Осака, първи допир с Япония
Един ден в столицата на чревоугодниците, полет с гигантско виенско колело, шеметно спускане в чувал по пързалка от третия етаж, впечатляващи гледки от върха на небостъргач, и всичко това примесено с малко история и красота от Замъка на Осака.
И така, Филипините бяха вече зад гърба ни и предстоеше Япония, страна която в съзнанието ми винаги е била някак далечна, недостижима и мистична. Един друг, коренно различен от познатия ми свят, невероятно съчетание на грижливо пазени традиции и развити технологии. В бонус, уникалният японски манталитет, организираност и ежедневни навици – такава перфектна чистота, без изключение, във всеки град, хотел и заведение, които посетих, не съм виждала никъде другаде по света. За мен, дори само безцелните разходки, в който и да е от посетените градове, беше забележително събитие, интересно, неочаквано и различно. Дори пътувайки за там, не можех да повярвам, че това ми се случва. В страната на изгряващото слънце изживях страхотни мигове, като да храня елени, да видя планината Фуджи, да се разхождам по цветните улици на Токио, в свещените храмове на Киото и градините на Канадзава, да разгледам замъка на Осака и още много други, за които последователно и с огромно удоволствие ще ви разкажа.
Но да се върнем на пътуването – полет от Себу, прекачване в Манила и кацане късно вечерта на международното летище Kansai в Осака. Самото летище на Осака е забележителност, смятана за инженерно чудо. Има два терминала. Основен е Терминал 1, който със своите 1700 метра е най-дългият летищен терминал в света. Летището се намира на изкуствен остров, в залива Осака. Връзката му с брега е посредством 3750 метров двуетажен мост, с автомобилна и железопътна ленти.
Между другото, колкото и странно да звучи, летищата в Япония са едно от най-добрите места за обмен на йени, с най-изгоден курс и опция, при заминаване, да ви изкупят остатъка обратно на същия курс. Те са и едни от най-подходящите места за закупуване на сувенири - огромно разнообразие на ниски цени.
От многото варианти за придвижване до Осака, ние избрахме автобус. При пристигането ни в хотела, впечатление ми направи абсолютната тишина вътре. Знаехме, че е пълен, но въпреки това, нямаше шум и глъчка по коридорите и от стаите. Да се чуди човек, къде са хората. Стаята ни беше хубава, с нормални размери, безкомпромисно чиста и с всичко необходимо, за да се чувства човек обгрижван. Така, без изключение, беше в абсолютно всеки хотел, в който пребивавахме в Япония. Оставихме багажа и макар да беше след полунощ, излязохме да се разходим из нощна Осака. Поривът ни беше бързо възпрян, от внезапно започналия дъжд. Ограничихме се с посещение на близкия 7-Eleven, верига магазини за хранителни стоки, пръсната из цял свят, на която можеш да разчиташ в критични ситуации за вода, кафе, храна.
Осака е третият по големина град в Япония - 2,7 милиона жители, намира се на остров Хоншу, на устието на река Йодо. Когато Токио е бил още рибарско селище, Осака вече е многовековен град, историческа и търговска столица на Япония. Сега, той е един от най-добре развитите индустриални центрове в страната, пристанище, което не случайно е наричано „портата на Япония“.
За Осака бяхме отделили само един ден – огромна грешка, затова денят ни започна още в ранни зори. Навън валеше, градът беше притихнал, почти нямаше движение, но това не можа да ни спре😊
Между другото, най-добрият начин за придвижване в Осака е използването на линиите на метрото Subway. За малко потапяне в атмосферата, са снимките по-долу, които не са от картинна галерия, а просто на тунели от метрото в Осака.
За имащите късмета, един ден да посетят Осака, ще препоръчам закупуването на еднодневна карта за целия градски транспорт /метро, влакове Hankyu, Hanshin, Keihan, Nankai и Kintetsu, автобуси/ в рамките на Осака - Osaka Amazing Pass. Може да се купи от всеки Tourist Information Center - има ги на почти всички големи гари и на летището. Освен това, картата дава възможност за безплатно посещение на голяма част от атракционите, музеите и забележителностите в Осака и до 10% отстъпка в редица ресторанти.
Тъй като беше прекалено рано за атракциите които искахме да посетим, се насочихме към Dotonbori, 850 метрова улица по протежението на воден канал, чиято прелест разцъфва вечер със своите цветове, неонови реклами, улична храна и тълпи от хора по двете страни на канала, наричана е още „лакомото сърце на Осака“. Тук са основните ресторанти на редица вериги, известни в цялата страна.
Въпреки ранния час, надеждите ни се оправдаха – открихме място където да закусим. Изборът ни бяха сладководни змиорки, за които знаехме, че сa традиционно ястие за региона.
