На Разпети петък за козунаци в Сърбия

На разпети петък, няколко човека, решихме да отскочим до Димитровград в Сърбия, за да си купим козунаци. Планът беше, да отидем и до две местни природни забележителности, като по този начин съчетаем полезното с приятното.

Каньон Росомачки лонци/Славинско гърло

Неочаквано за мен, съдейки от предходни ходения до нашата съседка, минахме бързо границата и се отправихме към първата ни цел - каньона Росомачки лонци или Славинско гърло. Изключително красиво природно творение. Намира се в Източна Сърбия, близо до село Славине, по склоновете на Стара планина. Всъщност, пешеходният маршрут до каньона, започва от центъра на селото, като дължината му е малко повече от километър, по равен терен. Пътeката е добре маркирана, минава по руслото на река Росомачка, на която е кръстен и самият каньон. Има пейки, оформени места за пикник, а малко преди каньона, ни посрешна една малка, но много интересна мелница, навяваща мисли за отминали времена.

Ако не валеше, както беше в нашия случай, разходката можеше да бъде доста по-приятна😊 Пътеката води до най-ниската част на каньона, откривайки една спираща дъха гледка – извисяващ се нагоре тесен каньон, изграден от естествени скални стъпала, от двете страни на буен поток, от кристално чиста вода, устремен сякаш към нас. Самият каньон, не е особено дълъг, но е изключително красив. Само мога да гадая, колко време е било необходимо, на малката, но буйна планинска река, да издълбае така скалите, и сътвори това чудо на природата.

Тръгнахме по виещатата се от дясно, по протежение на каньона тясна пътечка. Тя вървеше по издадени каскади, на самия ръб на каньона. За наше нещастие, времето беше дъждовно, а скалите хлъзгави.

Може би, сме извървели, по-точно пропълзели по ръба на издадените скални плочи половината, или две трети от каньона и не успяхме да го минем целия. Накрая, мокри и поизкаляни, но все пак доволни от видяното, поехме назад по-пътеката, към селото.

Водопад Тупавица

Следващата ни цел, беше водопадът Тупавица, за който бяхме чели, че е един от най-красивите в Сърбия. Намира се на около 5 км от село Дойкинци и е лесно достъпен. До него може да се стигне както с кола, така и пеша. Пътят от селото е  маркиран с множество табели и указателни стрелки. Няма опасност да се загубите😊

В района има много саламандри, известни като дъждовници, които при влажно време излизат на пътя, рискувайки да бъдат прегазени. Ние срещнахме няколко от тях, даже за малко да настъпя един, виждайки го в последния момент.

Тук също имаше места за пикник и беседки, на една от които, обядвахме. За наше учудване, независимо от дъждовното време, до водопада, заварихме и една палатка. Самият водопад, е наистина впечатляващ и си заслужава да се види.

Димитровград

Накрая дойде време за Димитровград и кузинаците. Да, ама не, попитахме в един магазин на главната улица, то май няма други пазарни улици там😊, от къде можем да си купим козунаци. Отговориха ни, че тук или си ги месят сами, или идват при нас в България, да си купят. Останахме изненадани и леко разочаровани, защото имахме големи очаквания. Хапнахме по един еклер и желиран десерт, в местна сладкарничка и за да не си тръгнем с празни ръце, си купихме капиново вино. Впоследствие, когато го разгледахме по-внимателно, прочетохме етикета и го опитахме, се оказа, че вино е доста силно казано.

По-скоро сок, с 4% алкохол. Но пък натурален😊 Така е, като не се четатат навреме етикетите😊

И така, прибрахме се вкъщи, с много вдъхновяващи емоции сред природата и без козунаци😊