Куала Лумпур – сърцето на Малайзия
Сбогувахме се със Сингапур и се качихме на автобуса за Куала Лумпур. След 5 часа път пристигнахме в един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия, столица на Малайзия, и последна точка от нашето чудесно Азиатско пътешествие. Беше привечер, затова с помоща на местното метро, се отправихме директно към хотела.
Метрото на Куала Лумпур
Билетите се купуват от автомат. Избираш метростанцията до която искаш да отидеш, плащаш и получаваш жетон, който връщаш на излизане от метрото.
Пещерите Бату (Batu Caves)
Рано на следващият ден се отправихме към пещерите Бату (Batu Caves). Името им идва от близката река и едноименно село. Цялото това великолепие се намира на 13 км. от Куала Лумпур. Придвижването до тях е с влакче (KTM Komuter) от Kuala Lumpur Sentral Station - https://www.ktmb.com.my/TrainTime.html . Пещерният комплекс е в непосредствена близост до спирката. Състои се от няколко пещери, най-голямата е Катедралата - храм на бог Муруган (в индуизма богът на войната), вторият син на Шива, който е почитан от южните тамили. До Катедралата се достига по 272 цветни стъпала, в началото на които се извисява 43 метрова статуя на бог Муруган (най-високата му статуя в света).
От другата страна на цветните стъпала има хиндуиски храм.
При изкачването на стъпалата, трябва да сте особенно внимателни, тъй като наоколо е пълно с гладни макаци, дебнещи да отмъкнат нещо от разсеяните посетители.
Изкачите ли последните стъпала, обърнете се и погледнете назад. Открива се красива гледка към покрайнините на Куала Лумпур.
Вътре, пещерата ни впечатли с размерите си, огромна е, с няколко светилища, достига до 100 метра височина, а слънчевата светлина навлиза вертикално отгоре през големи, естествено образували се дупки в скалата. Хем си в пещера, хем е светло😊.
Храмът на бога Муруман е най-почитаният, действащ хиндуистки храм извън Индия, а пещерата в която се намира, е истинско природно чудо на възраст над 400 000 000 години. От 1892 пещерите Бату са домакини на фестивала Tamil Thaipusam през януари, който се посещава от повече от 1,5 милиона поклонници. Това е уникален фестивал, доколкото на него се извършват забранени в Индия ритуали, но все още разрешени тук - поклонниците прикрепят даровете за бога, с рибарски куки, които забиват в голото си тяло. Шествието на вярващите е съпроводено от звуците на барабани. Някои поклонници изпадат в транс и си нанасят рани, пробиват бузите и езика си.
Под хълма Бату има още две пещери. В ляво от голямата статуя е пещерата Рамаяна. Пред нея има голяма статуя на бога Хануман – човек-маймуна, верен помощник на бог Рама и основна фигура в индуския епос (поемата Рамаяна).
След пещерите Бату се отправихме към площад Мердека и двореца на султан Абдул, обозначаващи центъра на Куала Лумпур. Тук е и площадът на независимоста на Малайзия – прословутото английско игрище за крикет, над което, на най-високият пилон в света, се вее малайският флаг.
Куала Лумпур в превод осначава „кално устие“ и произхожда от мястото където се вливат една в друга две и сега доста мътни реки - Кланг и Гумак.
Странно, но независимо от меко казано калния си и мръсен вид, тези реки са считани от малайците за реки на живота. В потвърждение, надписа на снимката по-долу.
А не стига и това, ами и както си вървяхме и опаа, видяхме как от реката излиза един голям варан. Може би два пъти по-голям от този който видяхме на Борнео. При тази гледка, едновременно, се учудих – как може да живее в толкова мръсна река и в същото време, искренно се зарадвах, че аз съм горе, а той е там долу...
Разходката ни продължи през Central Market Kuala Lumpur и Chinatown. Там, пред очите на половинката, застинал в „благоговейно“ очакване на бурна реакция на отвращение от моя страна, най-накрая опитах легендарния плод durian (който някои определят като най-гадното нещо което са вкусили, а други, като еманация на вкусови усещания). „Ммм вкусно“. Очите на момчето ми се разтвориха широко, изразяващи първо недоверие, после учудване, а накрая, той самият посегна и опита – „Пфу, гадост, как го ядеш това?“. Еее, не всеки е с изтънчени вкусове😊.
Разбира се, след това си оправих вкуса със сладкия плод личи.
Разходихме се и по известната със своята улична храна улица Jln Alor.
Но тъй като не можахме да си харесаме нищо тук, се отправихме към следващата ни надежда за вкусно похапване - Lot 10 - мол където се твърди, че са събрани най-добрите улични търговци на храна в Куала Лумпур. Е, след обилното хапване, съм склонна да подкрепя това твърдение.
Бяхме близо до Bukit Bintang street - най-големия нощен пазар на улична храна в Куала Лумпур и решихме да разгледаме и него. Но се оказа прекалено рано.
Следващата ни спирка, беше Mall Pavilion Kuala Lumpur.
Кулите близнаци Petronas
В крайна сметка, решихме, че е време, да се отправим към кулите близнаци Petronas. 88 етажни небостъргачи с височина от 451,9 м. съединени с двуетажен мост на 41я и 42я етаж. Това са и най-високите кули близнаци в света. С нетърпение очаквах, да се кача до 88 етаж на тези гиганти. За мое съжаление обаче, попаднахме там в ден, в който достъпът до върха им беше преустановен. Останах си с разглеждането на мола в кулите и интересните гледки отвън.
Около кулите имаше много красив парк, където се разходихме и си направихме още снимки.
Тук си направих снимки и с много красиви дървета, корените на които изникваха от стъблата им, спускаха се надолу, образувайки един непроходим гъсталак, буквално скриващ стволовете на дърветата.
Продължихме разходката си в този красив, ултрамодерен и в същото време наситен със зеленина град.
Накрая уморени и доволни се прибрахме в хотела.
На следващият ден ни предстоеше дългият път назад към София. Нашето Азиатско приключение приключваше. Ноо, ни предстояха 8 часа престой на летището в Атина, в който трябваше да разгледаме Акропола и да успеем да се качим на самолета за София😊.
Следва продължение...