След закуска продължихме разходката си по Dotonbori и успяхме да се снимаме сами с емблематичния Glico Running Man, собственост на сладкарската компания Glico. Смята се за символ на Осака и привлича огромен брой туристи, които искат да се снимат на фона му.
На пет минути пеша от Dotonbori се намира известният пазар Kuromon. Отново магазини и много храна.
Следващата ни цел, беше замъкът Осака (Osaka Castle), датира от 16 век и е една от най-известните забележителноси в Япония. Издигнат е от Тойотоми Хидейоши, велик японски феодал, наричан „обединител на Япония“. По негово настояване в украсата на пететажната сграда щедро е използвано злато. Самият замък е превърнат в музей с голям брой артефакти. Когато наближихме, разбрах колко грандиозен е целият комплекс на замъка. Около него имаше огромен ров и каменни отбранителни стени. Сградата на замъка е заобиколена от красива градина, спрягана за едно от най-популярните места за съзерцаване на черешовия цвят в сезона на секурата. Изкачвайки замъка, очаквахме да видим страхотна гледка, но времето не беше с нас. Затова пък, вниманието ни привлече, един огромен черен гарван, кацнал на петия му етаж.
Следващата ни спирка беше HEP FIVE Ferris Wheel, гигантско 106 метрово ярко червено виенското колело. От върха му, при хубаво време, се виждат центърът, пролива Акаши и пристанището на Осака, та дори и планината Икома. Бяхме само двамата в кабината, която забележете, се оказа климатизирана. Защо ли, не се учудих. Изкачвахме се много бавно, спирайки на всеки няколко метра. На върха отново спряхме и се откри 360 градусова гледка към Осака.
Тъй като бяхме в района Umeda, посетихме и едноименната гара, смятана за най-големия и натоварен железопътен възел в западна Япония. От тук се придвижихме към Umeda Sky Building - първият в света свързан чифт небостъргачи с височина 173 метра и обсерватория на покрива, предоставяща 360 градусова панорама към Осака. Състои от две 40 етажни кули, свързани на последните си етажи, с два прозрачни моста и ескалатор. Преди да се качим до върха на сградите, минахме и през разположения на 27-я етаж Koji Kinutani Tenku Art Museum, считан за най-модерният музей със зрелищни 3D визуализации. Да впечатляващо, но може би, под въздействие на предварително прочетените суперлативи, очаквахме нещо повече. И ето ни на върха, където Осака се разкри в цялата си прелест.
След Umeda, се насочихме към района Shinsekai и небезизвестната Tsutenkaku Tower – кула висока 64 метра, проектирана да прилича в горната си част на Айфеловата кула, а в долната, на Триумфалната арка. Целта ни беше Tsutenkaku Tower slider - пързалка от третия етаж на Tsutenkaku (22 м. над земята) до първото сутеренно ниво (4,5 м. под земята), обвивайки един път и половина асансьорната кула на сградата, за около 10 секундно спускане със специален чувал, в затворен улей. Повярвайте ми, 10 секунди могат да се окажат прекалено дълго време. Поне за мен, когато се понесох с шеметна скорост в улея на пързалката, бяха цяла вечност. Препоръчвам го горещо, жестоко изживяване, с рязко покачване на адреналина.
Тук опитахме небезисвестното такаяки, едно от най-странните традиционни ястия в Япония. Печени във формички, топки от оризово брашно, с октоподче вътре. И нещо, което лично на мен ми хареса повече – захаросани ягоди на клечка. Не знам как ги отглеждат, но аромата им беше изключителен.
Тъй като бяхме в непосредствена близост, направихме и бърз тур, почти на бегом през Osaka Tennoji Zoo (зоопарка на Осака).
След марша на скок през зоопарка, се отправихме отново към Dotonbori, трябваше да опитаме окономияки – специалитета на Осака - зеле, тесто и други избрани от клиента съставки, запържени като палачинка, пред него самия. Не знам, дали от позитивната нагласа и самата атракция на приготвянето, на мен лично страшно ми хареса. По това време на деня, Dotonbori представляваше един неспирен поток от хора, вливащи се в безбройните ресторанти. Храната беше навсякъде, в заведенията, на витрините, по уличните сергии. С напредването на деня, грейнаха и неоновите реклами, придаващи допълнителен колорит на тази неповторима атмосфера, наречена Dotonbori. Разходката ни се превърна в безцелно шляене, зяпане, опитване на различни храни от уличните сергии, до късно през ноща.
В крайна сметка се насочихме към хотела, трябваше да починем и се заредим със сили за предстоящия ден в град Нара, Япония.
Следва продължение...