Обиколка сред природа и духовност, в най-югозападната част на нашата Родина.
Сандански
Разпрострял се по коритото на река Санданска Бистрица, в подножието на Пирин планина, на надморска височина само от 250/300 м., Сандански е най-топлият град в България. Известен е още с лековитите си минерални извори и ниска влажност на въздуха, което го превръща в природен санаториум за лечение на заболявания на дихателната система. Разположен е по-близо до Егейско море и Солун, отколкото до София. Носи името на Яне Сандански /революционер и борец за свободата на македонските българи/.
Вторият ни ден в Сандански, започна с разходка по центъра на града. Спускайки се по главната улица, вляво от нас, видяхме две местни забележителности – вековен чинар на 650 години и разположената в сянката му мраморна чешма. Чешмата е със спорен произход, но безспорна датировка. Барелефът на плочата ѝ изобразява две колони, върху които седят лъвове. Те са приковани към халка на плочата с вериги, свързани с нашийниците на вратовете им. Под предните лапи на лъвовете, е изваяна годината на сътворяване на барелефа. Отляво – 1271 г. по мюсюлманското летоброене /започващо от 622 г. след Христа, когато пророка Мохамед напуска Мека/, а отдясно – 1854 г. след Христа /християнското летоброене започва от годината в която се ражда Иисус Христос/.
Градски парк Свети Врач
Началото му е поставено от една от емблематичните личности в Българската история – ген. Георги Стоянов Тодоров. Родолюбив българин участвал във всички войни на България, в периода от Руско-турска, освободителна за България война 1877 – 1878 г. /като редови опълченец, доброволец/, през Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., та чак до Първа световна война 1915 – 1918 г., когато достига чин генерал от пехотата. Та, именно този Българин, в далечната 1916 г., заедно с войниците от командваната от него Втора Българска армия, засаждат първите фиданки бял и черен бор в бъдещия парка на Сандански. Днес, паркът заема територия от 344 декара. Кръстен е в чест на светите лечители Козма и Дамян.
Бяхме слушали много за парка Свети Врач и решихме да се убедим с очите си. Действително, оказа се един от най-красивите и поддържани паркове в България, в които сме били. Започва почти от център на Сандански, следвайки коритото на река Санданска Бистрица. Множеството алеи, мостчета и площадки в парка, създават усещане за уют и романтика.
Бяхме излезли много рано, а и в неделен ден, поради което, в парка почти нямаше хора и успяхме да се насладим на истинска, есенна картина – тиха и златна. Чинарите разгръщаха огромните си корони, а алеите бяха покрити с мек килим във всички нюанси на сезона, от медно жълт, до дълбоко червено.
В парка са разпръснати множество скулптури, добавяйки една специфична индивидуалност на атмосферата му. Алеите бяха широки, идеални за разходка.
Разхождайки се, попаднахме на клетка с пауни, между които за наше учудване, видяхме албиноси.
В сърцето на парка е разположено красиво, декоративно езеро с патици, гъски и лебеди.
Лебедите предизвикаха истински възторг в мене, но виж гъсоците, не изглеждаха добронамерени. До тях, не рискувах да се приближа.
Изведнъж осъзнахме, че времето е напреднало. Кратката разходка, която смятахме да направим, неусетно се беше разточила в часове. Казахме „довиждане“ на Сандански и поехме към село Генерал Тодоров /19 км. от Сандански/. Да, кръстено на същия този български патриот, положил основите на парка в Сандански. Спряхме в края на селото, при църквата на селското гробище /Храм Свети Атанасий/. Самият храм, не блестеше с нещо специално. Но в комбинация с мястото, на което бе изграден, в края на издигащ се над селото хълм, с открити ширнали се простори към планините на хоризонта, неминуемо привлече вниманието и възбуди любопитството ни.
Зад църквата открихме широк двор, с камбана в отдалечения край и панорамна гледка към селото под нас.
От тук поехме пеша по широк, черен път, към нашата първа цел за деня - единствената скална църква в района на Петрич – храм Свети Панталеймон. Предстоеше ни да изминем близо 2 км. Посоката ни указваха услужливо поставени табели със стрелки. Пътят се движеше през широки лозя, малки ниви и горички от плодни дървета.
На върха, на едно от възвишенията пред нас, се издигаше кръст. Стигнахме до разклон, на който имаше две отбивки. Едната водеше към връх Пантале с Кръста, който видяхме, а другата, към скалния храм. Решихме първо да видим храма, а после да се изкачим до Кръста.
Не след дълго пътят премина в пътека, навлизайки в ниски шубраци, след което стигна до ръба на скален масив, високо над меандрите на река Струма. Гледките бяха прекрасни. Изкачвахме се по скалите на Кожух планина вляво, а вдясно погледът ни се разширяваше към цялата долина на Струма и далечните, планински вериги.
Малко по-късно видяхме и храма, скътан на малка тераса, в подножието на отвесна скала, с впечатляващи гледки към реката и хълмовете.
Скален храм Свети Панталеймон
Малка църквичка, по-скоро навес, залепен за скалния откос, посветена на Свети Пантелеймон. Лечител и мъченик, живял в края на III и началото на IV век. Твърди се, че храмът е изграден на мястото на древно езическо светилище на бога лечител Асклепий. Някога, тук е стояла мраморна плоча с неговия образ.
