В Бургас и наоколо

Разходка в Бургас, по плажа , та чак до солниците на града.

Лято е, горещо е и в съзнанието ми, един глас крещи „Хайде на море“. Така че, водена от импулса сядам да си припомня и опиша спомените и усещанията си от нашето южно черноморие, което през изминалите години, сме посещавали многократно. Ще започна с Бургас и околностите му.

Бургас

С население от над 200 000, Бургас е четвъртия по-големина град в България. Предполага се, че името му идва от намиралата се някога тук римска стражева кула „бург“. Местноста е била населена още от тракийско време, като на мястото на днешен Бургас са съществували три автономни поселения. Те са едни от последните български територии, които малко преди превземането на Константинопол през 1453 г., падат под османско владичество. Разположен в дъното на Бургаския залив и заобиколен от всякъде от вода, градът е подходяща изходна точка за едно малко пътешествие по бреговете на южното ни черноморие. Ще започна разказа си, от жп гарата в Бургас – една от най-старите в страната. Реставрирана е в автентичния си вид и цветове от 19 век. По неин модел, по-късно, е построена и жп гарата във Варна.

Точно до жп гарата на Бургас, е автогара Юг, от която може да се хване автобус, до която и да е точка по Южното ни черноморие. От едната страна на жп гарата, зад релсите е пристанището на Бургас, а от другата ѝ страна, след светофара започва главната улица на града – „Александровска“. Тръгвайки по нея, бързо стигаме до чешмичка с каменни китове плуващи около нея.

Продължаваме напред по главната, за да стигнем до емблематичните за Бургас хотел „България“ и стар часовник кръстен, разбира се „Часовника“, последният точно на ъгъла с бул. „Алеко Богориди“. Почиваме си на импровизираните пейки, в намиращата се тук малка градинка и тръгваме нагоре по „Богориди“.

Тя е една от най-интересните улици в града. Пресича старата му част и излиза на морската градина, зад която е плажът и морето. По цялото ѝ протежение, има разпръснати кафенета и ресторанти. Минаваме покрай археологическия музей на Бургас, с интересна експозиция на древни надгробни плочи на открито, за да стигнем до малък шадраван, на ръба на който стои скулптура на момче. Главата му е любимо място за почивка на бургаските гларуси.

Неусетно стигаме до още едно запомнящо се място – старият грамофон. Признавам си, и аз, като малките деца, не се въздържах и няколко пъти през годините, съм въртяла ръчката му, в очакване да чуя музика. Понякога се получава, а понякога не.

Продължаваме нагоре, за да видим вляво, след Happy, най-стария ресторант в Бургас, съществуващ от 1927 г. – „Златна котва“. След него пресичаме светофара и сме в морската градина.

Продължавайки по алеята напред излизаме на голяма площадка с оформена тераса с парапет, от която се откриват красиви гледки към морето, плажа и Бургаския мост.

Вляво от нас е още един ресторант с дълга история -„Казиното“ и откритата сцена „Охлюва“, изградени още по-времето на царска България.

Август и септември, когато следобед има силен вятър идващ от морето, тук може да наблюдавате реещи се над главите ви парапланери.

Тръгваме надолу по стълбите покрай Казиното, за да изскочим пред Бургаския мост. Емблематично място, на което всеки посетител на града, рано или късно идва.

Точно на входа на моста, е поставена статуя в човещки ръст на „Бат Петьо Пандира“, местен зевзек и пияница, живял по времето на социализма. Легендарен е със своите свалки на чужди туристки, по времето, когато е бил спасител на Бургаския плаж. На него се приписва култовата фраза „Аз, чайките и часовникът на гарата, сме най-старите бургазлии.“

Стъпваме на моста, любимо място на всички бургазлии и не само. От него се откриват чудесни гледки, както към целия Бургаски залив, така и към брега и Казиното.

Слизаме от моста на пясъка, събуваме се и потапяме крака в приятната морска вода. Тръгваме наляво по брега шляпайки, до глезените потопили крака в морето.

По някое време, се спираме в едно от многобройните заведения на плажа, за да утолим жаждата си с чаша студено Бургаско пиво, замезвайки с пържена цаца.

След това продължаваме пътя си наляво по брега. Излизаме от охранявания плаж. Движим се напред към солниците.

Стигайки до солниците излизаме на асвалтовия път, движещ се успоредно на брега.

Още малко и стигаме крайната си цел - басейна с лечебни луга и черна кал. Лекували кръст, гъ... и какво ли още не. Не е дълбок, но наситената с морска сол вода, е толкова гъста, че те държи на повърхноста, без никакво усилие от твоя страна. Разстоянието от моста до тук е малко над 4 км. Привечер е най-доброто време, да се отиде на лугата. Слънцето не е толкова силно, а вода, нагряла се от слънчевите лъчи през деня, е топла като чай. Внимавайте, поради високата концентрация на сол във водата, попадайки в очите предизвиква силно щипене и болка. Ако имате ранички по тялото, ефектът е същия.

