Загадъчни и мистериозни места в Сърнена Средна гора.
Реших да ви разкажа за два загадъчни обекта, намиращи се в Сърнена Средна гора – долменът Плочата и гигантската каменна чаша Кутела. Ще започна с долменът Плочата. Намира се на 182 км. от София, на връх Плочата /659 м.н.в./, над с. Златосел, община Брезово, област Пловдив. След с. Златосел, продължихме към язовир Дондуково, в посока с. Свежен. Малко след като достигнахме вилната зона при язовира, вдясно, видяхме отбивка с две големи, информационни табла. Едното за Велков гроб, а другото, за долмена Плочата. От там започна пешеходният ни преход. Пътеката е добре утъпкана, има червена маркировка и на места указателни стрелки.
Разстоянието от асфалтовия път до долмена, е около 2,5 км. при денивелация от около 250 м. Основно се върви през гора. Изкачването по маршрута е в частта до Велков гроб – лобното място на Велко Кръстев, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Предполага се, че той заедно с още трима свои побратими, есента на 1868 г., пренасят тежко ранения при битката на връх Бузлуджа Хаджи Димитър, до връх Кадрафил, край с. Свежен. Там, воеводата умира от раните си. Четниците се разделят, а съдбата отвежда Велко до това място, на което, той среща смъртта си.
След Велков гроб, изкачването приключи. Все по-често, започнаха да се появяват струпвания от скали и открити участъци с прекрасни гледки към низината под нас.
Долменът Плочата
Последен завой и ето я, най-голямата, мегалитна конструкция, намерена в България. Откриването ѝ за света, става лятото на 2015 г. при експедиция ръководена от проф. Валерия Фол.
Огромна каменна плоча с размери 4,1 на 6,1 м. положена на повече от 2 м. височина, върху вертикално изсечени в скалата стени, с размери на вътрешната камера 4,3 на около 2 м. Смята се, че запазилата се до наши дни структура, е само част /една камера/ от първоначалната конструкция на съоръжението.
Входът на долмена, е ориентиран точно на изток, посоката от която се възражда, изгрява бога Слънце за да измине пътя си по небосвода и залезе, завършвайки природния цикъл /раждане, живот и смърт/. Спуснах се, пред този древен паметник. От лявата ми страна, се издигаше скала, а от дясната, се спускаше стръмна урва. Пред мен, безкрайният хоризонт към Тракийската равнина и някогашните владения на одрисите.
Проф. Фол, официалният откривател на Плочата, предполага, че става въпрос за много ранна фамилна гробница на тракийски протодинастичен род, властвал поколения наред по тези земи. Това предположение, отнася датировката на обекта, поне към началото на второто хилядолетие преди Христа, а може би и много по-рано. Ако е вярна тази хипотеза, структурата не е просто долмен, а нещо много по-древно - протодолмен.
Траките са вярвали, в безсмъртието на душата и са почитали като божества своите владетели, превръщайки гробниците им в светилища. Самото полагане на тялото в гробницата, е носело символиката на връщане в утробата на Великата Богинята Майка. Поради това и мястото, на което е изграден долменът, е именно тук, на върха, откъдето се виждат земите на одрисите, чак до Родопите. Така, погребаният владетел е продължавал да следи, покровителства и властва над народа и царството си.
Има и много други хипотези за предназначението на протодолмена Плочата. Но всички те, са само предположения, без потвърждението на реални факти. Кой и кога го е създал, остава тайна за нас. Но е факт, че е оцелял хилядолетия наред и съществува, сега и тук. Докосвам го и усещам топлина, грапавост и още нещо. Нещо в съзнанието си, осезаемо, близко, но в същото време изплъзващо се. Аха, аха и ще го хвана, осъзная, но не ми достига малко. Питам се – Малко какво? Но, НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА. Отдръпвам ръка и се вслушвам, ТИШИНА… Надявам се, при следващото си посещение тук, да получа отговор.
Цялата околност около Плочата е осеяна със сякаш небрежно разхвърляни скални късове, големи, малки, някои полегнали, а други стърчащи право нагоре.
Разбира се, тук са и сакалните площадки, с главозамайващите гледки, които се откриват от тях.
Кутела
Вторият, мистичен обект, който посетихме този ден, бе гигантската каменна чаша Кутела. Намира се на 200 км. от София, в землището на с. Розовец, община Брезово, област Пловдив. След с. Розовец продължихме по пътя към гр. Павел Баня. Около 8,5 км. след селото, вляво, нагоре по склона, тръгва черен път към хижа и връх Братан. На отбивката, е поставена малка, червена табела със стрелка и надпис Кутела. От отбивката, до Кутела, е около километър. Самият мегалит е на 20/30 м. вляво от черния път, в гората. На мястото, има указателни табели. Разстоянието може да се измине, както пеша, така и с кола.
Огромна каменна чаша изработена от монолитен къс скала. Висока 1,5 м., дълбока 1,1 м., с дебелина на стените 40 см. Дъното ѝ, е с диаметър от 50 см. С правилни форми и дръжки отстрани, сякаш изработена за дланта на титан, изпуснал я случайно, минавайки от тук.
Първи сведения за Кутела, дават братята археолози Херман и Карел Шкорпил, в публикацията си от 1898 г. – „Могилите“. В нея, те го определят като жертвен камък. Към момента на тяхното посещение тук, Кутелът е бил разчупен на части. Възстановен е 1970 г. Твърди се, че съдът е имал и капак, който е бил откраднат.
Местните му дават името Кутела, оприличавайки го на съд за извършване на светото кръщене на новопокръстените. Очевидно е, че в него спокойно може да влезе човек. Това кореспондира с първоначалната датировка на артефакта – средата на IX век, времето на покръстване на българския народ.
Днес, археолозите считат тази датировка за недостоверна. Доводите им са свързани с начина на изработка, размерите и отдалечеността от населено място. Проф. Валерия Фол, е склонна да приеме, че обекта е значително по древен, но не може да се ангажира с по-конкретна датировка. Съществуват предположения, които обвързват Кутела с шаманските посветителски обреди при прабългарите. Мистерията около артефакта, тръгва от това, че той, на практика няма аналог в света и се явява единствен по рода си. Далечно сходство, има само с каменен съд открит при разкопки в град Угарит, в Сирия. Сирийския съд, е бил използван за направата на вид ритуална напитка. От тук, идват и затрудненията с датировката и определяне на предназначението на Кутела.
На тридесетина метра от Кутела е открит тракийски култов, мегалитен обект, който не е изучен и също е с неясно предназначение. Дали обаче той, е свързан по някакъв начин с Кутела, е неизвестно.
Е, надявам се, да съм ви дала добри предложения за уикенда и до четене…