Продължавайки покрай храма, малко по-нататък стигнахме до плитка, каменна ниша, до която се изкачихме по метална стълба. Местните легенди твърдят, че някога, преди да основе Рилската обител, в тази скална ниша, е живял Свети Йоан Рилски Чудотворец /X век/.
Пътеката, по която дойдохме, продължава виейки се по скалния откос и се връща от друга посока към село Генерал Тодоров. Ние обаче поехме назад към разклона за да изкачим върха с кръста. Пътеката към него, не е много стръмна, а е и кратка.
На върха, освен кръста, ни очакваха пилон с Българското знаме и просторна панорама към долините и хълмовете около нас. Поспряхме да отдъхнем и да се насладим на природата. Есенното слънце обагряше скалите и тревата в топли цветове, а свежият въздух, оставяше приятно усещане за чистота и спокойствие.
От село Генерал Тодоров, връщайки се назад по пътя към Сандански, се прехвърлихме от другата страна на Струма в посока Рупите. Около километър преди комплекса Ванга, бе следващата ни спирка - Параклисът Света Богородица. От пътя, нагоре към хълма с параклиса води отбивка. Посоката е указана на информационна табела, има и място за паркиране.
Параклисът Света Богородица в Рупите
Всичко започва 2016 г. със съновидение. На собственика на земята, се явява Света Богородица, указвайки му мястото, на което трябва да копае. Така, на бял свят се появяват три каменни кръста в скалата и отдавна погребани стари икони. Мълвата за светото място, избухва като огнен пожар, носен от вятъра. Заражда се бурно доброволческо движение, в резултат на което, на скалата с древните кръстове, е изграден параклис. Днес, още два параклиса са в процес на изграждане.
Според археолозите, става дума за скален християнски храм изграден в средата на V век, върху основите на древно тракийско светилище. По думите на ясновидката баба Ванга, мястото е наситено с божествена енергия, която докосва съзнанието на дошлите тук и лекува тялото и душата им.
Хората надарени със свръхсетивни способности, посетилите мястото, твърдят че усещат силно енергийно поле, както и че извиращата тук вода, притежава лечебна сила.
По-научно настроените, придават силното енергийно въздействие на мястото, на голямото съдържание на арагонит в скалите на храма. Минерал, полиморфна форма на калцита, на който се приписват чудодейни лечебни свойства. Стопява гнева, умората и напрежението, лекува душата и тялото. Известен факт е, че някога, в скалите наоколо, е разработвано голямо находище на този минерал. В търсене на нашия лечебен камък, ние се впуснахме в обиколка на околността. Мястото съчетава величието на планината, топлия климат на Санданско-Петричката котловина и тиха, спокойна атмосфера, която привлича поклонници и туристи. Параклисът е малък, но много хармонично вписан в природата.
И, ето я нашата находка. На по-запознатите от нас, които критично ще погледнат камъка в ръката ни, само ще кажа – „Не ме интересува истинския му състав. Важно е усещането. Търсихме и намерихме. Това е нашият арагонит!“
Мемориален комплекс на Ванга
Сбогувахме се с храма на скалата и се отправихме към последната за деня, но не и по важност забележителност – мемориалния комплекс на Ванга. Това е едно от най-силно заредените духовни места в България – тихо, усамотено и изпълнено с енергията на пророчицата, която е живяла тук, през последните години от живота си.
Родена 1911 г., на 15 годишна възраст, Ванга попада в буря. Вдигната е над земята от вихрушка камъни и пръст. Откриват я по-късно, полужива, затрупана в земята. Природната стихия, в чиито обятия попада младата жена, отнема едно от сетивата ѝ - зрението, но и дарява друго – ясновидството. Ражда се нова пророчица. Не мога, да не цитирам думите ѝ „НЕ ИСКАЙТЕ МНОГО, НЕ МОЖЕТЕ ДА МУ ПЛАТИТЕ ЦЕНАТА!“
В центъра на мемориалния комплекс се издига храмът „Света Петка Българска“, построен по инициатива и със средствата на Ванга. Храмът е различен от традиционната църковна архитектура, с необичайни икони, рисувани от художника Светлин Русев.
Точно до храма е гробът на пророчицата, а на няколко крачки от него, се намира скромната къща, в която Ванга е живяла и е приемала нуждаещите се от изцеление хора. Тя е превърната в музей и е запазена почти изцяло в оригинален вид – малки стаи, с обикновени мебели.
В близост до къщата бълбукат горещите, минерални извори на Рупите, в които плуват множество костенурки.
Има и заграден двор с пауни, гълъби, петли и любимите на Ванга токачки, с които тя е обичала да говори. А в далечината, срещу нас, се виждаше сякаш полегналия на склона на планината огромен, бял кръст. Изграден е 2009 г., в изпълнение на едно от последните желания на ясновидката, в памет на неизвестен за нас народ, живял по тези земи и погинал в лавата на изригналия преди милион години вулкан, известен днес като Кожух планина.
За пореден път бяхме дошли на това свято място, изпълнено с необяснима енергия. Тук се преплитат природната мощ на вулканичните скали, лечебната сила на минералната вода и духовният отпечатък на една жена, помогнала на хиляди хора. Така завърши нашият уикенд край Сандански.
До четене...