Паленке, изгубеният град на маите, към който няма да останеш равнодушен

Сбогувахме се с Кампече и се качихме на автобуса. Беше някъде по обяд, а на нас ни предстояха 6 часа път до Паленке, още един древен град на маите. Първата част от пътя ни се движеше покрай морския бряг. Пред очите ни преминаваха красиви гледки към Мексиканския залив. Редуваха се малки селища, рибарски лодки и плажове. Прииска ми се да сляза от автобуса и да остана на някое от тези прекрасни места, но не можех, графикът ни беше плътно запълнен и трябваше да продължим😊 Със съжаление гледах към прелитащите картини.

Palengue

Най-бедният, голям град /към 45 000/ в щата Чиапас. Основан  още в далечната 1567 г., а от 1813 г. официално е обявен за град. Испанците не са знаели за намиращия се в близост древен град на маите, който по времето на тяхното пристигане, вече е бил погълнат от джунглата. Открит е едва в 1800 г. Днес, мястото е една от най-важните туристически атракции в щата Чиапас.

В Паленке пристигнахме по светло. Намерихме едно много приятно местенце, където хапнахме вкусно и се прибрахме в хотела да си починем и да обсъдим плана за следващия ден.

Както винаги, сутринта станахме рано, закусихме и се отправихме към археологическата зона. Пътя от града до Zona Archaeologica е около 9 км. Връзката бе с микробуси, които тръгват от Transportes Palenque на всеки 10 – 15 мин. Комплексът работеше от 08:00 до 17:00 ч., като входът затваряше в 16:30 ч.

Zona Arqueológica Palenque

По-малка по-размери от световноизвестните Тикал и Чичен Ица. По времето на нашето посещение, разчистени и изследвани бяха едва 2,5 кв.км. от зоната. Това са по-малко от 10% от известната площ на древния град. Предполага се, че повече от хиляда структури все още са покрити с джунгла. Тук обаче, са запазени в естествения си вид, едни от най-добрите архитектурни структури и барелефни резби на маите. Именно тук, е открит известният календар на маите, предсказващ края на света през 2012 г. Слава Богу, че това не се сбъдна😊

По времето на маите, градът се е наричал Лакам-ха - „Голямата вода“. Възникнал е около 100 г. преди новата ера като търговски пункт на Тикал /град на маите, намиращ се в днешна Гватемала/. В Чиапас има около 600 реки. Маите са ги използвали за транспортни пътища. През 580 г., градът вече е бил независимо кралство и по този начин е застрашил Калакулм - другия голям град на маите в Юкатан. Последният напада и разгромява Лакам-ха. Всички мъже и момчета от благороден произход са били избити, за да няма кой да управлява независимото кралство. Тогава една жена с благородническо потекло, на име Yohl Ik'nal /Свещенното Сърце на Двореца/ се възкачва на престола на Лакам-ха. По това време градът е бил пред разруха. За да го възроди, Yohl Ik'nal насърчава девойките от елита, да сключват бракове с влиятелни мъже от други племена на маите. По този начин, успява да създаде кръвни връзки, които укрепват кралството. Единствено Калакмул, отказва да се сроди с Лакам-ха! Yohl Ik'nal умира през 596 г., а на престола се възкачва дъщеря ѝ – Quetzal Sak K’uk’ /свещеният Кетцал/. Новата кралица продължава политиката на майка си, укрепвайки града-държава. 603 г. тя ражда Кинич Ханааб Пакал /Слънчев щит/, известен по-късно като Пакал Велики. Едва 12 годишен той се качва на престола и Лакам-ха, отново получава мъж за крал! Пакал се жени за Тела Араня /Паяжина/, наричана още Червената кралица. Тя му ражда 3-ма наследника. През царуването на Пакал, Лакам-ха е във възход и достига 250 000 жители. Пакал е живял 80 години до 683 г., през което време завладява 11 други градове на маите. Когато умира, неговият първороден син Кинич Кан Балам /Змията Ягуар/ става крал. Оказало се обаче, че той е с хомосексуални наклонности. Нещо, често срещано в майанските кралски фамилии. Това е така, защото традициите на маите повелявали, че един принц, може да стане крал само, ако преди това, не е бил с жена. Плътските си нужди, принцовете, можело да удовлетворяват, само с други мъже. Едва след качването на престола, на новия крал се позволявало, да си вземе жена. Е, щом баща му умира на 80 години, сметнете, на колко години е бил Змията Ягуар, когато става крал. Дааа, Змията явно, вече не се е интересувала от жени😊 Така си е и останал до смъртта, без да остави наследници. През 702 г., усещайки разклащане във власта на Лакам-ха, Калакмул напада. Лакам-ха е разбит. Избити са отново всички благородници – този път, мъже и жени! Войната е катастрофална за Лакам-ха. Победителите отвеждат в робство най-трудоспособното население и заграбват всичко ценно. Множеството трупове след решаващата битка, предизвикват епидемии и още смърт сред оцелелите. Градът е в развалини. Вторият син на Пакал - Кинич Кан Хой Читам /Красиво Прасе/, който е успял да избяга след разгрома, взима властта в свои ръце, но кралството е слабо и през 711 г. нова война връхлита Лакам-ха. Кралицата на Тонина, за която, в хрониките на Лакам-ха, е написано, че е била вещица, превземе града и пленява Красивото Прасе. Държи го в плен 10 години. Освобождава го през 721 г. 722 г. той се връща в Лакам-ха на 78-годишна възраст и предава короната на сина си – Пакал II. Последният управлява до 736 г. Краят на неговото управление, настъпва с нова война, в която го убиват. След него, друга династия поема Лакам-ха, а през 800 г. градът е мистериозно изоставен и потъва в забвение почти хиляда години. 1800 г., случайно е открит отново за света. Индианци маи режейки дървета за дъвка, в околностите на Санто Доминго /днешния град Паленке/, случайно попадат на руини в джунглата. 1952 г., датският археолог Алберт Лилие открива гробницата на Пакал Велики в Храма на надписите. 1985 г., мексиканецът Арнолдо Гонзалес почиства Групата на кръста. 1992 г., мексиканската археоложка Фани Лопес Хименес започва почистване на пирамидите отдясно на гробницата на Пакал и 1994 г. влиза в гробницата на Червената кралица. 1999 г., в Лакам-ха е намерен трон с гравирана на него дата 799 г. – последната оставена от обитателите на града, преди да го напуснат. 2002 г., в групата на кръста е намерен синтаксиса на езика на маите. Това слага началото на успешното разчитане на писмените паметници в комплекса, от които е известна и разказаната по-горе история на един потънал в забвение и отново преоткрит град/държава на маите, неговият възход и падение.

