, обиколих двора и видях първите кокичета за тази година.

Напълниха ми сърцето тези крехки красавици, успели да пробият твърдата и студена земя. Полюбувах им се малко и тръгнахме по пътеката към връх Яворец. Маркировка нямаше. Ако не сте запознати с терена и нямате подходящата карта, е добре да попитате местните. Времето беше чудесно, но с изкачването нагоре, започна да става студено. На места имаше сняг.

Първо минахме през скалния масив Острата кукла /1 130 м./, откъдето се откриват прекрасни панорамни гледки.

Малко над него, бе и основната цел на днешния ни преход - връх Яворец /1 349 м./.

Там, има закътано място, на което всяка година, в края на януари, стотици местни и гости палят огньове, за да изгонят зимата. Въртят се шишове и се лее вино.

Продължихме към село Бов, а от там и към водопад Под камико.

Водопад Под камико

Бовският водопад, наречен още Под камико, е двоен водопад на река Бовска. Намира се непосредствено до село Бов, а от гара Бов до него, се стига по екопътеката Под камико. Бяхме идвали до този водопад, но в друг сезон, когато не беше толкова пълноводен. Сега беше в пика си.

Започнахме да се спускаме по екопътеката покрай река Бовска. Пътят ни беше живописен и приятен. На много места имаше малки водопадчета и подходящи места за отдих. Но не и през зимния период😊

Привечер стигнахме до гара Бов и се качихме на влака за София. Беше емоционален и физически зареждащ ден!