След лечебната процедура в лугата, се намазваме с черна кал и поемаме обратно по плажа към града😊 Калта постепенно изсъхва по телата ни. Измиваме я, едва преди да напуснем плажа.

Връщайки се назад, до началото на градския плаж, отдясно се намира хотел „Парк“, заобиколен от парк с разпръснати в него множество каменни склуптури. Там, са още базата за конна езда и открития музей на пясъчни склуптури, който обикновено отваря врати юли и август.

От тук се връщаме обратно към Казиното, движейки се през алеите на Морската градина. По пътя си срещаме множество котки. Странно, но те сякаш са окупирали градината и не обръщат никакво внимание на преминаващите покрай тях хора.

Стигайки до Казиното, го подминаваме и продължаваме по широката алея надолу към хотел „Приморец“.

Преди хотела, отбиваме наляво към морето и през морската градина стигаме до входа на Морска гара Бургас. Тук, на територията на пристанище Бургас, е отделена зона, с изградени на самите докове хотел и ресторанти. 

Движейки се по пирса, покрай разхождащите се важно, насам-натам гларуси и множество оптимистично настроени рибари, може да имате късмет и да видите някои редки морски обитатели. Ние на два пъти сме виждали делфини, преследващи навлезлите в акваторията на пристанището пасажи сафрид. Дори успяхме да хванем на кадър един изплувал на повърхноста  голям кефал.

Разходка привечер на морската гара, наблюдавайки залеза  е един чудесен завършек на деня.

Лятото от морската гара тръгват корабчета към остров „Света Анастасия“. Намира се на 6,5 км. от брега. Пътят е половин час. Билети се купуват във фоайето на намиращата се тук сграда именувана „Магазия 1“.

Остров „Света Анастасия“

Познат от близкото минало под името „Болшевик“, островът има богата и дълга история още от 4-ти век, когато е използван от рибари и моряци. По-късно на него е основан манастирът „Света Анастасия“, който въпреки, че е унищожаван няколко пъти, съществува и до днес. След преврата на Александър Цанков от 1923 г., островът е превърнат в политически затвор. Известен е с бягството на 43-ма затворници през 1925 г. Сега на острова освен манастир има музей, къща за гости и ресторант. Ние отделихме най-много време на последния😊

Но да се върнем отново в Бургас, на главната улица „Александровска“. Този път, подминаваме „Богориди“ и продължаваме нагоре по главната до пресечката с улиците „Св. Св. Кирил и Методий“ /отдясно/ и „Васил Априлов“ /отляво/. Тук на улицата е изобразен компас, в средата с кръгла бронзова пластина, спрягана за „Пъпа“ на града. Тя определя центъра на града, като местоположението ѝ, точно съвпада с кординатите посочени на нея.

Тръгвайки надясно по „Св. Св. Кирил и Методий“, след няколкостотин метра стигаме до едноименния площад, училище и църква.

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“

Православна църква, архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение, включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Строежът ѝ завършва 1907 г. Строена е от италиански архитект като катедрална църква – трикорабна с централна апсида. Висока е 33 м.

Връщаме се на компаса /на главната/ и този път тръгваме наляво, по „Васил Априлов“. След стотина метра стигаме до малък площад с фонтани и арка на входа.

Минаваме под арката, пресичаме площада, влизаме в намиращия се пред нас подлез и излизаме от другата страна на улица „Христо Ботев“. От тук продължаваме в същата посока, но вече по улица „Св. Климент Охридски“, която след няколко пресечки ни извежда на „Краснодар“ - централния пазар на града. Това е мястото, където могат да се купят пресни зеленчуци и риба.

Да се върнем още веднъж на компаса, този път ще продължим напред по главната улица.

След има-няма 300 метра, ще излезем на площад „Тройката“ и паметника на съветската армия, известен сред местните като „Альоша“.

Да не забравя, Бургас си има и зоопарк. Намира се на 13 км. извън града и до него може да се отиде с кола или автобус №6 за Черно море и Рудник /бивши села, сега квартали на Бургас/. С автобуса, се слиза на пътя преди Черно море и се върви по отбивката вляво от главния път към зоопарка. В Бургас, началната спирка на автобус №6 е автогара Запад. В парка има много различни екзотични животни, които е интересно да се видят.

Надявам се, да ви е била интересна малката ни описателна разходка в Бургас. След него смятам да ви отведа на юг, чак до тракийското светилище „Беглик Таш“ и „Лъвската глава“.

Следва продължение...