От всички древни градове на маите, които видяхме в Мексико, а те не бяха никак малко, най ми легна на сърцето Паленке. За разлика от повечето от тях, тук всичко бе запазено в автентичния си облик. Бях се запознала предварително с разказаната по-горе история и разгледала множество снимки с пирамиди и руини. Всички те, сякаш оживяха в древния Лакам-ха.

От входа на комплекса, първо се насочихме към храма на надписите, представляващ деветстепенна пирамида /27 м. височина и 60 м. широчина/, с 69 стъпала - броя на годините на управление на крал Пакал Велики. В храма над гробницата се съхранява вторият най-дълъг йероглифен текст от времето на маите. В него са описани 180 години от историята на града, неговия разцвет и падение. Таен тунел, открит 1952 г., свързва храма с гробницата на Пакал Велики, намираща се под него.

Отдясно на пирамидата на Пакал е тази на съпругата му – Червената кралица. Доста по ниска пирамида, с инпровизиран тръстиков покрив над стълбите водещи към входа ѝ. Влизането в нея, беше разрешено и ние се възползвахме от тази уникална възможност.

Влизайки в пирамидата, попаднахме в прохладни, но тесни каменни коридори с учудващо ниски трегери. За да преминавам от коридор в коридор, ми се налагаше да се привеждам. Запитах се „Колко високи са били Пакал Велики и неговите сънародници?“😊

В непосредствена близост до пирамидата на Пакал, е и дворецът-резиденция на владетелите на Лакам-Ха. Размерът на тази грандиозна сграда е 97 на 73 метра. Издигната е върху триметрова изкуствена тераса, отделяща я от земята. Вътрешното пространство е разделено на 4 двора с лабиринт от коридори и стаи, в които се намират множество запазили се и до днес скулптури и барелефи. Една от най-големите забележителности на двореца, е четириетажната му кула, известна като Кулата за наблюдение. В двореца са изградени и множество бани и сауни. Водата за тях е доставяна чрез акведукт от близката река.

Последна разгледахме групата храмове на Кръста, формирана от три пирамиди: храма на Слънцето, храма на Кръста и храма на Листния кръст. Комплексът е построен от първородния син на Пакал - Змията Ягуар. Наподобяващите "кръст" рисунки в два от храмовете изобразяват дървото ceiba, считано от маите за Дървото на сътворението - център на света в маянската митология.

Разхождайки се по пътеките на комплекса, навлязохме навътре в джунглата. Там попаднахме сред стволовете на масивни, вековни дървета и виещите се змиевидно огромни дървесни лиани, по които /под критичния поглед на половинката/, не пропуснах да се покатеря😊

Посетихме и археологическия музей на Лакам-ха, създаден още в 1958 г. В него, всичко е автентично! Изключение правят само една плоча с йероглифи и макетът на саркофага на Пакал Велики, който е в мащаб 1:1.

Паленке остана завинаги в съзнанието и сърцето ми, със своето уникално съчетание на човешка история, архитектура и природа. Бяхме силно впечатлени от посещението си в този древен град.

На връщане към съвремения град Паленке, посетихме и Aluxes Ecopark. Намираше се на пътя към града, работеше от 09:00 до 17:00 ч. Нямаше как да пропуснем отбивката за него, виждайки голямото му рекламно пано. Бяхме прочели, че тук можем да видим ламантини /познати още като морски крави/. Е, видяхме само заблатена вода и нито помен от морските бозайници. Затова пък, се запознахме с много други интересни обитатели на джунглата, някои от които, като тапира, срещнахме за първи път😊

Времето значително напредна и ние се насочихме към града. Вечеряхме и се отдадохме на заслужена почивка, в очакване на следващия ден и новото ни пътуване, този път към Гватемала, остров Флорес и Тикал.

Следва продължение...